Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. Г. Членове:

М. Р.

В. П. при секретар

Р. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

В. П. по административно дело № 984/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-директора на Д. М. МВР, действащ чрез процесуалните си представители юрисконсулт В. Ч. и юрисконсулт В. Т., срещу решение № 42249 от 16.12.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 10679/2025 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се остави в сила оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Ответникът М. Л., гражданин на Канада, представляван в производството от адв. Д. М., в представено становище към касационната жалба и в заседание пред настоящата инстанция, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в минимален размер.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол пред Административен съд София-град е бил отказ № 5364р-20917 от 13.09.2025 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта по чл. 33к от ЗЧРБ на М. Л., постановен от заместник-директора на Д. М. МВР.

Съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане на заявлението на Л., при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по приложение на материалния закон. За да постанови този резултат, е приел, че отказът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но са налице нарушение на приложимия материален закон и администратвнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона.

Съдът е формулирал извод, че административният орган неправилно е приел за обвързващо становището на Агенцията по заетостта, с което същата е поискала заявителят да предостави легализирани надлежно документи за завършено висше образование, вместо обикновени копия (каквито са били приложени в хода на процедурата). Според административния съд не може да се приеме, че в случая административния орган следва да се съобрази с отрицателното становище на Агенцията по заетостта, тъй като е действал в условията на обвързана компетентност. Становището на Агенцията по заетостта в случая съставлявала изискуемо съгласие по чл. 53 от АПК на друг орган, различен от водещия производството, чийто акт се оспорва. Въпросното становище обаче подлежи на проверка за законосъобразност именно в съдебното производство поради липсата на друг ред за защита.

Вследствие на гореизложеното, съдът е счел, че органът, приемайки изцяло становището на Агенция по заетостта, е пренебрегнал правилата, разписани в чл. 12, т. 1 и т. 2 от действащ и към момента Договор между Н. Р. Б. и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г. (Договора). По силата на тази разпоредба, документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, следва да се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. В случая представената диплома на М. Л. е съставена от надлежни държавни органи на Р. Ф. П. на Държавната изпитна комисия и Ректор на У. Д. У. А. М. Горки, т. е. в случая не е необходимо този документ да бъде допълнително заверяван, легализиран или снабдяван с апостил. Цитираната разпоредба на Договора дерогира приложението на установените в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, общи правила относно легализацията на публичните актове. Налице е облекчен режим, който води до директно признаване на представените документи.

В допълнение, в хода на извършената служебна проверка за законосъобразността на административния акт, съдът е указал на заместник-директора на Д. М. МВР, че е необходимо да прецени дали са представени всички изброени в чл. 33к, ал. 5 от ЗЧРБ документи, необходими за надлежното провеждане на процедурата по предоставяне на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта.

Вследствие на гореизложеното е формулиран извод, че обжалвания отказ е издаден при наличие на нарушение на административнопроизводствените правила и съществено нарушение на материалния закон. По изложените мотиви е отменил оспорения отказ и е върнал преписката за постановяване на нов акт, съобразен с дадените указания по приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и съответни на приложимия материален закон изводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че относимите факти са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания при издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на обжалваното решение. Същото е правилно.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при издаване на отказа за предоставяне на право на продължително пребиваване в Р. Б. на основанието по чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 33к от ЗЧРБ, органът е действал при условията на обвързана компетентност и е мотивирал постановения отказ при пълното съобразяване с отрицателното становището на Агенцията по заетостта. Наличието на становище от Агенцията е задължително условие за издаване на разрешение за продължително пребиваване по реда на чл. 33к от ЗЧРБ, но изразеното отрицателно такова не освобождава решаващия орган от задължението му да изясни всички релевантни за производството факти. Сезираният със съответното искане административен орган е бил длъжен да извърши собствена преценка на основанието, на което съгласуващият орган е изразил несъгласието си за предоставяне на търсения статут.

В случая, отрицателното становище на Агенцията по заетостта е мотивирано с неналичие на представен в превод на български език и заверка на подписа на преводача от български нотариус или от Д. К. отношения към МВнР, съгласно чл. 12, т. 1 и т. 2 от Договор между Н. Р. Б. и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела документ.

