ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр.София, 18.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 122 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Ж. П. Н., чрез адвокат В. М. от АК – Сливен, срещу решение № 239/02.10.2025 г. по в. гр. д.№ 237/2025 г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение № 87 от 12.05.2025 г. по гр. д.№ 1229/2024 г. на Районен съд Н. З. и е уважен иск, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от К. Б. Н. срещу Ж. П. Н., че не дължи предоставяне на ползването на семейното жилище в [населено място], [улица], ет.*, ап.*, въз основа на решение № 75/08.06.2009 г. по гр. д.№ 64/2009 г. на РС Н. З. като погасено по давност; обезсилва се изпълнителен лист от 19.08.2024 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 379/2024 г. на СИС при РС Н. З. и са присъдени разноски в производството.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: „За погасителната давност върху правото на съпруга, на когото след прекратяването на брака е предоставено от съда ползването на семейното жилище, да защити това си ползване срещу нарушения на другия съпруг Дали погасителната давност започва да тече от първото нарушение и изтича след 5 години при неупражняване на правото на защита, независимо, че междувременно са последвали и други нарушения на това право или тече поотделно за всяко извършено нарушение.“, „За същността на предоставеното право на ползване на семейното жилище и погасява ли се това право при неупражняване в течение на 5 години.“, „За решението по чл. 271 вр. чл. 273 и вр. с чл. 236 ал. 2 ГПК – когато въззивният съд възприеме фактическата обстановка такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, но не прави собствена преценка на доказателствата, не ги обсъжда нито поотделно, нито в съвкупност, не обсъжда доводите на страните, нито сочи материалните законови разпоредби, на които основава своето решение; както и когато въззивният съд е заявил едно свое разбиране, но след това мълчаливо е възприел точно обратното разбиране при оценката на фактите и обстоятелствата.“ Формулирани са и въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Каква е правната характеристика на предоставеното от съда ползване на семейното жилище след прекратяването на брака. Има ли то общо с ползването и правото на строеж по ЗС и приложими ли са техните разпоредби за него. Какво следва да се разбира под упражняването на това право. Погасява ли се то по давност, ако съпругът, на когото е предоставено ползването на жилището, не живее непрекъснато в него.“ и „В какво следва да се изразява прекъсването на давността при нарушение на това ползване – изваждане на изпълнителен лист, завеждане на изпълнително дело или просто уведомяване на нарушителя, че нарушението следва да се прекрати“.

От К. Б. Н., чрез адв.Д. Д. от АК – С. З. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по поставените фактически въпроси и претендира адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението, въззивният съд е възприел изцяло фактите установени от първоинстанционния съд и е препратил към неговите мотиви, на основание чл. 272 ГПК. Констатирал е, че страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение № 75 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 64/2009 г. на РС Н. З. че семейното жилище е предоставено на мъжа, но е ползвано самостоятелно от ищцата след 2016 г., поради напускане на имота от ответника, който не е упражнявал правото на ползване повече от 5 години и го е изгубил към датата на издаване на изпълнителния лист. Според мотивите на съда, всяко нарушаване на правото на ползване води до възможност на притежателя му да го защити. От момента на нарушението тече 5 годишен давностен срок и липсва основание за прекъсване или спиране на давността, а искане за освобождаване на жилището е направено от ответника с жалба вх.№ 4160/08.08.2024г. до РП Сливен, с твърдения за самонастаняване на ищцата. Съдът е установил също, че с нот. акт № 39/09.11.2016 г., ищцата дарява на своите синове собствената си 1/2 ид. част от имота, бивша семейна имуществена общност, като запазва безвъзмездно правото на ползване върху прехвърлената част. При тези данни, въззивният съд е приел, че изпълнителните действия по издадения изпълнителен лист от 19.08.2024 г. са предприети след изтичане на 5 години от нарушаване на правото на ползване, което е било предоставено на единия съпруг с влязлото в сила на 03.07.2009 г. бракоразводно решение, поради което правото му да ползва семейното жилище е погасено по давност.

При тези фактически и правни изводи в решението, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос, за задължението на въззивния съд, когато възприеме фактическите обстоятелства, установени пред първата инстанция и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, да изложи самостоятелни мотиви по предмета на спора. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Останалите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност на решението.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 от 02.10.2025 г. по в. гр. д.№ 237/2025 г. на Окръжен съд Сливен.

УКАЗВА на Ж. П. Н., чрез адвокат В. М. от АК – Сливен, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 15,34 (петнадесет евро, тридесет и четири цента) евро по сметката на Върховния касационен съд на Р. Б.

След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.