ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1462

гр. София, 24.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1194/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2405/05.02.2025 г. на Д. Г. В., Д. Й. В. и Д. Х. Я., [населено място], чрез пълномощника адвокат В. Г., срещу въззивно решение № 1028/03.12.2024 г. по в. гр. д. № 1131/2023 г. на Окръжен съд - Бургас.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли наследството да е прието, за да се счита, че има осъществено владение от наследниците на един недвижим имот от момента на откриване на наследството? Ако невладеещите наследници са приели наследството десет години след неговото откриване, следва ли да се приложи презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците досежно установената от сънаследник фактическа власт върху целия наследствен имот; 2. Чия е доказателствената тежест в производството при оспорване на нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, когато оспорващата страна не се легитимира с нотариален акт досежно правото си на собственост върху имота; 3. Следва ли съдът да постанови акта си, след като анализира всички доказателства – писмени и гласни, от...