ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1432
София, 23.03.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело 2037 / 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. П., ЕГН [ЕГН] и П. П. П., ЕГН [ЕГН] против решение № 1324 от 29.11.2024 г. по гр. д.№ 1201/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 260023/29.04.2024г., постановено по гр. д. № 16472/2020г. по описа на РС-Варна, в частта, с която делбата е извършена чрез способа по чл. 353 ГПК, като са обособени два дяла от допуснатия до делба имот: първия, съставляващ жилище – апартамент с идентификатор ***, с площ от 90 кв. м. находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № ***със смесено предназначение, с адрес: [населено място], район П., ведно с прилежащите 145,21 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 392 кв. м., който дял е предоставен в изключителна собственост на Н. Г. П., ЕГН [ЕГН], притежаващ квота 17/24 ид. ч. от допуснатия до делба имот. Обособен е втори дял, предоставен в собственост на С. С. П. и П. П. П., притежаващи 4/24 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид. ч. за С. С. П., съставляващ обект с идентификатор № ***в същата сграда с идентификатор ***, който е с предназначение: „за склад“, с площ от 31 кв. м., с адрес на имота: [населено място], район П., [улица], ет.-1, онагледен на схема-проект от 27.06.2023г. от инвестиционния проект, одобрен от Главния архитект на О. В. на 14.12.2023г., приложена на л. 332 от делото, ведно с прилежащите 59,79 кв. м. ид. ч. от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата, цялото с площ от 392 кв. м. Н. Г. П. е осъден да заплати на С. С. П. и на П. П. П. за уравнение на дяловете им от съсобствеността, сумата 20208,33 лева, ведно със законната лихва върху нея от влизане на решението в сила. Вместо това, с обжалваното решение въззивния съд е изнесъл на публична продан, като неподеляем целият допуснат до делба имот: самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 90 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв. м., ведно с 205 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], целият с площ от 392 кв. м., при начална цена, 179300 лева, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно квотите им, а именно 17/24 за Н. Г. П., 3/24 за С. С. П. и 4/24 общо за С. С. П. и П. П. П..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с л. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК, защото въпреки поделяемостта на имота на два дяла, имота е изнесен на публична продан, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е приложил чл. 353 ГПК при наличие на предпоставките за това и необоснованост на изводите, че за разделянето на имота на два дяла е налице неудобство и невъзможност.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Твърди се противоречие и с решение № 258 от 25.10.2011г. по гр. д.№ 144/2011г. на ВКС, ІІ гр. о., относно приетото в него, че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, когато това е възможно и следва да се направи всичко възможно от съда, за да се реализира способа разпределение на делбените имоти, който способ е преоритетен пред способа по чл. 248 ГПК. че е без значение нежеланието на съделителите за реално разделяне на делбения имот. Твърди се противоречие с Решение 50007 от 02.02.2023 г. по гр. д.№ 3957/2020 г. на ВКС, І гр. о. Относно необходимостта от промяна на предназначението като пречка за разделянето на имота, касаторите твърдят противоречие с решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр. д.№ 490/2012 г. на ВКС, І тр. о.
Ответникът по касация Н. Г. П. оспорва допускането до касация, тъй като не е налице хипотезата, разгледана в ТР № 2/021 г. на ОСГК на ВКС, защото до делба е допуснат един имот, който е в сграда-етажна собственост с трети лица, неучастващи в дебата и не може да се промени предназначението на избеното помещение към този обект в самостоятелен обект на собственост – склад без съгласието на другите етажни собственици. Посочва, че обжалваното решение не противоречи на цитираните от касатора решения с предмет различни казуси от настоящия относно броя на допуснатите до делба имоти и броя на съдеителите.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.
По делото е установено следното:
С влязло в сила решение е допусната делба на самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с идентификатор ***в [населено място], [улица], с площ от 90 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв. м., ведно с 205 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор ***, целият с площ от 392 кв. м., при квоти: 17/24 ид. ч. за Н. Г. П., 3/24 за С. С. П. и 4/24 общо за С. С. П. и П. П. П. в условията на СИО.
