ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1480

гр. София 24.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 4322 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Ф. Д., чрез адв. А. и адв. Ц., срещу въззивно решение № 112 от 17.06.2025 г., постановено по гр. д. № 52/2025 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1071 от 17.12.2024 г. по гр. д. № 251/2023 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявените от нея срещу Я. В. Щ. и Н. Я. Д. искове, съответно с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти, сключен във формата на нотариален акт № *** том ***, нот. д. № ***/2001 г. поради противоречие с добрите нрави, и по чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по него.

В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за очевидна неправилност.

Като решени в противоречие с практиката на ВКС в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. „Въззивният съд ограничен ли е от посоченото във въззивната жалба във връзка с прилагането на императивна правна норма“. Твърди се разрешаването му в противоречие с постановките от т. 1 на Тълкувателно...