Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3199
София, 25.10. 2023 година
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.10.2023 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 3646 /2023 г.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. В. срещу определение № 598 /02.08.2023 г. по в. ч.гр. д. № 295 /2023 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 438 /12.06.2023 г. по гр. д. № 705 /2023 г. на Ловешкия районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на местна подсъдност съгласно чл.105 ГПК, чл.94, ал.1 ЗГР и §1, т.15 ДР към ЗЗакр.Д, като делото е изпратено на Бургаския районен съд по местоживеенето на детето преди датата на образуване на производството.
Ответната страна К. П. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел следното:
При несъгласие между родители по отношение на упражняване на родителски права, местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му съгласно чл.127, ал.2 СК компетентен да разреши спора е съдът по настоящия адрес на детето.
Съгласно §1, т.15 ДР на ЗЗакр.Д настоящ адрес на дете, е този, на който пребивава преди подаване на исковата молба.
Предвидена е особена подсъдност на иска по чл.127, ал.2 СК с оглед защита на интересите на детето.
Съдът следва да прецени къде пребивава детето преди подаване на исковата молба. Определящо е трайното установяване на детето в определено място. Затова временното му отвеждане от неговото обичайно местоживеене без съгласие на единия родител, не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права на мястото, на което детето е отведено. Също и административните действия на родителя по деклариране на нов настоящ /постоянен адрес на детето не може да имат значение за определяне на компетентния съд.
В случая от извършени от майката действия от 17 до 29 май 2023 г. става ясно, че тя има категоричното намерение да се установи да живее в [населено място]. В кратък срок е предприела действия, обосноваващи решението и. Въззивният съд, като е съобразил краткия срок на пребиваване на детето в Л. - едва 5 дни (от 17 до 22 май 2023г., когато е подадена исковата молба), е приел, че не може да се формира извод, че е налице необходимата трайност на пребиваването на детето в Л., която би определи подсъдност на местния съд.
Въззивният съд е приел и че следва да се отчита и обстоятелството, че между родителите има спор именно по местоживеенето на детето и преместването му в [населено място] е по еднолично решение на единия родител, въпреки несъгласието на другия. Затова докато не се разреши този спор, а и с оглед на изложените по-горе аргументи съдът по последното местопребиваване на детето, където е бил организиран животът му преди, се явява подходящ да уреди отношенията родител – дете.
Въззивният съд се е позовал на установена практика на ВКС по разглеждания въпрос: определения по частни граждански дела 254 /21 – 3, 1439-21-3, 1956-13-4, 515-12-3.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
В представеното изложения на основанията за допускане на касационно обжалване, във връзка с довод, че от значение за местната подсъдност е фактическото местопребиваване на детето в момента на предявяване на исковете по чл.127, ал.2 СК, за което би трябвало да има значение, че майката е сключила трудов договор, записала е детето на детска градина и при личен лекар в [населено място], жалбоподателката формулира следните въпроси (дословно и при точно възпроизвеждане на начина на написване, при което са използвани и главни букви):
1. При определяне кой съд е компетентен да разгледа тези искове по чл. 127 ал.2 СК, следва ли местопребиваването на детето да е продължило дълго и в какъв срок. Има ли значение, че делото по чл.127, ал.2 СК е вече е било насрочено за решаване на 29.06 и по привременни мерки на 12.06.?
2. Не е ли достатъчно детето да пребивава фактически на дадения адрес заедно с майката в [населено място] преди подаване на искова молба и има ли срок за това? По този въпрос се сочи определение № 188 /17.04.2019 (не се сочи номер на дело и отделение), в което се твърди, че е прието, че установения от съда настоящ адрес е този, на който майката е преместила детето преди по-малко от месец.
3. Има ли критерии за продължителността на фактическото пребиваване на адреса в [населено място] на майката и детето КЪМ ДАТАТА НА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО , КАТО ИМАТЕ ВПРЕДВИД, ЧЕ НА 29.6. ДЕЛОТО БЕ НАСРОЧЕНО В РАЙОННИЯ СЪД ЗЗД РЕШАВАНЕ, А НА 12.06. БЕ НАСРОЧЕНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ЗЗД ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ? Ако е искал да се убеди, че майката трайно се е върнала в Л., то е съдът е могъл поне да изслуша свидетели в заседанието по привременните мерки, но това било отказано и от двете инстанции.
4. Има ли правно значение за подсъдността липсата на съгласие на бащата, майката и детето да се преместят в [населено място]?
5. И НЕ СЕ ЛИ ПРЕДРЕШАВА ВЪПРОСЪТ още с това определение, което обрича майката да не може да живее с детето в Л., а бащата има дори закупено жилище в Бургас, което означава, че майката не е в състояние да осигури жилище на детето именно в Бургас и ако е толкова важно къде ще живее детето и то по-важно от това с кого ще живее, тогава какъв е смисълът на служебното начало да се следи за интересите на децата?
6. Не е ли бил длъжен съдът на първо място да прецени интересите на детето с оглед неговият пол и възраст, какви нужди има, а не да подхожда институционално, че трябвало да бъде в Бургас, за да може да бъде изслушано ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, че е САМО НА 4 години и на тази възраст не се изслушват децата в съда. Какви процесуални действия би извършил съдът, които да изискват участие на 4 годишно момиченце? Какво е значението на понятието „обичайна среда за тази възраст и в интерес ли е на детето да живее разделено с майка си?
7. Трябва ли да се преценява местната подсъдност в зависимост от това, че щяло да се прави СОЦИАЛЕН ДОКЛАД? (такъв е направен вече от социалната служба в [населено място] ДЕПОЗИРАН ЗЗД ЗАСЕДАНИЕТО ЗЗД ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ)? Защо да не бъде направен отделен социален доклад и в Бургас? Мотивите на съда са в смисъл че детето трябва да бъде в Бургас.
8. Как трябва да постъпи майка с 4 годишно дете, при нетърпимост в отношенията и се налага да се изнесе от квартирата, при положение, че няма родители, няма средства и е била икономически зависима от бащата? (Не може да плаща квартира в Бургас, не може да отиде дори в кризисен център).
Всички въпроси, които се отнасят до конкретни факти по делото и до конкретни действия на съда по делото, са фактически, а не правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не могат да обосноват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Всички въпроси, които са основани на твърдения на жалбоподателката за основателността на иска по чл.127, ал.2 СК, а не до местната подсъдност на спора, също не са обуславящи наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
След уточняване в съответствие с указанията дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав намира за обуславящи правните въпроси за съдържанието на понятието „настоящ адрес на детето“ по смисъла на чл.127, ал.2 СК и за критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на местно компетентния съд по искове за родителски права.
Тези въпроси се свеждат до въпроса: кой е местно компетентният съд да разреши спора за упражняването на родителските права.
Частният жалбоподател не сочи практика на ВКС, с която въззивният съд да е допуснал противоречиво разрешаване на този въпрос, нито обосновава наличието на някое от другите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос практиката на Върховния касационен съд е установена и последователна:
Обуславящият въпрос е разрешен в определение № 187 /25.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1956 /2013 г. на IV г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. В него е прието следното: Разпоредбата на чл.127 СК постановява, че това е съдът по настоящия адрес на детето, без в кодекса да има дефиниция какво се разбира под настоящ адрес. Субсидиарно приложение следва да намери определението по § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Следователно формалният акт на адресна регистрация не е от значение, той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване. При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено.
Сходно разрешение е прието и с определение № 185 /23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198 /2013 г. на II г. о. и определение № 324 /29.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2536/2017 г., ІV г. о.
Въпросът към кой момент се преценява пребиваването на детето, за да се определи местно компетентният да разгледа молба по чл.127, ал.2 СК съд, който е разновидност на обуславящия въпрос, е разрешен и в определение № 60398 от 16.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4354 /2021 г. на ІІІ г. о., в което е прието, че практиката на ВКС по този въпрос е установена и безпротиворечива със споменатите по-горе определения: при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Съставът на ВКС е добавил, че споделя тази практика и в допълнение е добавил, че: пребиваването на децата на даден адрес не трябва да е временно, а трайно и да отразява определена степен на интеграция в социална и семейна среда. Разпоредбата за подсъдността за предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК следва да се разбира и в смисъл, че в защита на най-добрия интерес на детето е спорът да бъде разгледан и разрешен от съда, където то е трайно установено да живее, учи и да се отглежда в семейна среда, т. е. - от съда, който поради близката си връзка е в най-подходяща позиция да прецени интереса на детето и мерките по спора за родителската отговорност.
Поради наличието на установена практика и съответствие на разрешението на обуславящия правен въпрос от въззивния съд с нея, следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска до касационно обжалване определение № 598 /02.08.2023 г. по в. ч.гр. д. № 295 /2023 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.