ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1516

София, 25.03.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2552 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. А. чрез пълномощника му адвокат С. П. против решение № 1688 от 19.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2972 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20033409 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 659/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от И. И. А. против Н. Н. К. и Д. Н. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 5889 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени му заради противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в избиване на отвор за врата в калканната стена на сградата с идентификатор ****, срещу вратата на апартамента на ищеца, причинило и пукнатини и пропадане на стъпала по стълбищната клетка, която сума включва: 4944 лв. – изразходвани средства за извършени СМР за затваряне на отвора, 150 лв. платено възнаграждение за изготвяне на конструктивно становище, 795 лв. – разноски в производството по обезпечение на доказателства, включващи платено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавна такса.

Н. Н. К. и Д. Н. К. са подали чрез пълномощника си адвокат Е. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищецът е основал иска си на твърденията, че е собственик на апартамент в сграда с идентификатор ****, намиращ се на втори надпартерен етаж, а ответникът е собственик на сграда с идентификатор ****, като двете сгради са построени на калкан и са с административен адрес [населено място], [улица]. На 27.04.2016 г. ищецът установил, че ответниците избили отвор на калканната стена срещу входната врата към апартамента на ищеца и поставили метална врата, осигуряваща достъп до таванския етаж от малката сграда с идентификатор ****. Подал сигнали до район „Средец“, Столична община, до ДНСК и до СРП. Ответниците премахнали вратата, запълнили отвора с гипсокартон и шпакловали стената. Междувременно по стълбищната клетка се появили пукнатини и стъпалата около отвора слегнали с около сантиметър. Ищецът премахнал гипсокартона и зазидал отвора с тухли. Извършените СМР били на стойност 4944 лв. Платил и 150 лв. възнаграждение за изготвяне на конструктивно становище за затваряне на вратата, а в развилото се по искане на ответниците производство по обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК извършил следните разноски: 20 лв. държавна такса, 150 лв. възнаграждение за вещо лице и 625 лв. адвокатско възнаграждение. Общо вредите възлизат на 5889 лв., като се твърди, че същите са причинени заради виновното противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в избиване на отвор за врата на калканната стена на сградата, срещу апартамента на ищеца.

Ответниците са оспорили иска с твърдения, че придобитата от тях сграда с идентификатор **** е строена през първата половина на 20-ти век и е служила като обслужваща голямата сграда (за живеене на прислугата), зад голямата сграда, във вътрешния двор. Двете сгради са построени на калкан, като едната стена на къщата на ответниците се явява преградна стена на стълбището на голямата сграда и достъпът до втория и полутаванския етаж на обслужващата сграда се осигурява през стълбището на голямата сграда: достъпът до първия етаж на сградата на ответниците - през врата, разположена на нивото на терена, а достъпът до втория етаж и тавана се осъществява единствено и само през врати, разположени в стълбищната клетка на голямата сграда. Не съществува и не е възможен друг вариант за достъп до втория етаж и таванското помещение на къщата на ответниците. Ищецът им зазидал както вратата, осигурявала достъп до таванското помещение на къщата, така и вратата, която води към втория етаж на къщата. Твърдят, че не са избивали отвор за врата на втори надпартерен етаж от голямата сграда, нито са разширявали съществуващия отвор за врата, а само са поставили метална врата на съществуващия отвор, който преди това бил затворен с дървена плоскост. След като ищецът заявил, че ще даде съгласие за построяване на външно стълбище към сградата на ответниците, ответниците се съгласили да затворят вратата срещу апартамента на ищеца. Преди затварянето на вратата изискали конструктивно становище от строителен инженер. Ищецът разрушил направената от ответниците стена от гипсокартон, ответниците направили отново стена от гипсокартон, който също бил разрушен от ищеца. Противоправното поведение на ищеца причинило на ответниците имуществени вреди в размер на 11000 лв., включващи: 2700 лв. – стойност на закупената и демонтирана метална врата, изготвяне на конструктивно становище, двукратно зазиждане на вратата и измазване на стената, 3400 лв. – разходи за осигуряване достъп до тавана през втория етаж на сградата на ищеца чрез пробиване на отвор в плочата между втория етаж и таванското помещение и укрепването му, както и изчистване на строителни отпадъци, паднали при разрушаване на преградната стена от ищеца. Прави, при условията на евентуалност, възражение за прихващане със сумата 11000 лв.

Въззивният съд е обсъдил заключенията на съдебнотехническите експертизи на вещите лица инж. А. Ц. и инж. А. С. е установено, че сградата с идентификатор ****, в която се намира апартаментът на ищеца („голямата сграда“) е построена на основание одобрен архитектурен проект, одобрени строителни книжа и издаден билет от 1914 г., а сградата на ответника с идентификатор **** е построена след построяване на голямата сграда, без одобрени строителни книжа, в периода 1914-1940 г., на калкан. По-малката сграда е построена така, че достъпът до първия етаж се е осъществявал през врата от дворното място, единственият достъп до втория етаж – през врата от стълбищната площадка на голямата сграда с идентификатор ****. През 1978 г. е бил одобрен проект за изграждане на пристройка със стълбищна клетка към малката сграда с идентификатор ****, както и за надстрояване на тази сграда с тавански полуетаж, но фактически е реализирането само надстрояването на таванския полуетаж, а самостоятелна стълбищна клетка не е построена. Тоест, единственият достъп до втория етаж от малката жилищна сграда и надстроеният тавански етаж се е осъществявал през врати на стълбищната клетка на голямата къща. Такова е положението и понастоящем, констатирано от вещите лица при извършения оглед на имота. Подобни са констатациите и в заключението на СТЕ на вещото лице инж. А. Х., изготвено в производството по чл. 207 ГПК – констатирано е, че и двете процесни сгради, построени на калкан, имат обща стълбищна клетка в по голямата сграда, в която живее и ищецът, като това стълбище е единствено и за по малката сграда. Поради различната конструктивна височина на етажите на двете сгради се получава разминаване в нивата на стълбищните площадки на голямата сграда и начина на влизане към етажите на ищеца.