Правилен е изводът на съда, че изразеното становище на Агенцията по заетостта има характер на акт по чл. 53 от АПК и съставлява част от административното производство по издаване на крайния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК изявленията, които са част от производството по издаване на административен акт, не са индивидуални административни актове и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Въпросът за тяхната законосъобразност се проверява при оспорване на крайния акт в процедурата, в случая отказа на Д. М. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта на ЕС. С оглед на тези процесуални правила, решаващият съд законосъобразно се е произнесъл по съответствието на оспорения акт с приложимия материален закон, като е осъществил контрол по отношение на изразеното отрицателно становище на Агенцията по заетостта. Настоящият съдебен състав споделя изцяло обективираното в оспореното решение становище, че приложимата разпоредба от Договора, поставя като изискване за приемане на документи съставени на територията на СССР (към момента Р. Ф. без легализация или Н. Р. Б. (Р. Б. , те да са съставени или заверени от компетентен орган. За приемането на документи са предвидени две алтернативни хипотези или да бъдат съставени, или да бъдат заверени от компетентен орган. За да е налице изпълнение на изискванията на чл. 33к, ал. 5, т. 5 от ЗЧРБ е достатъчно наличието на една от двете, визирани в чл. 12 , т. 1 от Договора хипотези, т. е. представените доказателства за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и/или опит на работника, да са издадени или заверени от компетентните органи, съобразно установената форма.

Страните не спорят, че М. Л. е завършил висше образование в Уралски държавен университет, Р. Ф. специалност Математика. Издадена е диплома ВБА 0397920, представена в превод, като подписа на преводача от руски език е заверен от нотариус на 28.01.2025 г.

В случая дипломата на М. Л. е съставена от надлежни държавни органи на Р. Ф. П. на Държавната изпитна комисия и Ректор на У. Д. У. А. М. Горки и е законово необосновано изискването този документ да бъде допълнително заверяван, легализиран или снабдяван с апостил. Същият попада в категорията съставени по реда чл. 12, т. 1 и т. 2 от Договора. Първоинстанционният съд правилно е приел, цитираната разпоредба дерогира приложението на установените в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, общи правила относно легализацията на публичните актове. Налице е възприет от държавата облекчен режим, който води до директно признаване и зачитане при необходимост на представените документи.

Поради гореописаното, следва да се сподели извода на първоинстанционният съдебен състав, че в хода на административното производство за предоставяне на продължително пребиваване на кандидата, са предоставени документи, установяващи изпълнение на изискванията на чл. 33к, ал. 5, т. 5 от ЗЧРБ. В хода на производството пред административния орган и съда не е било спорно, че приложената диплома е съставена от компетентен орган. В становището на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта изрично се посочва, че документите не са съставени или заверени от компетентен орган и затова следва да са легализирани по съответния ред (вж стр. 2 от Писмено становище № СМ-15679/20.08.2025 г.). Именно този извод влече незаконосъобразността на становището на Агенцията по заетостта, с което заместник-директорът на Д. М. МВР твърди, че е обвързан да се съобрази.

Констатирайки порок в посоченото становище, а оттам и в административния акт, Административен съд София-град правилно и обосновано е отменил оспорения пред него отказ и е върнал преписката на компетентния орган с указания, които същият следва да спази при новото разглеждане на подаденото от М. Л. заявление.

В случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като при издаване на оспорения индивидуален административен акт, административният орган не е изяснил и обсъдил всички релевантни факти, обясненията и разясненията на заявителя.

По изложените доводи, настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, ответникът М. Л. има право на възстановяване на доказаните по основание и размер разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие във връзка с процесуално представителство пред Административен съд София-град и пред Върховния административен съд с означение, че договореното възнаграждение в размер на 1700 лева е заплатено по банков път в ОББ. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила възнаграждението и е представила доказателства за това. Липсват доказателства за извършено плащане на договорената с за адвокатско възнаграждение сума по банков път, което води до недоказаност на претенцията за присъждане на разноски и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42249 от 16.12.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 10679/2025 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. Г.

секретар:

Членове:

/п/ М. Р.

/п/ В. П.