Според първото заключение, изготвено от в. л. Х., няма техническа възможност за разделяне на допуснатия до делба имот на два дяла, но избеният етаж е „надземен етаж“ и в стар период е използван за жилищни нужди, като в избената част е възможно да се формира самостоятелен обект „кабинет“ /който не е „жилище“/. Според заключението на повторна съдебно техническа експертиза по въпроса за възможността за обособяване на два самостоятелни обекта, изготвено от инж. М. А., за да се обособи самостоятелен дял от помещенията в избата е необходимо да се направи промяна в предназначението им и съгласие на съсобствениците. Ако се допусне промяната, следва да се изиска от главния архитект на съответния район разработване на инвестиционен проект във всички части, да се издаде разрешение за строеж за нов обект и след изпълнение на допуснатото преустройство, обектът да се въведе в експлоатация. Вещото лице е посочило, че на този етап не могат да се определят разходи за необходимите преустройства, тъй като не е ясно дали ще се допусне промяната в предназначението и какви видове СМР ще трябва да се изпълнят.
Представен е инвестиционен проект за преустройство на апартамент 2 и прилежащото му избено помещение (***) с обособяване на два самостоятелни обекта: „апартамент ***“ и „склад“, находящи се съответно на ет.*** и в сутерена на двуфамилната жилищна сграда (***) в ПИ ***, кв.***, по плана на 25 м. р., [улица], [населено място]. Като възложители са посочени: С. С. П. и П. П. П.. Към писмо на Главния архитект на О. В. вх. № 265227/21.12.2023г. е приложен съгласуван инвестиционен проект в оригинал на основание чл. 203 от ЗУТ. В част „Архитектурна“ от проекта е отразено, че преустройството на „Апартамент *** и прилежащото му избено помещение“ предвижда обособяване на два самостоятелни обекта в сградата. Апартамент *** на втори етаж е с достъп до него е през стълбищна клетка, която се явява обща част на сградата. В апартамент *** има килер, който удовлетворява изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7. Избеното помещение, към апартамента се състои от две преходни помещения с естествена вентилация, с отделен вход е през предверие, което се явява обща част на сградата. Проекта предвижда промяна на предназначението на избеното помещение в складово помещение. В предверието е поместена мивка, която може да се ползва за нуждите на склада. Според изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. необходимите места за паркиране са 3 бр., които могат да се ситуират в прилежащия имот. Изготвени са становища по всички части от проекта. След приключване на съдебната делба да се разделят партидите за вода с два самостоятелни водомера по част ВиК и партидите за ток на две самостоятелни ел. табла по част ЕЛ. Съгласно заключението на част „Конструктивна“ за разделянето на двата самостоятелни обекта не се предвиждат никакви СМР освен текущ ремонт, но не е описано в какво се състои. Съгласно заключението на част „Електрическа“ електрическата инсталация за обособените дялове е изпълнена съгласно изискванията на наредбите, действащи към момента на тяхното изграждане. Разделянето на обектите от гледна точка на електрозахранване няма да попречи на изградените електрически инсталации да функционират правилно. След фактическото разделяне, да се поиска допълнителна партида от Електроразпределителното дружество за захранване на обособения самостоятелен обект. В заключението към част „ВиК“ е посочено, че при промяната на предназначението не се налага изграждането на нова водопроводна и канализационна инсталация. В съществуващата сграда има изградена такава. В избата, която се предвижда да промени предназначението в склад обаче няма мивка.
След представяне на одобрения инвестиционен проект по делото е допусната нова съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност на процесния имот при обособяване на два отделни самостоятелно обекта съобразно инвестиционния проект. Съгласно заключението на вещото инж. Р. П. средната пазарна стойност на жилище-апартамент, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор ***е в размер на 140200 лв., а стойността на новообразуван имот – склад, с площ от 31 кв. м., с идентификатор № ***е 29200 лева. Стойността на 205 кв. м. ид. ч. от дворното място е 23500 лева. При изслушването си вещото лице обяснило, че ако сутеренното помещение не се оценява като самостоятелен обект „склад“, а като избено помещение към апартамента, тогава ще трябва да се оценява само жилището и към стойността му да се прибави 1/3 от площта на избата, при което цената на жилището би била 155800 лева. Като се прибави стойността на земята от 23500 лева, общата пазарна цена на процесния имот би била 179300 лева. Вещото лице допълва, че към момента складът се нуждае от подмяна на подовата настилка, която е прогнила, като подходяща с оглед новото предназначение е циментова замазка с теракот, както и от задължителна подмяна на ел. инсталацията, защото е външна по стените.
Въззивният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим имот: жилище-апартамент, с площ от 90 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 31 кв. м. и прилежащите 205 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, е реално неподеляем съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността. В изпълнение на чл. 203 ЗУТ, съдът е дал възможност на страните да изготвят инвестиционен проект, предвиждащ обособяване на два обекта – апартамент с килер в него и склад, който е съгласуван и одобрен от Главния архитект на О. В. Ищецът Н. П. оспорва възможността за поделяне на допуснатия до делба имот и одобрения проект за разделяне. Въззивният съд е посочил, че в случая се касае за функционално разделяне на апартамент от прилежащата му част – избено помещение чрез промяна на предназначението на последното и обособяването му в отделен самостоятелен обект, което формално е допустимо, доколкото в процесния апартамент може да се обособи необходимото според чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, складово помещение – килер. Въззивният съд обаче е приел, че не е възможно разделяне на апартамента при спазване на изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗС, респективно чл. 203 ЗУТ - да не са необходими значителни преустройства и да не се създават неудобства, по-големи от обикновените, и да се спазят строителните правила и нормативи.
Поради това, че е предвидено в инвестиционния проект ползването на мивка към новообразувания склад, намираща се в предверието, което е обща част на сградата, съгласно чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУТ е необходимо съгласието на всички етажни собственици, което следва да се изрази с нотариална заверка на подписите. По делото не е дадено съгласие от останалите етажни собственици, които не са страни по делото, а и ищеца, като съсобственик възразява. Това е определено като неудобства, по-големи от обикновените, което обуславя и фактическа невъзможност за извършване на необходимите преустройства за промяната в предназначението на обекта.
Като значително преустройство е посочена промяната в предназначението на жилищен обект или части от него. В инвестиционния проект е посочено, че за разделянето е необходимо извършване на „текущ ремонт“. Посочено е, че в част „конструктивна“, има незначителни промени в масата на строежа, макар да не са необходими конструктивни промени. Не е посочено какви СМР следва да се извършат. Те са уточнени от заключението на в. л. Р.П. - промяна на подовата настилка, на ел инсталацията. За да приеме, че промяната на предназначението е значително преустройство, съдът е изходил от съдебната практика - решение № 233 от 12.05.2010г. по гр. д. № 1065/2009г. по описа на ВКС, I г. о. и решение № 102 от 19.07.2013г. по гр. д. № 490/2012г. по описа на ВКС, I г. о., която приема, че значителни са преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект на жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, и др., които са изброени.
Съдебната практика /Решение № 826/22.11.2010г. по гр. д.№257/09г. на ВКС, І гр. о., Решение № 102/19.07.13г. по гр. д.№490/12г. на ВКС, І гр. о.; Решение № 187/10.07.2014г. по гр. д.№1300/2014г. на ВКС, І гр. о./ приема като значително преустройството, което е на стойност над 10% от стойността на допуснатия до делба имот. Въззивният съд е констатирал, че поради непосочване в съгласувания инвестиционен проект какви СМР трябва да се извършат, те не могат точно да се оценят. В инвестиционния проект е предвидено разделянето на два самостоятелни обекта чрез разделяне и на общите електрическа и ВиК инсталация и извършване на „текущ ремонт“, но не е посочено как на практика да се осъществи разделянето, а в. л. М. А. е посочила необходимостта от подмяна на цялата инсталация в избата, която е предвидено да се преустрои в склад и разделяне на партидите за ток и вода на двата нови самостоятелни обекта, което ще изисква и административните разходи, свързани с тези дейности. Затова не е определяна стойността на преустройството, но е установено, че за преустройството на избеното помещение в „кабинети“ /каквото не е предвидно в инвестиционния проект/ е необходима сума в размер на 14035,00 лв., което включва извършване на значително повече дейности. Тази сума е под 10% от стойността на допуснатия до делба имот, но това не отменя посочените по-горе пречки за разделянето
В изпълнение на правомощието си да извършва контрол на акта на главният архитект, с който се одобрява инвестиционния проект, въззивният съд е приел, че предвиденото с него разделяне е в противоречие с изискванията на чл. 39, ал. 2 и чл. 203 ЗУТ.
