6

№ 50268

гр. София, 24.10.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2287 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инспектор Р. Л., против въззивно решение № 260048/30.03.2021 г. по в. гр. д. № 574/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта с което е потвърдено решение № 131/17.04.2018 г. по гр. д. № 72/2015 г. на Окръжен съд - С. З. в частта, с която е отхвърлен предявения от КОНПИ /сега КПКОНПИ/ иск срещу М. Г. К., П. М. К., К. М. К. – лично и в качеството й на законен представител на Б. М. К., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито от ответниците имущество, както следва: от М. Г. К.: сумата 14 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на товарен автомобил, марка „ФОРД“, модел “РЕНДЖЪР“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 7 600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажба на лек автомобил „ТОЙОТА“, модел „ЛАНД КРУИЗЕР“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 7 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил марка „АУДИ“, модел“А4“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 38 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „630 И КАБРИО“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 29 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „ИНФИНИТИ“, модел “КХ56“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 12 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 320 ЦЦИ“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 5 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „МАЗДА“, модел „3“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 4 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „318И“, с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата в размер на 8 000 лв., представляваща предоставен заем, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 95,том III, рег.№ 5241 дело 407/13.09.2007 г.; сумата 4 538.90 лв., представляваща сума внесена на каса по банкова сметка IBAN BG 14 UNCR 9660 1040 6943 19В „У. К. Б. АД; сума в размер на 500 лв., представляваща сума внесена от трети лица по банкова сметка в „УниК. Б. АД-IBAN BG22 UNCR 7000 1516 0102 49. От М. Г. К. и П. М. К.: сумата 11 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка“МЕРЦЕДЕС“, модел 320 Л с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 6 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „МАЗДА“, модел „МХ5“ с рег. [рег. номер на МПС] . От К. М. К.: сумата 1 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „ 318ТДС“, с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 2000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“ с рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 51 999.65 лв., представляваща предоставен заем, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 40, том II, рег.№ 3683, дело № 171/20.05.2009 г.; сума в размер на 350 лв. представляваща сума внесена на каса по банкова сметка в „У. К. Б. АД-IBAN BG 10 UNCR 7000 1517 103461; сума в размер на 430.29 лв. представляваща сума внесена на каса по банкова сметка в „У. К. Б. АД- IBAN BG 34 UNCR 7000 1520 6698 16; сумата 5 036.36 лв. представляваща погасителни вноски по отпуснат кредит по банкова сметка в „У. К. Б. АД-IBAN BG 27 UNCR 7000 4520 6685 79; и сума в размер на 31 000 лв., представляваща лични вноски в „Б.-2000“ЕООД.

Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. Подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към края на проверявания период, за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица. Следва ли еднозначно да се приема, че ако паричните средства не са налични по банковите сметки на проверяваните лица и не е установено да са преобразувани в друго имущество, същите са изразходени и не съществуват в обективната действителност, като по този начин генерално се изключват хипотезите с въпросните парични средства да е придобито движимо или недвижимо имущество в полза на трето, неучастващо по делото лице в България или извън нея или средствата да са вложени в лично имущество на проверяваните лица в чужбина, или се съхраняват на тайно място с цел укриването и изпирането им в бъдещ период?; 2. Какво се има предвид под констатацията „налични парични средства при проверяваните лица“ и на какво основание съдът формира извода си, че след като паричните средства не се намират по банковите сметки на проверяваните лица, това ги прави неналични в патримониума им?; 3. Следва ли исковата претенция на КОНПИ да бъде отхвърлена с твърдението, че парите не могат да бъдат заместени от самите себе си, след като същите имат определена номинална стойност, записана върху купюрата им?.

В срока по чл.287 ГПК ответниците по жалбата, чрез пълномощник адв. И. И. считат, че жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното:

