ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1391
гр. София, 18.03.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 2331 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл. 288 от ГПК.
С решение № 613 от 30.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3144/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е отменено решение № 355 от 09.01.2023 г. по гр. д. № 9995/2022 г. по описа на Софийски районен съд и е прието за установено, по иск с правно основание чл. 21, ал. 3 във връзка с ал. 4, т. 1 от СК, предявен от Б. С. Н. срещу Ж. К. К., че липсва съвместен принос от страна на Ж. К. К. при закупуване на апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 5, с площ от 56,48 кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно КК и КР, ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ от около 2,30 кв. м., заедно с приспадащите се 0,903 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата и че описаният имот е изключителна собственост на Б. С. Н..
Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Ж. К. К., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че съдът превратно е тълкувал доказателства по делото, че от приетата дата на фактическа раздяла между страните, всъщност е настъпила физическа раздяла, но страните са продължили да имат общ живот. Поддържа, че съдът не е изследвал приноса на жалбоподателката за придобиване на спорния имот и че решението е немотивирано. Поддържа още, че съдът не е дал отговор на поставените от жалбоподателката твърдения и оплаквания по делото.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и такива, от значение за развитие на правото, а именно:
1. Следва ли при спор досежно липса на съвместен принос в придобиване на имущество, съдът да обсъди всички елементи на принос на отречения съпруг в контекста на законовото определение на чл. 21, ал. 2 СК, респективно да ги обсъди по групи съгласно ТР № 2 /2022г. на ОСГК /пряк материален принос и косвен материален принос /грижи за децата и работа в домакинството?
2. Може ли да се приеме, че връзката на съпрузите е прекъсната икономически, ако семейството им се състои освен от тях двамата, но и от техни низходящи, получаващи грижа и издръжка и от двамата родители /поне това са твърдяли и двамата/?
3. Ако съпругьт, който е напуснал семейното жилище и твърди икономическо прекъсване на връзката участва / неучаства, но е длъжен/ в издръжката на общите деца, следва ли да се приеме, че е налице пълно прекъсване на икономическите отношение между съпрузите.
4. Следва ли ангажимента на съпрузите по издръжка на членове на семейството да се обсъжда в контекста на действаща икономическа връзка и следващата от нея възможност за правене на допълнителни разходи и/или пестене на средства за придобиване на имущества.
5. Възможно ли е фактическата раздяла да означава /да бъде доказана/ като сделка между съпрузите, с която същите заявяват прекъсване на имуществени отношения в семейството и окончателно уреждат последници от това прекъсване? Страните са в хипотезата на отсъствие на сделка /те са състояние на дела за подялба на имущества /не само процесния апартамент/.
6. В хипотезата на деца, на които се дължи издръжка /като в процесния случай/, не следва ли да се приеме, че прекъсването на икономическата връзка ще настъпи с окончателната фиксация на права и задължения по отношение на издръжката на децата /случило се с бракоразводното решение две години след покупката на процесното жилище/.
7.Какво е значение на прекъсването на духовна връзка? Такова прекъсване на отношения в контекста на обсъждане на фактическата раздяла между страните не е констатирана от решаващия състав.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Б. С. Н., представляван от адвокат Д. оспорва жалба. Възразяват, че касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, за развитие на правото или да е решен в противоречие с практиката на ВКС. По същество възразява, че решението на Софийски градски съд е правилно и обосновано.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иска за установяване на право на изключителна собственост върху имот, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да постанови своето решение въззивният състав е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към фактическата обстановка, установена в първоинстанционното решение.
По делото се установява, че страните са били обвързани в брак в периода от 2000 г. до 2020 г., че по време на брака, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, дело № 795/2018 г. от 11.10.2018 г. Б. С. Н. закупил процесния апартамент за сумата от 15340 евро, като в акта било записано, че продавачът е заявил, че получил продажната цена напълно от купувача, преди сключване на договора, по банков път.
Ищецът представил три договора за паричен заем, сключени съответно на 25.09.2018 г., 02.10.2018 г. и на 10.10.2018 г. между него и И. Д. Г., като заемодател, заедно с разписки към тях, съгласно които ищецът взел в заел сумата от общо 20000 лева (с първия договор сумата от 6000 лева, а със 3 следващите два – два пъти по 7000 лева), които са оспорени от ответницата, за които първоинстанционния съд приел, че нямат достоверна дата.
Представен е и договор за потребителски кредит от 19.02.2019 г., сключен след закупуване на процесния имот, както и протоколи от Общо събрание на съдружниците на „Ж. К. ООД за разпределение на дивидент, в периода от 12.06.2019 г. до 08.08.2019 г.
От представената годишна данъчна декларация по 50 от ЗДДФЛ на ищеца се установявало, че същият декларирал осигурителен доход за първите девет месеца на 2018 г. в размер на по 790 лева месечно, а след това два месеца по 1450 лева и 1150 лева за месец декември 2018 г.
Ответницата е представила удостоверения, издадени от ЕТ „Жанет-Ж. К. , от които се установявало, че същата е самоосигуряващо се лице и като управител на ЕТ за 2013-2015 г. получавала брутен месечен доход в размер на 420 лева, за 2017 г. в размер на по 460 лева месечно и за 2018 г. в размер на по 510 лева месечно. Същите обстоятелства се установявали и от удостоверение от 14.10.2022 г. на НОИ. От удостоверение на НАП София от 16.11.2022 г. се установило, че за периода 31.03.2015 г. – 14.08.2015 г. ответницата работила по трудов договор с облагаем доход за месец април 2015 г. в размер на 1890 лева, за месеците май, юни и юли 2015 г. в размер на по 2100 лева и за месец август 2015 г. в размер на 900 лева. По делото били представени и данни за приходите и разходите на ЕТ „Жанет-Ж. К. за всяка година от 2013 г. до 2018 г., като в посочения период облагаемият доход варирал от 952,66 лева до 4940,48 лева.
По делото са разпитани свидетелите Х. Д. Й., Х. Х. Ф., без родство със страните, Д. К. К. и Р. К. К., последните съответно майка и брат на ответницата. С показанията си първите двама свидетели, установили, че страните са фактически разделени от месец август 2018 г., като по време на закупуване на процесния имот също не живеели заедно. Свидетелите установили още, че след раздялата през август 2018 г. страните повече не са се събирали. Свидетелите К. и К. установявали, че фактическата раздяла между страните настъпила началото на 2019 г., като преди това страните многократно се събирали и разделяли. Установявали, че след закупуването на процесния имот страните живели заедно, докато в имота се правел ремонт. Установявали още, че ответницата се грижела за детето и издръжката на семейството.
Въззивният съд е посочил, че кредитира в цялост показанията на свидетелите Х. Д. Й. и К. Х. Ф., като същите са дадени в резултат на личните им впечатления за релевантните на спора факти.
При анализ на представените от ищеца нотариални актове и извлечения от сметки съдът е направил извод, че към 24.01.2017 г. ищецът разполагал с наличност по своя сметка в размер на 10046 евро.
Установил е от годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от 28.04.2019 г., подадена от И. Д. Г., че последният е декларирал обстоятелството, че през отчетната 2018 г. е предоставил сумата от 20000 лева в заем на въззивника.
Въззивният състав е коментирал приложеното гр. д. № 43745/2019 г. по описа на СРС, от което е установил, че по време на бракоразводния процес Ж. К. на няколко пъти е заявявала, че с Б. Н. са във фактическа раздяла от м. 08.2018 г. и оттогава не са се събирали.
Пред въззивната инстанция бил изслушан свидетелят Г., който установявал, че е дал на ищеца заем в размер на 20 000 лева, които ищецът внесъл по банкова сметка. Свидетелят знаел, че сумата ще се ползва за закупуване на жилище. Свидетелят потвърждавал, че страните са във фактическа раздяла от м. 08.2018 г. и след това не са се събирали.
При така установените факти въззивният решаващ състав е извел извод, че страните са във фактическа раздяла от м. 08.2018 г. Съдът се е позовал на разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г., ВС, ОСГК, съгласно които когато фактическа раздяла е прекъсната всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът, на чието име са придобити, може да установи, че тези имущества не са общи, че те принадлежат лично на него. Съдът е приел, че с окончателната раздяла на страните, настъпила по общото им признание през месец август 2018 г., всички духовни, физически и икономически връзки между тях са се прекъснали. Грижите на въззиваемата за ненавършилия пълнолетие син на страните, след раздялата им, не обуславят различни правни изводи, доколкото същите се явяват изпълнение на родителските й задължения след разпада на брачната връзка и не могат да се ценят като нейн принос в придобиването на процесния имот. Приел е, че не се установяват и твърденията на въззиваемата, че придобиването на имота е станало със семейни средства.
Окончателният извод на съда е, че въпреки че е придобит по възмезден начин по време на брака между страните, спорният апартамент е индивидуална собственост на ищеца.
Поради несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е отменил изцяло обжалваното първоинстанционно решение.
Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
Първият поставен въпрос в изложението към касационната жалба / Следва ли при спор досежно липса на съвместен принос в придобиване на имущество, съдът да обсъди всички елементи на принос на отречения съпруг в контекста на законовото определение на чл. 21, ал. 2 СК, респективно да ги обсъди по групи съгласно ТР № 2 /2022г. на ОСГК /пряк материален принос и косвен материален принос /грижи за децата и работа в домакинството?/ е обуславящ изводите на съда, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Самият касатор не е посочил съдебна практика, на която решението да противоречи, което е специално изискване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за да бъде основание поставеният въпрос за допускане до касация.
