ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1321

гр.София, 17.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 168/ 2026 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. А. срещу въззивно решение на Врачански окръжен съд № 215 от 02.10.2025 г. по гр. д.№ 13/ 2025 г., в частта му, в която след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Врачански районен съд по гр. д.№ 3115/ 2023 г. относно определения режим на лични отношения на бащата Ц. П. Г., ЕГН [ЕГН] с детето И. Ц. П., ЕГН [ЕГН], въззивният съд е определил следния режим: всяка първа и трета събота от месеца за периода от 09:00 ч. до 18:00 ч., като срещите между бащата и детето се осъществяват в [населено място].

Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно поради явната му необоснованост. Освен това формулира и правните въпроси 1. „Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество?“; 2. „До каква степен трябва да е очертан режимът на лични отношения между родител и дете и необходимо ли е да се предвиди преходен период, когато връзката между родител и детето е била прекъсната за един значителен период от време?“; 3. „Следва ли режимът на лични отношения между бащата и детето да е съобразен с възрастта на детето и неговите нужди и необходимо ли е в определеното време за лични отношения родителят да осигури възможност на детето за обеден сън и почивка, в случаите когато режимът се осъществява в населеното място, където детето живее и то е различно от местожителство на родителя, който осъществява режима на лични отношения с детето?“; и 4. „Интересът на детето предполага ли срещите с родителя, на когото е определен режим на лични отношения, да се осъществява в присъствието на трето лице, когато последния страда от заболяване „параноидна шизофрения“ и не е налице ремисия на заболяването?“. Жалбоподателката счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Ц. П. Г. не взема становище.

Не взема становище и Дирекция социално подпомагане – Враца.

Въззивното решение, като необжалвано и от двете страни в останалата му част и при липса на съмнения по валидността му, е влязло в сила.

Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.

За да постанови акта си, въззивният съд приел, че фактическата раздяла между страните, които са родители на детето И., настъпила на 15.12.2022 г., като след тази дата основна грижа за детето в семейна среда полага неговата майка. Потребностите на детето били задоволени изцяло, същото имало изграден дневен режим и за него се полагали необходимите грижи от майката. Майката и детето обитавали двустаен апартамент с много добри жилищно-битови условия и при необходимата битова и лична хигиена. Между майката и детето имало изградена много силна емоционална връзка. Ц. П. Г. не се води на учет в Център за психично здраве – Враца, но бил лекуван там три пъти от 05.09.2022 г. до 20.09.2022 г. с диагноза „остро полиморфно психотично разстройство“, от 21.09.2022 г. до 20.10.2022 г. със същата диагноза и от 01.12.2022 г. до 22.12.2022 г. с диагноза „параноидна шизофрения“. Това заболяване се установявало и от приетата по делото експертиза - параноидна шизофрения – пристъпно протичане, в ремисия. Към момента на прегледа от вещото лице при Ц. Г. нямало психотична симптоматика, той бил адекватен, контактен, без халюцинации, но потвърдил, че не приема лекарства. От свидетелските показания съдът установил, че след раздялата между страните бащата не се е обръщал към учителката на детето в посещаваната от дъщеря му детска градина, не е търсил информация относно детето, нито е търсил контакт с нея или колегите й. Детето било водено и вземано от майката, бабата по майчина линия или брата на майката. Емоционална връзка между бащата и детето била прекъсната, детето не задавало въпроси за баща си. От края на 2023 година Ц. Г. заживял на семейни начала със свидетелката К. С. и двете й деца в негово жилище в [населено място]. Децата на свидетелката обожавали Г., нямал никакви проблеми с тях. При тези фактически констатации въззивният съд посочил, че щом Г. /след окончателната си раздяла с А./ заживял с друга жена и децата й и изградил добри отношения с тях, той имал нужния родителски капацитет. Заболяването му нямало някакви проявления към момента на прегледа от вещото лице. Щом към настоящия момент заболяването нямало проявни форми, то не следвало да бъде основание за ограничаване на контактите на бащата с детето. Евентуално влошаване на здравословното състояние можело да бъде основание за изменение на режима на контакти с детето в бъдещо дело. Към момента не било необходимо срещите да се провеждат в присъствието на друго лице. Обстоятелството, че бащата за дълъг период от време бил прекратил контактите с детето, също не можело да бъде мотив за ограничаване на контактите за в бъдеще. В интерес на детето било и двамата му родители да полагат за него грижи съобразно възможностите си. Като съобразил ниската възраст на детето и различното местоживеене на двамата родители, съдът постановил режимът да бъде без преспиване на детето, само в първа и трета събота на месеца в [населено място] за времето от 9 до 18 часа.

Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателката не излага никакви подобни обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“.

Обжалването обаче следва да се допусне по вторият формулиран от жалбоподателката правен въпрос /„До каква степен трябва да е очертан режимът на лични отношения между родител и дете и необходимо ли е да се предвиди преходен период, когато връзката между родител и детето е била прекъсната за един значителен период от време?“/, защото той обуславя обжалваното решение, а предвид приложените към изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК решения на ВКС по гр. д.№ 1395/ 2020 и гр. д.№ 85/ 2021 г., налице е и допълнителното основание по т. 1 на ал. 1 на чл. 280 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 215 от 02.10.2025 г. по гр. д.№ 13/ 2025 г. в обжалваната част.

Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 20,45 евро /двадесет евро, четиридесет и пет евроцента/, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: