7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 817

София, 19.03. 2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

Членове: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Димитров

ч. т.д. № 1769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Р. Т. Д., ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 1504 от 19.05.2025 г. по в. ч.гр. д. № 1101/2025 г. на Пловдивски окръжен съд, XIV състав в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба на Д. срещу определение № 2653 от 24.02.2025 г. по гр. д. № 19480/2024 г. на Пловдивски районен съд, XVI граждански състав в неговата част, с която е върната исковата й молба в частта й по иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], за установяване недължимостта на сумата 11698.31 лв. - главница по договор за банков кредит № 241/23.05.2008 г., поради недопустимост на предявения иск, на основание чл. 130 ГПК, и е прекратено производството по делото.

В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяната му.

Излагат се съображения, че давността не се прекъсва с депозиране на исковата молба, което в конкретния случай означава, че давността за вземането, която е започнала да тече на 08.07.2020 г. ще изтече на 08.07.2025 г., т. е. в хода на висящия процес. Твърди се, че съдът следва да зачете изтеклата погасителна давност в хода на процеса, тъй като същата не е била прекъсната с депозиране на исковата молба по иск с правно основание чл. 439 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В изложение по чл. 288, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси, които според него са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата воля на съда:

1/„Какво е значението и същността на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността?“

2/ „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, за събирането на което е образувано изпълнително производство - дали това е датата на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело? Може ли длъжникът да пречи на взискателя или на съдебния изпълнител да бъдат осъществявани принудителни изпълнителни действия спрямо него?“

По горепосочените въпроси се твърди противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като съдебна практика, на която въззивното определение според касатора противоречи, се сочи: Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69, I г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на I г. о. на ВКС, решение № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 6730/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по дело № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, решение № 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 12/02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО.

В подаден писмен отговор насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и основателността й.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изложил, че:

Производството по гр. д. № 19480/2024г. на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба от Р. Д. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за това да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, следните суми: сумата 11 698,31 лв. - главница по договор за банков кредит № 241/23.05.2008 г., сключен с „УниК. Б. АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 909/2010 г. на Районен съд - Панагюрище, както и сумата 3892,08 лв. - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 400/20.08.2008 г., сключен с „УниК. Б. АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г. по ч. гр. дело № 911/2010 г. на Районен съд - Панагюрище. В исковата молба се сочи, че за принудителното събиране на горните суми било образувано изп. дело № 704/2011 г. по описа на ЧСИ И. М., рег. № 704, с район на действие ОС - Бургас. Задължението по изпълнителното дело, заедно с разноските към 18.10.2024 г., възлизало на общо 54 669,08 лв., като в хода на изпълнителното производство всички вземания на банката - кредитор били прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия от 23.11.2015 г. В исковата молба се излагат твърдения, че поради бездействие на кредитора е настъпила перемпция и към датата на подаване на исковата молба петгодишната погасителна давност вече била изтекла.

В подадения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отговор на исковата молба се твърди, че между същите страни, за същите вземания и на същото правно основание било образувано гр. д. № 14145/2021 г. на Пловдивски районен съд, по което съдът се е произнесъл с решение № 784/11.03.2022 г., потвърдено с решение № 928/30.06.2022 г. по в. гр. д.№ 1350/2022 г. на Пловдивски окръжен съд. Решението на Пловдивски окръжен съд било отменено частично с решение № 448/04.07.2024 г. по к. гр. д.№ 3976/2022 г. на ВКС, IV г. о.

По първоинстанционното дело е изискано и приложено гр. д. № 14145/2021 г. на Пловдивски районен съд.

От служебно приложеното гр. д. № 14145/2021 г. на Пловдивски районен съд съдът е установил следното: Делото е образувано по искова молба от Р. Т. Д. против „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла давност, сумата 11 698,31 лв. - главница по договор за банков кредит № 241/23.05.2008 г., сключен с „УниК. Б. АД, за която е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 909/2010 г. на Районен съд - Панагюрище, както и сумата 3 892,08 лв. - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 400/20.08.2008 г., сключен с „УниК. Б. АД, за която е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г. от Районен съд - Панагюрище по ч. гр. д. № 911/2010 г., за принудителното събиране на които било образувано изп. д. № 704/2011 г. по описа на ЧСИ И. М., рег. № 704, с район на действие ОС - Бургас. С решение № 784/11.03.2022 г. исковете са уважени. Решението е обжалвано пред Пловдивски окръжен съд и по в. гр. д. № 1350/2022 г., по описа на съда е постановено решение № 928/30.06.2022 г., с което решение № 784/11.03.2022 г. е оставено в сила. По касационна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против решението на Пловдивски окръжен съд е образувано к. гр. д. № 3976/2022 г. на ВКС, IV г. о. Касационно обжалване е допуснато само досежно сумата от 11 698,31 лв., тъй като по отношение на другата сума, която е под 5000 лв., решението на Пловдивски окръжен съд е необжалваемо и е влязло в сила. С неподлежащо на обжалване, съответно – влязло в сила решение № 448 от 04.07.2024 г. по к. гр. д. № 3976/2022 г. на ВКС, IV г. о., въззивно решение № 928/30.06.2022 г. е отменено в частта, с която е призната за недължима поради изтекла погасителна давност, сумата от 11 698,31 лв. и предявеният за това от ищцата иск е отхвърлен.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд е приел за несъмнено, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от иска за установяване недължимостта на сумата от 3 892,08 лв. - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 400/20.08.2008г., тъй като с решение № 928/30.06.2022 г. по в. гр. д. № 1350/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, същият иск вече е уважен и решението в тази му част е влязло в сила.

