ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331

гр. София, 17.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 1968/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 50 от 20.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1993/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 183 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 1569/2023 г. на Асеновградския районен съд и вместо него на основание чл. 29, ал. 3 СК на М. Д. Г. е определил по-голям дял в размер на 19/20 идеални части от общото имущество (поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 537 кв. м, находящ се в [населено място], общ. А., обл. П. по КККР – А., ведно с построените в него сгради и лек автомобил марка „*“, с рег. [рег. номер на МПС] ), придобито по време на брака му с И. Г. И., който е прекратен с развод.

За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е приел, че в периода 16.06.2015 г. – 26.11.2021 г. М. Д. Г. и И. Г. И. са били в граждански брак, прекратен с развод, като фактическата раздяла е настъпила в края на м. юли 2019 г. По време на брака им страните са придобили поземлен имот с идентификатор *** с площ 537 кв. м в [населено място], [община], ведно с построените в него сгради, както и лек автомобил марка „*“, с рег. [рег. номер на МПС] . От представените по делото писмени доказателства /трудови договори и извлечения от банковите сметки на ищеца/ е установено, че ищецът е работил във фармацевтична компания „Ф. Хофман-Ла Рош“ ООД в Швейцария в периода от 2009 г. до 2016 г., като през 2015 г. - 2016 г. е получавал заплата по 7000 швейцарски франка месечно. На 05.01.2016 г. М. Г. е сключил трудов договор с „ЕС Ди И Сървисиз“, където е работил от 11.01.2016 г. до 10.07.2016 г. на длъжността управител на външно снабдяване със заплата от 10 990,79 швейцарски франка месечно. Когато се върнал в България, на 28.09.2018 г. ищецът е сключил трудов договор с „Комак медикал“ ЕООД, с месечно трудово възнаграждение от 7025 лв., където е работил от 19.11.2018 г. до 15.03.2019 г. В България М. Г. е учредил и собствена фирма – „М. И. ИП“ ЕООД, като на 01.03.2019 г. дружеството е сключило договор за предоставяне на счетоводни услуги от 01.03.2019 г. с „ОДТ УЕБ“ ЕООД за извършване на текущо счетоводно обслужване. От показанията на свидетелите Г. Г. и П. Г.-Д. съдът е приел за установено, че ищецът и ответницата са живеели заедно в [населено място], Швейцария от м. декември 2014 г. до 2018 г., където ищецът работил във фармацевтична фирма, издържал сам семейството, грижил се и за домакинството. Ответницата не се грижила за домакинството, не е работила, не е учила, не ходила на курсове по счетоводство. От 2018 г. страните заживели в [населено място] под наем, като ищецът плащал наема и се грижил за домакинството. Свидетелката М. Т. Д. /майка на ответницата/ също е посочила, че 2014 г. до 2018 г. страните живеели заедно в Швейцария, в жилище под наем, като ответницата не работила, карала курс за йога. През 2018 г. двамата се върнали в [населено място], където живеели в жилище под наем, който плащал работодателят на ищеца, като в [населено място] ответницата също не работила. Издръжката на семейството в периода от 2014 г. до 2018 г. била поета от ищеца, доколкото ответницата нямала доходи, но имала спестени средства от времето, когато работила 10 години в Америка и помагала на ищеца като му водела счетоводните сметки на фирмата. Свидетелката Р. А. К. е посочила, че след като ответницата е заминала за [населено място], двете са поддържали връзка по „Скайп“. Според тази свидетелка ответницата се е грижила за домакинството, тъй като от нея е чувала, че се занимавала с ремонт, боядисвала, шиела пердета, готвила и чистила. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Д. в частта, в която е заявила, че ответницата имала спестени пари, както и че помагала на ищеца като му водела счетоводните сметки на фирмата му в България, тъй като е приел същите за необективни и неубедителни, с оглед родствената връзка на свидетелката, както и поради това, че същите са неподкрепени с писмени доказателства. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетелката К. като необективни и неубедителни относно заявеното, че ответницата се е грижила за домакинството, тъй като същата няма преки впечатления за тези обстоятелства, а възпроизвежда казаното от ответницата. Съдът е кредитирал като обективни и достоверни показанията на свидетелите Д. и Г., от които е установено, че ответница не е работили и не е имала лични доходи, а ищецът издържал сам семейството, като също така се е грижил и за домакинството. Ответницата от своя страна не е ангажирала доказателства, от които да се установи, че тя е помагала в домакинството, както и че е оказвала помощ на съпруга си при водене на счетоводството на фирмата му. По делото липсват доказателства, от които да се установи наличието на спестени средства на ответницата в резултат на работата й в Америка. С оглед на така установеното въззивният съд е приел, че приносът на ищеца е значително по-голям и е определил на същия дял от 19/20 ид. части от придобитото по време на брака имущество и 1/20 ид. част за ответницата.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с решение № 60 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 3052/2020 г. на ВКС, II г. о., решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на ВКС, II г. о. и решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на ВКС, II г. о., но конкретен въпрос не е формулиран. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Преценявайки приноса по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК, оценявайки всички осъществени през цялото времетраене на брака доходи и приноси за брака, съдът следва ли да установи и произхода на средствата, дадени за придобиването на семейната имуществена общност, от която се иска по-голям дял, ако пише, че са платени от двамата съпрузи; 2. Следва ли да се прецени от съда фактът, че съпрузите са продали имоти СИО с по-висока стойност от впоследствие придобития, от който се иска по-голям дял, при преценка на приноса при иск по чл. 29, ал. 3 СК; 3. По какъв начин следва да се съпостави стойността на имот при иск по чл. 29, ал. 3 СК, ако покупната му цена е под половина на месечния семеен бюджет, при преценка на приноса. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като касаторката не е формулирала правен въпрос, който според нея е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Наред с това изводите на съда не са в противоречие със сочената от нея практика на ВКС.

По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отбележи, че не изложени релевантни доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, а именно за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които в случая не са налице. Наред с това по поставените от касатора свързани въпроси, отнасящи се за правното значение на приноса в придобиването на имуществото, съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло, е налице практика на ВКС, според която при преценката на приноса по чл. 29, ал. 3 СК, съдът следва да вземе предвид не само доходите и приноса на съпрузите, но и произхода на средствата, вложени в придобиването на общото имущество. Важно е да се установи дали средствата, с които е придобито имуществото, са лични средства на единия от съпрузите, или са общи средства, тъй като това може да повлияе на преценката за значителността на приноса. Преценката за значителността на приноса следва да се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. В случая въззивното решение е съобразено с тези разрешения, което изключва приложното поле на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Решението не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. То не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила.

С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски за адвокатски възнаграждения в настоящото производство в размер на 2500 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъди 1278,23 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 50 от 20.01.2025 г. по в. гр. д. № 1993/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

О с ъ ж д а И. Г. И. да заплати на М. Д. Г. сумата 1278,23 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три цента/ адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: