ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 795

гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2216 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. Д. М., Д. И. М., З. Б. Д. и С. И. М., всички чрез адв. М.Б. срещу решение №70 от 30.06.2025 г., постановено по в. т.д. №12 по описа за 2025 г. по описа на Апелативен съд - В. Т. в частта, с която е потвърдено решение №115 от 31.10.2024 г., постановено по т. д. №45/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени срещу ЗК „Л. И. АД за сумите от по 80 000 лева /разлика над присъдените по 120 000 лева до претендираните по 200 000 лева на всеки/, представляващи застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. С. М., настъпила при ПТП на 03.06.2023 г. по вина на водач на лекотоварен автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези суми от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил всички релевантни факти, както и икономическите условия в страна, инфлацията и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Молят да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете, като им се присъди по още 80 000 лева на всеки - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и разноските по делото.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора- „Присъдените суми по делото за неимуществени вреди с обезщетителен характер следва ли да отчитат щети и загуби, както за момента на деликта, така и за бъдеще време и ако да, то следва ли да се отчита индексът на инфлация изчислен по някаква методика – минимална работна заплата, покачване на цени на основни хранителни продукти и др.?“, като поддържат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Считат, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът ЗК „Л. И. АД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумите от по 80 000 лева за всеки от ищците /разлика между претендираните 200 000 лева и присъдените 120 000 лева на всеки/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищците /майка, синове и съжителка на съпружески начала на починалия И. С. М./ болки и страдания от загубата на техния син, баща и съжител на съпружески начала, починал при процесното ПТП на 03.06.2023 г., е 120 000 лева за всеки от тях.

Въззивният съд счита, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като са релевантни начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Сочи, че следва да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент - към 03.06.2023 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева, а минималната работна заплата за страната е 780 лева. Апелативният състав съобразява и възрастта на починалия И. М. /46 години/; внезапното и неестествено настъпване на смъртта му; степента на родствена близост и възрастта на ищците към датата на инцидента на неговата майка – 64 години, на синовете му 23 и 18 години, на съжителстващата с него на съпружески начала – 42 години, цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното състояние на ищците; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания, установени в процеса; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на пътнотранспортното произшествие, преобладаващата съдебна практика при сходни случаи. В резултат приема, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди от ищците е в размер на по 120 000 лева за всеки един. Решаващият съдебен състав съобразява обстоятелството, че майката, синовете и Зюмбюл Д., съжителствала на съпружески начала с починалия И. М., в резултат на смъртта му са лишени завинаги от неговите подкрепа и грижи, но отчита и фактите, че към датата на инцидента синовете му са били пълнолетни и в трудоспособна възраст, че не са ангажирани доказателства ищците да са търсили специализирана помощ във връзка с твърденията за влошаване на здравословното им състояние след загубата. Стига до извод, че сумата от по 120 000 лева за всеки от ищците е адекватна на интензивността на болките и страданията, търпени от тях, съответства на икономическите условия в страната към момента на увреждането, съобразена е с критериите за справедливост, посочени в ППВС №4/23.12.1968 г. Въззивният съд намира, че присъждането на по-големи по размер суми ще доведе до несъответствие на обезщетението с действително претърпените морални вреди, респ. несъобразяване с обществения критерий за справедливост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касаторите въпрос не е съобразен с изложените от въззивния съд мотиви и не е значим за изхода на спора. Нито ищците са претендирали, нито съдът е обсъждал дължи ли се обезщетение за бъдещи неимуществени вреди. Не е обоснован и допълнителният критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация, като не са изложени никакви съображения относно значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, съобразил е критериите по чл. 52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид момента на настъпване на смъртта /2023 г./, възрастта и общественото положение на починалия, степента на родствена близост между него и ищците, действителното съдържание на съществувалите между тях житейски отношения, реално претърпените от ищците болки и страдания от загубата на техния родственик. Съдът е отчел и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Въззивният състав е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства, като несъгласието на касаторите с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол – очевидна неправилност. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т. е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски за касационното производство, но такива не следва да му се присъждат, тъй като не са представени доказателства за реално направени разходи.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №70 от 30.06.2025 г., постановено по в. т.д. №12 по описа за 2025 г. по описа на Апелативен съд - В. Т. в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.