Въззивният съд се е позовал на горепосоченото решение № 448 от 04.07.2024 г. по к. гр. д. № 3976/2022 г. на ВКС, IV г. о., с което със сила на пресъдено нещо е отхвърлен иска на жалбоподателката за недължимост на сумата от 11 698,31 лв., на основание изтекла към 08.07.2020 г. погасителна давност. В тази връзка съдът е отбелязал, че на същото основание се иска установяване недължимост на посочената сума с предявения по гр. д. № 19480/2024 г. на Пловдивски районен съд иск по чл. 439 ГПК, по който е образувано настоящото производство. Въззивният състав излага, че в исковата молба по гр. д. № 19480/2024 г. на ПдРС, XVI гр. с. изрично се сочи, че до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла, че на 08.07.2020 г. по изп. д. № 704/2011 г. по описа на ЧСИ И. М. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, но към този момент вече била изтекла общата петгодишна погасителна давност. Според съда целият период до 08.07.2020 г., а и до датата на завеждане на гр. д. № 14145/2021 г. на ПдРС, XIX гр. с. - 31.08.2021 г., е предмет на разглеждане по същото това дело, което е видно и от мотивите към решение № 448 от 04.07.2024 г. по к. гр. д. № 3976/2022г. на ВКС, в които се приема, че: „Следващото изпълнително действие - запор върху трудово възнаграждение, е предприето на 08.07.2020 г., преди да са изтекли 5 години от 08.07.2016 г.“, а също така: „Исковата молба е подадена на 31.08.2021 г., когато петгодишната давност, считано от 08.07.2020г. не е изтекла“. Съдът се е позовал на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съгласно които спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Изложено е в мотивите на въззивния състав, че твърдението в частната жалба, че с предявяване на отрицателен установителен иск не се спира погасителната давност, би било от значение за допустимостта на иска за установяване недължимостта на сумата от 11 698,31 лв. в случай, че в исковата молба по първоинстанционното дело са били изложени твърдения и доводи за изтекла погасителна давност след 31.08.2021 г. - датата на завеждане на гр. д. № 14145/2021 г. на Пловдивски районен съд. Според съда обаче такива твърдения и доводи не са налице, още повече, че в първоинстанционното производство не е подадена молба за уточнение на исковата молба, в какъвто смисъл на ищцата са дадени указания от първоинстанционния съд.

С оглед на гореизложеното Пловдивски окръжен съд е приел, че предявените искове са недопустими и е оставил изцяло без уважение частната жалба на Р. Д. срещу определение № 2653 от 24.02.2025 г. по гр. д. № 19480/2024 г. на Пловдивски районен съд, XVI граждански състав за връщане на исковата й молба на основание чл. 130 ГПК и прекратяване на производството по делото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд определение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. - частната касационна жалба, един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или на чл. 280, ал. 2 ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на обжалвания въззивен акт, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането му до касационен контрол.

По отношение и на двата, поставени в случая от частния касационен жалбоподател въпроси, настоящият съдебен състав счита, че същите са формулирани хипотетично, не са били обсъждани от въззивния съд в мотивите му, не са обуславящи за решаващите му изводи, съответно – отговорите им не са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. Същите нямат и никаква връзка с изложените в частната касационна жалба оплаквания на жалбоподателя, главно основани на незачитане от страна на въззивния състав, на давността, изтекла след завеждането на предходното дело между страните със същия предмет. При изложеното, нито един от двата поставени въпроса, не обуславя допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд, на поддържаните от жалбоподателя основания.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1504 от 19.05.2025 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по в. ч.гр. д. № 1101 по описа на съда за 2025 г. в обжалваната му от Р. Т. Д. негова част

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.