При постановяване на своето решение въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, посочил е кои свидетелски показания кредитира и защо и като е съобразил и извънсъдебното признание на неблагоприятни за нея факти, направено от ответницата - сега касатор, е извел извод, че процесният имот е закупен от ищеца по време на брака, но след настъпила фактическа раздяла. Съдът е посочил, че фактическата раздяла е прекъснала всякакви икономически, духовни и физически връзки между страните, което изключва какъвто и да е принос в придобиването на имуществото от страна на жената. Съдът е приел, че окончателната раздяла между страните е настъпила м. 08.2018 г. Този факт е признат от касаторката в рамките на предходно дело, водено между страните. Ирелевантно е какъв смисъл е искала тя да вложи, използвайки съществуващия правен термин «фактическа раздяла». Това е термин, който има свое легално съдържание, съгласно което се тълкува. Обосновано и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото въззивният съд е направил своя извод за момента на настъпване на раздялата между страните и след това - на закупуване на процесния имот. По този начин съдът, противно на оплакванията в касационната жалба, се е произнесъл по наличието на всички видове принос в придобиване на общо имущество, съгласно разпоредбата на чл. 21 от СК и разяснени в Тълкувателно решение № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че такъв липсва. Освен с това тълкувателно решение, изводите на съда са съобразени с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №35/1971 г. на ОСГК на ВС. Съдът е приел за установено, че страните са във фактическата раздяла, а тя е прекъснала всякакви връзки между страните, характерни и даващи смисъл на съществуваща семейна връзка между съпрузите. Фактическата раздяла е била окончателна, като в този случай е без значение, колко скоро след раздялата съпругът е закупил имущество/ решение №80/2017 г. по гр. д. № 3812/2016 г. на I г. о. на ВКС/.Обосновано и в съответствие със съдебната практика е прието, че липсва взаимност в приноса за придобиване на процесния апартамент. Така изведените изводи не се установява да са в противоречие със създадената практика на ВКС, поради което и липсва основание по поставения въпрос решението да бъде допуснато до касация.
Следващите въпроси - втори, трети, четвърти, шести - имат за предмет питане дали изпълняването на родителски задължения спрямо непълнолетни деца има връзка с отношенията между съпрузите, икономическата общност между тях и придобиването на имущество по време на брака. Тези въпроси са поставени като такива, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, каквато не е посочена от касатора и като такива, имащи значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Последната предпоставка не е обоснована от касатора чрез посочване прилагането на коя правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на закона или чрез посочване на съдебна практика с необходимост за осъвременяване.
Изложеното само по себе си е основание да се приеме, че поставените въпроси не отговарят на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на обжалваното решение до касация.
За яснота следва да бъде посочено, че изпълняването на родителските задължения от всеки един родител, осигуряването на грижи, издръжка, дом, емоционална подкрепа, закрила от родител на дете не изпълва по никакъв начин със съдържание отношенията между двама съпрузи. Това са различни отношения, съществуващи в едно семейство, като същите не се припокриват или заместват. При настъпила фактическа раздяла или при прекратяване на брака поради развод родителските задължения спрямо непълнолетно дете продължават да съществуват и да обвързват родителите, но отношенията между съпрузите са фактически или правно прекратени и това има значение при придобиване на имущество от тях.
Поставеният пети въпрос /Възможно ли е фактическата раздяла да означава /да бъде доказана/ като сделка между съпрузите, с която същите заявяват прекъсване на имуществени отношения в семейството и окончателно уреждат последници от това прекъсване? Страните са в хипотезата на отсъствие на сделка /те са състояние на дела за подялба на имущества /не само процесния апартамент/ е неясен, теоретичен и необуславящ изводите на въззивния съд. В решението на СГС не се обсъждат факти, които отговорът на този въпрос би засегнал или изяснил. Въпросът няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и не може да обуслови допускане на обжалваното решение до касация.
Последният поставен въпрос/ Какво е значение на прекъсването на духовна връзка? Такова прекъсване на отношения в контекста на обсъждане на фактическата раздяла между страните не е констатирана от решаващия състав/ също има теоретичен характер. В мотивите на обжалваното решение съдът е извел извод за прекъсване на духовните, физически и икономически връзки между съпрузите и за окончателност на фактическата раздяла между тях, настъпила м. 08.2018 г. Духовната връзка между съпрузи е един от компонентите, свързващи ги в брак, израз на близост, не само в интимен характер, на общ мироглед, споделяне на общи ценности, мечти, цели. Съдът е извел обоснован извод, че отношенията между страните не са се характеризирали с такава близост. Нейната липса, съгласно разясненията, дадени с ТР № 35/1971 г., е една от предпоставките за приемане за настъпила фактическа раздяла. Така даденото от съда разрешение не е противоречие с практика на ВКС, такава не се и цитира, а и не е налице необходимост от промяна на съществуващата трайна практика по въпроса.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Ответникът по касация претендира заплащането на направените по делото разноски. Същият доказва реално направени разноски в размер на 2 500 лв., заплатени за адвокатска защита, съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен между страната и адвокат Д. на 09.06.2025 г. Сумата следва да бъде възложена върху касатора.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 613 от 30.01.2025 г. по в. гр. д. № 3144/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, по касационната жалба на Ж. К. К..
ОСЪЖДА Ж. К. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 278.22 евро/ хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и две евроцента/ с левова равностойност от 2 500 лева, направени по делото разноски за адвокатска защита, на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: