6 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1414/20.03.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гр. д. № 187 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. К., чрез процесуалния й представител, срещу въззивно решение от 03.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II брачен състав, по в. гр. д. № 1007/2021 г., в частта, в която е отменено първоинстанционното решение от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 79081/2018 г. от Районен съд – София в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./ и е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения на бащата С. И. Р. с детето П. С. Р., както следва:

Бащата има право да вижда детето в Детски контактен център в [населено място], [квартал], [улица], ет. 4, офис 1, всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа – общо дванадесет срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа – общо осем срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и всяка трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя - общо четири срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всеки първи петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък /или след приключване на учебните занятия на детето, ако те не са приключили до 18.00 часа/ до 18.00 часа в неделя; всяка четна година от 10.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерство на образованието и науката до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции; всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден на пролетната училищна ваканция на детето, определена от Министерство на образованието и науката до 18.00 часа на последния ден от тази ваканция; всяка година от 10.00 часа на първия ден на лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерство на образованието и науката до 19.00 часа на тридесетия ден на тази ваканция; всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник; всяка нечетна година от 10.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и седми декември; всяка четна година от 10.00 часа на двадесет и девети декември до 18.00 часа на първи януари; всяка четна година на двадесет и трети юни /рожденият ден на детето/ - от 10.00 часа /или след приключване на учебните занятия, ако денят е учебен/ до 20.00 часа.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като се сочи, че същото не е съобразено в пълна степен с интереса на детето. Релевира се довод, че в своята практика Върховен касационен съд последователно сочи, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Поддържа се оплакване, че съдът на няколко пъти е дал „последна“ възможност на социалните служби да посетят жилището на бащата, за да отразят обстановката, в която живее бащата с неговите родители. Релевира се довод, че решаващият съд не е обсъдил, при изрично заявено възражение срещу социалния доклад на ДСП Възраждане, че при задължение да посети жилището на бащата социалният работник е отбелязал само, че данни за жилището на бащата са взети от самия него без да бъде посетено жилището. В касационната жалба се сочи, че детето живее в България от 2020 г., поради изтичане срока на паспорта му и поради пандемията, но бащата не е проявил никакъв интерес да вижда детето, нито инициатива да изпълнява предходния режим, постановен му от съда. Излага се становище, че детето изрично е заявило пред социалните работници, изготвили социалния доклад - ДСП „Оборище“, че желае да живее с майка си, че не изявява желание да се вижда със своя баща и той да го взима, защото „не се знае как ще се държи с него“. Релевира се довод, че постановеният разширен режим за лични отношения с детето не съответства на настоящия казус, нито на взаимоотношенията на бащата с детето. Прави се искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменен приетия разширен режим, който е в интерес на бащата, но не и на детето.

В срока по чл. 287 ГПК ответникът по касация – С. И. Р., чрез процесуалния си представител, е подал отговор на касационната жалба, в който е изложил подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд. Сочи и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваното решение е очевидно неправилно.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, в която съдът е отхвърлил искането на бащата С. И. Р. да бъде променен първоначално определения с влязлото в сила на 27.07.2016 г. решение № 8880/16.06.2016 г. по гр. д. № 31414/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 91 състав режим на лични отношения между бащата и малолетното дете П. С. Р.. За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че от месец август 2020 г. детето пребивава в България, като преди това е живяло в Китай, където е родено и където за него се е грижела неговата майка В. К. К., на която са възложени родителските права. Отбелязал е, че понастоящем майката продължава да полага добра и всестранна грижа за отглеждане и възпитание на детето, което се намира в близка и стабилна емоционална връзка със своята майка, отглеждаща го сама от раждането му, и отношението му към нея е положително. Решаващият съд е посочил, че по делото е безспорно, че определеният първоначален режим на лични отношения на бащата с детето никога не е бил осъществяван. От събраните доказателства въззивният съд е приел, че детето изпитва както положителни, така и отрицателни чувства към своя баща, с когото се е запознало по време на процесното дело. Съдът изцяло е възприел предложения от т. 6 от заключението на съдебно-психологическата експертиза режим на лични отношения, като е намерил за уместно първоначалните срещи между бащата и детето да бъдат осъществени в защитена среда, отношенията да се развиват с посредничеството и подкрепата на подходяща социална услуга, докато стане възможно редовното реализиране на определения от съда разширен режим, включващ взимане и преспиване на детето в дома на неговия баща. За да постанови този резултат, решаващият съд е изложил и допълнителни мотиви, базирани на експертното заключение, изготвено от вещото лице-психолог, според становището на което, на възрастта, на която е детето, то има вече достатъчно изградени навици, критични и съпротивителни възможности, което, заедно с доказаното отношение на толерантност от бащата налага да бъде определен по-разширен режим на лични отношения между бащата и детето, за да могат двамата да се опознаят и сближат.

При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по повдигнатите от касатора и преформулирани от съда въпроси:

За служебните задължения на въззивния съд да събере и служебно доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна норма, съгласно указаното в т. 1 ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК при преценката си относно определяне на режим на лични отношения на родител с дете по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 59, ал. 9 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./?

Съображенията на състава са в следния смисъл:

Съгласно задължителната практика на ВС (ППВС № 1/74 г.) и константната и безпротиворечива практика на ВКС, (решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV ГО; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV ГО; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017, ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК /в редакция до 30.12.2025 г./ съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., в чл. 59, ал. 4 от СК /в редакцията до 30.12.2025 г./, в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Макар да не е обвързан от желанието на детето, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето и съобрази съответния режим с възрастта, конкретното му развитие и зрелост, както и с конкретното му емоционално и психическо състояние.

В конкретния случай, въззивният съд, като изходна позиция, е посочил необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според установените по делото обстоятелства. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена до край. Въпреки че е отчел, че бащата живее със своите родители, въззивният съд не е събрал доказателства за условията на живот, при които живее бащата, неговото социално обкръжение и семейна среда. В социалния доклад липсва информация за тези обстоятелства. Режимът за лични отношения на родител с дете не е в удобство на родителя, а следва да е съобразен изцяло с интереса на детето. В своята практика Върховен касационен съд последователно приема, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Безспорно вземането на детето и преспиването му в дома на родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение, с оглед защита интереса на децата, е при какви условия ще се осъществяват тези отношения. В практиката на ВС и ВКС безпротиворечиво се приема, че в случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да събере информация, както и да приеме пълен социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, в който да са отразени данни за начина на живот на родителя, на когото не са предоставени родителските права, за битовите условия, близкото обкръжение на бащата, социалната среда, тогава въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения, да възложи на специализираните органи ново проучване. В случая нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изпълнили своите задължения да съберат доказателства за тези обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на спора.

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения обобщен и преформулиран от съда въпрос за проверка съответствието му с разрешенията на трайно установената практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г.

Не е налице релевираната очевидна неправилност на обжалвания акт, доколкото наведените доводи са за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а тя е различна от основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение от 03.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II брачен състав, по в. гр. д. № 1007/2021 г., в обжалваната част по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 12.78 евро.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.