По делото е прието за установено, че ответникът М. Г. К. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 НК - които попадат в приложното поле на чл. 22 ал.1 т.5 ЗОПДНПИ, и наказателното производство, за които е приключило със споразумение от 25.4.2013 г. по нохд № 969/2013 г. на РС – С. З. На 01.04.2013 г. е започнала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Установено е също значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, възлизащо на сумата 466 550, 22 лв. – съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 24.10.2017 г. Въз основа на това е било отнето налично при ответниците имущество, както и парична равностойност към датата на отчуждаването на отчуждено от тях имущество – подробно посочено в първоинстанционното решение, като в тази му част решението на първоинстнционния съд е влязло в сила /въззивната жалба на ответниците срещу решението в частта, с която искът е уважен е била върната поради неотстранени нередовности/. Въззивният съд е посочил, че въпросът за наличието на значително несъответствие е съществен по основанието на иска, като с решението в необжалваната му и влязла в сила част, той е бил разрешен със СПН в полза на ищеца. Намерен е за неправилен формирания от първоинстнционния съд извод, че не може да се отнема имущество /налично и парична равностойност на отчуждено/ над размера на конкретно установеното по делото несъответствие. Посочено е, че ако несъответствието е значително по смисъла на закона се отнема цялото придобито от ответниците имущество - за което не е установен законен източник, без значение е стойността на това имущество, в т. ч. и имущество над този размер.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, въззивния съд е изложил собствени мотиви. Прието е по отношение на отчуждените моторни превозни средства, че за имуществото, което проверяваното лице е притежавало, но отчуждило в полза на трети добросъвестни лица – което прави реалното му отнемане невъзможно, се отнема паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяването на иска за отнемане – съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 63 ал. 1 вр. чл. 72 от ЗОПДНПИ / отм. /. Посочено е, че липсват данни за пазарната равностойност на отчуждените моторни превозни средства и в частност за тези, по отношение на които искът е отхвърлен, тъй като претенцията на ищеца била за отнемане на паричната им равностойност към датата на тяхното отчуждаване, а не към предявяването на искането за отнемане. Прието е за е неоснователно поддържаното от въззивника становище, че подлежащата на отнемане парична равностойност е тази към момента на отчуждаването. Посочено е освен това, че по отношение на два от автомобилите /л. а. Мерцедес Е320, с рег. [рег. номер на МПС] и л. а. БМВ 313 ДС, с рег. [рег. номер на МПС] / не е налице отчуждаване. Същите са били с прекратена регистрация - което не било равнозначно на отчуждаване, и не били изяснени причините за дерегистрацията, които - съгласно Наредба I – 45/2000 г., можело да са и вследствие погиване на вещта, напр.: тотална щета, увреждане от пожар или природно бедствие, предаване за разкомплектоване.

По отношение на паричните суми, въззивния съд е приел, че те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ /отм./, тъй като се касае за парични суми, които при извършване на проверката, а също и преди и към момента на предявяване на иска не са налични в имуществото на ответниците. Прието е, че паричните средства, които са били в наличност у лицата или в техни сметки в определен момент, но не се установяват да са налице в края на периода, нямат смисъла на имущество, заложен в специалния закон. За сумата 5 036,36 лв. представляваща погасителни вноски по отпуснат кредит по банкова сметка в „У. К. Б. АД-IBAN BG 27 UNCR 7000 4520 6685 79 е посочено, че не подлежи на отнемане, тъй като чрез нея е погасяван теглен банков кредит и същата не е налична. Посочено е, че ако средствата, с които кредитът е погасяван нямат законен източник на отнемане подлежи придобитото с кредитните средства имущество, а не погасителните вноски, а ако с кредита не е придобито конкретно имущество - липсва предмет на отнемане. По отношение на предоставените от ответниците на трети лица парични средства в заем: сумата от 8 000 лв. - дадена в заем от М. К. на трети лица съгласно н. а. за учредяване на договорна ипотека от 13.09.2007 г. и сумата от 51 999,65 лв. - предоставен от К. К. заем на трети лица съгласно н. а. за учредяване на договорна ипотека от 20.05.2009 г., е прието, че макар заличаването на ипотеките съответно през 19.09.2007 г. и 19.06.2009 г. да сочи на извод, че заемните средства са били върнати на ответниците, не се установява, тези средства да са налични при тях в края на проверявания период и към момента на предявяването на иска. Същото се установило и за сумата в размер на 31 000 лв., представляващи направени от ответницата К. К. лични вноски в учреденото от нея търговско дружество „Б. – 2000“ ЕООД.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставените от касатора правни въпроси обуславят въззивното решение в обжалваната му част, но те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според приетото в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, по посочените въпроси има установена задължителна съдебна практика, в съответствие с която е и обжалваното въззивно решение. С Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т.1 прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 2 от тълкувателното решение е разяснено, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин. Разяснено е още, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Посочено е, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Обобщено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд, че паричните средства не са налични при ответниците в края на проверявания период и към момента на предявяването на иска, и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение относими към касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл.288 ГПК.

Въпреки направеното искане, разноски на ответниците по жалбата не се присъждат, тъй като липсват доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260048/30.03.2021 г. постановено по в. гр. д. № 574/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.