ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50521
Гр. София, 24.10.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2121 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Налекс груп“ ООД срещу решение № 133 от 21.04.2022г. по гр. д. № 39/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260180/04.10.2021г., постановено по гр. д. № 1031/2020г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е признато за установено по предявен иск от М. Г. С. срещу „Налекс груп“ ООД на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, че нотариално заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 63, ал. 4 ЗМИП, вр. § 2 ДР на ЗМИП по заявление 20190912171326 е неистински документ, и са присъдени разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и че свидетелските показания са интерпретирани правилно. Сочи, че в нарушение на закона въззивният съд е дал превес на показанията на свидетеля М. и пренебрегнал значимостта на показанията на свидетеля И.. Излага, че последното е довело до формиране на погрешна фактическа обстановка, което е обусловило неправилността на обжалвания съдебен акт.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. С какви доказателствени средства следва да се доказват обстоятелствата, декларирани с декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и...