Като допълнителен аргумент, вззиният съд е посочил, че следва да се съобрази и практиката на съдилищата, че при разпределение по чл. 353 ГПК във всеки дял следва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти, само ако между съделителите липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. За последния извод, съдът се е позовал на решение № 258 от25.10.2011г. по гр. д. № 144/2011г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 102 от 19.07.2013г. по гр. д. № 490/2012г. по описа на ВКС, I г. о., постановени преди приемане н ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е посочил, че обособените дялове с инвестиционния проект съответстват приблизително на квотите на страните в съсобствеността, но съдържат различни по вид имоти и не е налице съгласие между страните за разпределението им. За неправилен е приет изводът на РС за поделяемост на процесния имот на два дяла и извършване на делбата по способа, предвиден в чл. 353 ГПК. Прието е, че допуснатия до делба имот е неподеляем съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността и при липса на искания за възлагане на същия в полза на някой от съделителите, имота е изнесен на публична продан.
Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.
Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.
Твърди се противоречие на обжалваното решение с ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни) и с решение № 258 от 25.10.2011г. по гр. д.№ 144/2011г. на ВКС, ІІ гр. о., относно приетото в него, че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, когато това е възможно.
Относно невъзможността делбата да се извърши чрез разпределение ако допуснатите до делба имоти са разнородни и не съответстват на дяловете на страните, посочената от въззивният съд съдебна практика е неактуална предвид приетото ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС. Това тълкувателно решение обаче в случая е неприложимо, защото делбеният имот е един и неподеляем, съгласно изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ. До делба е допуснато жилище – апартамент, ведно с прилежаща изба към него, която макар да има естествена вентилация и самосотятелен вход, е функционално свързана със жилището и не може да се отдели от него като склад без неудобства, по-големи от обикновеното, защото се изисква промяна на предназначението от жилищно /мазето е принадлежност към жилище/ в склад – нежилищно предназначение и проекта предвижда използване на мивка, разположена в общи части. За тази промяна на предназначението и използване на общи части, закона /чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗУТ/ изисква съгласие на всички собственици на обекта и съгласие на етажните собственици за ползването на общи части към обекта, каквито съгласия в случая не са изразени, а ищеца като съсобственик изрично се противопоставя. Самата промяна на предназначението на част от допуснатия до делба имот се дефинира от съдебната практика /решение № 233 от 12.05.2010г. по гр. д. № 1065/2009г. по описа на ВКС, I г. о. и решение № 102 от 19.07.2013г. по гр. д. № 490/2012г. по описа на ВКС, I г. о./ като значително преустройство. Следователно при наличие на неудобства, по-големи от обикновеното и значително преустройство, разделянето е недопустимо, съгласно чл. 39, ал. 2 и чл. 203 ЗУТ, а при невъзможност за разделяне, делбеният имот е един, неподеляем е и изнасянето му на публична продан е допустим способ за извършване на делбата, съгл. чл. 348 ГПК. В този случай не е било приложимо ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което е неоснователно твърдението на касаторите за противоречие с него и затова по първия въпрос не се допуска касационно обжалване.
При преценката за възможността за разделяне, делбеният съд извършва преценка за законосъобразност на акта на главният архитект за одобряване на инвестиционния проект за разделяне. Проверката включва да не се нарушават правни норми и да не се допуска нарушение на строителните правила и норми. Делбеният съд е изпълнил задълженията си да даде възможност на страните да изготвят инвестиционен проект, изпратил го е за одобряване на главният архитект и е отразено върху него, че е съгласуван, но при констатираното, че разделянето не отговаря на критериите на чл. 203 ЗУТ, въззивното решение не е постановено в противоречие с Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр. д.№ 490/2012 г. на ВКС, І тр. о. и с Решение 50007 от 02.02.2023 г. по гр. д.№ 3957/2020 г. на ВКС, І гр. о. /по което разделянето е на три апартамента и магазин, който е преустроен и съществува като такъв фактически от преди делбеното дело./. В обобщение, настоящата инстанция не констатира противоречие на обжалваното решение със съдебната практика по приложението на чл. 348 ГПК и чл. 353 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и очевидна неправилност, защото съдът не констатира неприлагане или неправилно прилагане на императивна правна норма, нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 1740 лв., равняващи се на 894,76 евро.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1324 от 29.11.2024 г. по гр. д.№ 1201/2024 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. С. П., ЕГН [ЕГН] и П. П. П., ЕГН [ЕГН].
Осъжда С. С. П., ЕГН [ЕГН] и П. П. П., ЕГН [ЕГН] да платят на Н. Г. П., ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 894,76 евро, /равняващи се на 1740 лв./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: