ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778/16.03.2026 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 2266/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

М. П. Г. обжалва Решение № 209/13.12.2024 г. по в. гр. д. № 445/2024 г. на ОС-Силистра, с което е потвърдено Решение № 122/25.06.2024 г. по гр. д. № 566/2023 г. на РС-Тутракан за отхвърляне на исковете й по чл. 439 ГПК, предявени срещу „БАНКА ДСК“ АД.

Заявени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора решението е неправилно поради несъобразяване на изтеклия десетгодишен период от издаване на изпълнителния лист и поради необсъждане на наведените с въззивната жалба възражения. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на очевидната неправилност на обжалвания акт и поставя въпроси, които намира решени в противоречие с практиката на ВКС и за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „БАНКА ДСК“ АД моли да не се допуска обжалване, тъй като по част от поставените от касатора въпроси съдът не се е произнасял, а по тези, които са обусловили изводите му, има задължителна практика на ВКС и тя е съобразена. Изразява становище за неоснователност на жалбата и по същество.

Помагачът на ответника „ЕОД МАТРИКС“ ЕАД счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото въззивното решение съответства на задължителната и казуалната практика на ВКС, според която давността при образувано изпълнително дело не тече до 26.06.2015 г., а след това се прекъсва с всяко искане за предприемане на изпълнително действие, независимо дали то е предприето и дали е заявено в рамките на висящ или перемиран процес, стига да е направено с редовна молба или с молба, чиято нередовност е отстранена в указания срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от касатора срещу „БАНКА ДСК“ АД искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на вземания (главно и акцесорни), произтичащи от договор за банков кредит от 08.09.2005 г. Посоченото в исковата молба основание за отричането им е погасяване по давност, започнала да тече след влизане в сила заповедта за изпълнение, с която те са присъдени. Като помагач на ответника е конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД.

Първоинстанционният съд е установил следните факти: процесните вземания за главница, лихва и разноски са предмет на заповед за незабавно изпълнение, издадена на 13.10.2011 г. в полза на „БАНКА ДСК“ АД срещу ищеца и още двама солидарни длъжници и влязла в сила през 2014 г.; на 17.09.2012 г. кредиторът е цедирал вземанията си на „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕООД и по молба на цесионера през 2013 г. е образувано изпълнително дело, в хода на което през 2014 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са предприети изпълнителни действия (запор върху вземания на ищеца, опис на движими вещи); през 2023 г. цесионерът се е влял в цедента „БАНКА ДСК“ АД, който през същата година е поискал образуване на ново изпълнително дело поради перемиране на първото, а след това (на 24.08.2023 г.) е цедирал вземанията си на помагача, за което ищецът е уведомен в хода на настоящия процес. При тези факти първоинстанционният съд е заключил, че приложимият за вземанията след влизане в сила на заповедта петгодишен давностен срок е спрял да тече до приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (26.06.2015 г.) поради висящност на изпълнителния процес, а после е бил прекъсван с всяко искане за прилагане на изпълнителен способ, независимо дали способът е приключил с осребряване (вкл. дали длъжникът е имал вземане от банката, спрямо която е наложен запор) и независимо от перемиране на делото. По изложените мотиви исковете са отхвърлени.

Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния фактическа обстановка и е препратил към правните му аргументи на основание чл. 272 ГПК. Като правилни са определени оспорените от въззивника изводи за спиране на течението на давностния срок по време на висящия изпълнителен процес, образуван до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., и за ирелевантност на настъпилата перемпция. С такива съображения и при липса на други наведени оплаквания въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено в нарушение на императивна разпоредба или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на закон в противоположния му смисъл или в отменена редакция, нарушаване на основни съдопроизводствени правила или формиране на изводи в явно противоречие с логиката). От мотивите на процесния акт (включващи и мотивите, към които е препратено) не е видно нито превратно тълкуване на императивна материална норма, нито неспазване на съществен процесуален принцип. Напротив, при установените от съда факти (чиято проверка е извън обхвата на настоящата селективна фаза, но и чието осъществяване по възприетия в мотивите начин не се оспорва от касатора) точно са приложени дадените в относимите тълкувателни решения разяснения за спирането на давностния срок за периода, в който е действало ППВС № 3/1980 г., за прекъсващия давността характер на искането за прилагане на изпълнителен способ и в частност – за значението на изпратеното запорно съобщение до банка, в която длъжникът няма сметка, а също и за връзката между перемпцията и давността (тълкувателни решения по дела № 2/2013 г., № 3/2015 г, № 3/2020 г. и № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС).

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. Кой е моментът на възобновяване на изпълнителното производство, спряно с определение на съда – моментът, в който съдебното решение, по което е допуснато спирането, е влязло в сила, т. е. отпаднало е основанието за спирането, или производството по спряното изпълнително дело се счита възобновено от момента, в който бъде възобновено от съдебния изпълнител?

2. Изтекъл ли е двугодишният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и петгодишният погасителен давностен срок, когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело и с молбата за образуване са поискани да бъдат извършени изпълнителни действия, но същите не са извършени в тези срокове?

3. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., постановена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното по изпълнителни дела, образувани преди влизането му в сила?

4. От кой момент започва да тече петгодишната погасителна давност при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

5. Когато в изпълнителното производство преди прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са били извършвани плащания от един солидарен длъжник и по искане на взискателя са били инициирани изпълнителни действия, тези плащания и принудителните действия прекъсват ли давността по отношение на другия солидарен длъжник?

Въпросът по т. 1 няма характер на правен, защото е предпоставен от фактическа обстановка, каквато не е установявана по делото – не е констатирано спиране на изпълнителното производство до предявяване на исковете, нито са излагани правни доводи във връзка с такова спиране/възобновяване. Поради това отговорът на въпроса не би имал отношение към изхода на делото, което означава, че с питането не е удовлетворен общият селективен критерий.

Вторият въпрос може да има относимост към спора само в контекста на значението на перемпцията за погасителната давност и релевантността на извършените след перемиране на изпълнителното дело действия, но и така разгледан, той не удовлетворява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване при заявеното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като отговорът му е даден в съответствие с т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС - погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Идентични съображения могат да се изложат и за въпроса по т. 4, който също е обуславящ, защото е установено перемиране на първото изпълнително дело, но отново е решен съобразно задължителната практика на ВКС - съдът е зачел прекъсващото действие на всяко валидно изпълнително действие, независимо от това дали е извършено преди или след перемирането (т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Питането по т. 3 има значение за делото, тъй като част от периода на течение на погасителната давност предхожда отмяната на ППВС № 3/1980 г., но и неговият отговор кореспондира с Тълкувателно решение № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС - погасителната давност не тече по време на висящи изпълнителни дела, образувани до приемане на тълкувателното решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г.

Последният въпрос не е правен, защото съдът не се е позовал на извършени спрямо други солидарни длъжници действия, а е разгледал само предприетите по отношение на касатора и за тях е установил прекъсващ давността ефект.

Поради изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

На ответника „БАНКА ДСК“ АД следва да се присъдят разноски за юрисконсулт, а на помагача такива не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 209/13.12.2024 г. по в. гр. д. № 445/2024 г. на ОС-Силистра.

ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсулт в размер от 150 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.