ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327

гр. София, 17.03.2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4963 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Финансова къща Логос ТМ“ АД, против решение № 944 от 21.08.2024 г. по в. гр. д. № 757/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционно решение по гр. д. № 10805/2020 г. на Софийски градски съд е постановен друго, с което е уважен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК относно непринадлежността на инвестиционен натурален диамант на длъжника по изпълнението и отхвърлен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 149, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на дружеството на заложно право върху същия диамант.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира тези касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с неправилно извеждане на изводите в него от въззивния съд относно липсата на оспорване на достоверността на датата на договора за продажба на диамант от 03.10.2018 г., приет за легитимиращ ищеца като негов собственик от посочената дата на сключването му, при наведени от дружеството твърдения за абсолютна симулативност на договора и създаването му за нуждите на исковото производство, включително и поради липса на нотариална заверка на подписите на сключилите го страни, и наличието само на нотариално удостоверен препис, като твърдения, очертаващи сключването му на посочената в него дата като спорен факт, за който дори не е налице и...