ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164

гр. София, 25.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Петя Шишкова

Членове: Пламен Дацов

Иван Стойчев

като разгледа докладваното от П. Д. К. частно наказателно дело № 20268003200261 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

Постъпило е разпореждане №940 от 17.03.2026 година по НЧД№5092/2025 год. на Софийски градски съд – 34 наказателен състав, с което на основание чл. 44, ал. 1 НПК се повдига спор за подсъдност пред Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: Производството е било образувано по молба от осъдения М. Ц. П. за реабилитация по реда на чл. 87 НК във връзка с постигнато споразумение по НОХД№4622/2018 год. по описа на СРС, НК-135 състав, с което за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 вр. чл. 55 НК му е било наложено наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“ при „общ“ режим.

Неправилно СГС е приел, че след като се търси съдебна реабилитация за конкретно осъждане, а именно това по НОХД№4622/18 год. по описа на СРС, хипотезата на чл. 433, ал. 2 НПК е неприложима и подсъдността следва да се определя по правилото на ал. 1 от същата норма. Следва да се има предвид, че институтът на реабилитацията цели заличаване на последиците от осъждането като цяло, а не за отделен съдебен акт. Практиката на ВКС е, че когато едно лице е осъдено с няколко присъди, съдебната реабилитация по чл. 87 НК е допустима само едновременно за всички осъждания. Законът не познава фигурата на „частична реабилитация“ само по едно от няколко действащи осъждания. Произнасянето само по едно осъждане би било правно нищожно, тъй като статутът на лицето като „осъждан“ няма да се промени. От друга страна разпоредбата на чл. 433, ал. 2 НПК е императивна. Тя предвижда, че при множество осъждания от различни съдилища, компетентен е съдът, наложил най-тежкото наказание. В случая е безспорно, че лицето има осъждане от СГС с наказание „лишаване от свобода“ от 1 година, което по тежест превишава наказанието, наложено от СРС. Обстоятелството, че П. е адресирал молбата си само за едно от делата, не дерогира правилата за подсъдност. Съдът е длъжен да провери цялостния му съдебен статус.

Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от СГС, НО-34 състав НЧД№5092/2025 год., за образуване и разглеждане от същия съд.

Определението е окончателно.

Препис от същото да се изпрати за сведение на СРС.