ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805

гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2620 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “ДИКИСТРОЙ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 287/23.05.2025 г. по в. т.д. № 903/2024 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1029/16.07.2024 г. по т. д. № 926/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, за осъждане на настоящия касатор да заплати на ищеца Г. Е. Ц., действащ като едноличен търговец с фирма “К. – Г. Е.”, ЕИК[ЕИК], сумата от 58 614 лева – главница по фактура № 5540/23.01.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1 356,31 лева - законна лихва за периода от 24.01.2023 г. до 12.05.2023 г.

Решението в частта, с която е потвърден първоинстанционния акт за частичното отхвърляне на исковете, не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в уважителната част – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се тезата, че ищецът не е успял да докаже съществуването на облигационно правоотношение между страните, както и дължимостта на претендираната сума. Отрича се подписването от представител или пълномощник на “ДИКИСТРОЙ” ЕООД на представените от ищцовото дружество 31бр. експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи и товарителници за периода 05.01.2023 г.– 19.01.2023 г. вкл., което водело до извод за недоказаност на извършени доставки в полза на дружеството. Изтъква се неосчетоводяването на фактурата от “ДИКИСТРОЙ” ЕООД и неотразяването й в дневниците за покупки по ЗДДС, съответно неползването на данъчен кредит, което според касатора налага извод за липса на признание на задължение към едноличния търговец. Счита се, че доставките не се установяват и от показанията на разпитаните двама свидетели, които били доставяли бетон на строителния обект в [населено място], като се излагат аргументи, че обектът на дружеството не е единствения в този град. Заявява се оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви на въззивния съд относно неосчетоводяването на процесната фактура. Като порок се сочи и кредитирането на показанията на свидетелите, допуснати от първата инстанция за установяване на задължения над 5 000 лева, което е сторено в разрез с ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искове.

При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК по следния въпрос:

“Допустимо ли е съдът да приеме за доказана търговска доставка по неформален договор, когато:

1. Представените от ищеца експедиционни бележки, товарителници и протоколи не съдържат данни за самоличността на подписалите ги лица и няма доказателства, че те са представлявали ответника или са свързани със същия по какъвто и да е начин;

2. Ответникът не е осчетоводил процесната фактура, не я е включил в ДДС-дневниците си и не е ползвал данъчен кредит по нея, което както подробно е изложено в касационната жалба по категоричен установява липсата признаване на задълженията от страна на ответника и в тежест на ищеца е да докаже по категоричен и безспорен начин извършването на твърдените доставки;

3. Единствено свидетелски показания на заинтересовани лица се използват като основа за установяване на облигационно правоотношение и приемане на изпълнение, които биват допуснати въпреки ограниченията на чл. 164 ГПК?”.

По отношение на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с казуалната практика на касацията - решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, с твърдението, че в същите е прието, че неподписана и неосчетоводена фактура не може да се счита за призната. Излагат се доводи, че обжалваният съдебен акт се отклонява от практиката на касацията относно приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, обективирана в решение № 18/16.03.2022 г. по гр. д. № 2362/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 119/01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 126/08.09.2021 г. по гр. д. № 1911/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 164/20.05.2014 г. по гр. д. № 7672/2013 г. на ВКС, решение № 59/06.03.2014 г. по гр. д. № 4617/2013 г. на ВКС. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се релевира, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е приложил разширително правилото на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, приемайки, че всяко присъстващо на строителния обект лице е овластено да получи изпълнението, независимо от липсата на доказателства за правоотношенията между положилия подпис (получател) и доставчика.

От ответника по касация ЕТ “К. – Г. Е.” е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационна проверка и подадената жалба. Претендират се разноски по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Г. Е. Ц., действащ като едноличен търговец с фирма “К. – Г. Е.”, против “ДИКИСТРОЙ” ЕООД. Твърди се, че по възлагане от ответника през м. януари 2023 г. ищецът му е доставил бетон на стойност 62 599,20 лева с ДДС, на обект, находящ се в [населено място]. За доставеното количество е издал фактура № [ЕГН]/ 23.01.2023 г., която не е заплатена от ответника. Претендира се главница от 62 599,20 лева, както и лихва за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г. В размер на 1 356,31 лева.

Недоволни от първоинстанционото решение, с което исковете са частично уважени, са останали и двете страни по спора, подали въззивни жалби.

В обжалваното решение апелативният съд е приел по жалбата на “ДИКИСТРОЙ” ЕООД, че от представените експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи и товарителници се установява, че посоченото количество бетон е изработено от ищеца и транспортирано с визираните в тях превозни средства. Макар че подписите в същите са положени от лица, имената на които не са посочени, по делото е установено от показанията на разпитаните свидетели, че бетонът е доставен на обекта на жалбоподателя в [населено място]. Въззивният състав е счел, че гласните доказателства установяват практиката на обекта служители на жалбоподателя да подписват превозните документи и да указват къде да бъде разтоварван бетонът. Позовавайки се на превозните документи и дадените свидетелски показания, е споделил извода на първата инстанция, че бетонът е изработен по поръчение на жалбоподателя и разтоварен именно на неговия обект. Решаващият състав на САС е намерил за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, базирано на липсата на осчетоводяването от дружеството на процесната фактура и неползването на данъчен кредит по нея. Изложил е аргументи, че от редовно воденото счетоводство на ищеца и при наличието на превозните документи се установява, че процесното количество бетон е изработено и изпратено по направление обекта на жалбоподателя. Подписите за “приел” върху документите установяват приемането на стоката от лица, намиращи се на обекта, за които от свидетелските показания може да се направи извода, че са служители/работници на жалбоподателя. Преценил е за законосъобразно позоваването от първата инстанция на разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, съгласно която длъжникът се освобождава от отговорност, ако добросъвестно е изпълнител задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Присъствието на обекта на подписалите превозните документи лица и даваните от тях указания за разтоварването на бетона налагат извода, че същите са служители на жалбоподателя. Относно релевираното оплакване за недопустимост на свидетелските показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивният съд е счел, че с гласните доказателства е установена доставката на бетона, за което не е налице законова пречка.

По жалбата на ищеца апелативният състав е приел, че липсата на документална обоснованост на втората доставка на дата 19.01.2023 г. обуславя отхвърляне на иска за сумата от 3 985,20 лева.

По тези мотиви апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на СГС.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне на въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за решаване на възникналия между страните спор и отговаря на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.

Поставеният от обжалващия въпрос е фактологичен, тъй като изисква преценка на конкретните факти по делото и на правилността на въззивното решение. Съдържанието му предпоставя да се извърши обследване на събраните по делото доказателства - представени от ищеца експедиционни бележки, товарителници и протоколи, както и да се обсъжда въпросът дали подписалите ги лица представляват или не ответното дружество. Поставя се като условие разглеждането на липсата на счетоводно отразяване на процесната фактура и значението на това обстоятелство за спора. Формулировката на питането предполага да се възприеме, че изводът на въззивния състав за наличие на облигационно правоотношение между страните и приемане на изпълнение по същото се основава единствено на свидетелски показания на заинтересовани лица. Това не съответства на решаващите мотиви на апелативния съд, който е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертното заключение, за да достигне до заключение за частична основателност на предявения главен иск. При тези данни на зададеното питане не би могъл да се даде общоважим отговор и то се явява лишено от правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това безпредметно остава обсъждането на релевираните от обжалващия допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Ето защо следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на решението на Апелативен съд – София в обжалваната част.

При това положение право на разноски има ответникът по касация, който претендира адвокатско възнаграждение от 1 000 лева, което е документално обосновано като платено в брой и следва да бъде присъдено в евро, превалутирано съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 287/23.05.2025 г. по в. т.д. № 903/2024 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ДИКИСТРОЙ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Г. Е. Ц., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “К. – Г. Е.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 511,29 евро - разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.