Обсъдил е и гласните доказателства – показанията на свидетелите М. П., Д. Д., М. Г. – за които е счел, че установяват, че металната врата била поставена от ответниците в съществуващ в калканната стена отвор, който преди поставянето на вратата бил затворен с дъски и шперплат. Извършено било само укрепване на отвора с винкели. Свидетелят Г. извършил монтажа и демонтажа на металната врата, като при демонтажа той предложил на ответниците да затворят отвора първоначално с гипсокартон, а не с тухли, тъй като трябва да има конструктивно становище за зазиждане на отвора с тухли. След снабдяване с конструктивно становище ответникът се обадил на свидетеля да го уведоми, че има конструктивно становище и следва да затворят отвора с тухли. При отиването на обекта установили, че стената от гипсокартон била разрушена. Ответникът зазидал отвора с тухли. По-късно ответникът се обадил на свидетеля Г. и се е оплакал, че ищецът е зазидал вратата към втория етаж от сградата на ответника и че вече няма достъп нито до втория, нито до третия етаж (тавански) на сградата си.

Отчитайки, че липсват каквито и да било гласни и/или писмени доказателства отворът за врата в калканната стена между двете сгради да е избит от ответниците, съдът е приел за недоказано твърдението в исковата молба за осъществено от ответниците противоправно деяние, а именно избиването на отвор в калканната стена срещу входната врата на апартамента на ищеца. Посочил е, че поставянето на метална врата в съществуващ отвор на калканната страна, осигуряващ единствен достъп до таванското помещение на жилищната сграда на ответниците, не представлява противоправно поведение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба И. И. А. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) с каква доказателствена сила и стойност следва да се ползват констативните протоколи, издадени в хода на производство по чл. 225 ЗУТ;

2) кога могат страните по гражданско дело да се позовават на правните последици на констативни протоколи, издадени в хода на административно производство по чл. 225 ЗУТ;

3) при условие, че е издаден констативен акт, установяващ незаконност на строеж и той не е обжалван, но административното производство по чл. 225 ЗУТ не (или няма данни да е) завършило, може ли този констативен акт да служи като годно писмено доказателство относно констатациите в него.

Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба, че ответниците са извършили незаконно пристрояване и надстрояване на собствената си сграда (в. л. Ц. е посочила, че няма данни дали и кога е издавано разрешение за строеж по одобрените през 1978 г. проекти и е представен констативен протокол № КС 9200-61 от 26.06.2014 г. на СО-район „Средец“, че е налице незаконен етаж – надстройка над съществуващата двуетажна сграда, незаконен строеж – пристройка на съществува сграда и незаконно оформена тераса, тъй като строежът е извършен без необходимите строители книжа и разрешение за строеж), поради което направата на отвор и поставянето на врата за достъп до незаконната надстройка е противоправно действие, тъй като няма как действия, насочени към ползването на незаконен обект да бъдат окачествени като правомерни.

Касаторът счита, че процесуалните правила по ГПК позволяват да бъдат отправени доказателствени искания пред касационната инстанция и иска съдът да изиска служебно от Столична община цялата преписка по която е издаден констативен протокол № КС 9200-61 от 26.06.2014 г., тъй като констатациите имат пряко отношение за решаването на правен въпрос, касаещ законосъобразността на сградата на ответниците, респ. на етаж от сграда.

Първо следва да се посочи, че напълно правно необоснована е тезата на касатора, че в касационното производство (освен в неприложимата в случая хипотеза на чл. 295 ГПК) е допустимо събиране на нови доказателства. Касационното производство, което се развива след допускане на касационно обжалване, е уредено като контролно отменително и съдът с оглед наведените доводи преценява спазването на процесуалните правила и на материалния закон на база извършените действия и събраните доказателства до приключване на въззивното производство. Недопустимостта на събиране на доказателства в производството по чл. 288 ГПК следва пряко от нормата по чл. 280 ГПК и въведените с нея критерии за селектиране на касационните жалби, които касационният съд преценява без да разглежда по същество събрания доказателствен материал.

С оглед поддържаната от касатора теза, с която са обосновани поставените въпроси, същите се явяват изцяло неотносими към спора. Основанието на предявения деликтен иск според твърденията в исковата молба е, че ответниците са причинили вредите, чието обезщетяване се претендира, чрез направата на отвор в калканната стена. Съдът е приел, че не е доказано именно ответниците да са направили този отвор, а че той е съществувал още при построяване на сградата им най-късно към 1940 г., когато тази сграда се е ползвала като обслужваща (за прислугата) на сградата, в която понастоящем е обекта на ищеца. При този извод на съда причините същите да поставят врата (доколкото не се е твърдяло, че самото поставяне на врата в съществуващия отвор е в причинна връзка с вредите за ищеца) са без правно значение и в този смисъл ирелевантно е дали надстрояването е законно и дали ответниците имат право на достъп през стълбището на съседната и чужда собственост понастоящем сграда.

Касаторът бланкетно се е позовал и на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, но без да изложи доводи в приложното им поле. Касационният съдебен състав не констатира основание за преценка валидността или допустимостта на въззивното решение. Не установява и основание за преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен с оглед изложената в мотивите на въззивното решение фактическа обстановка, изведена от конкретно обсъден доказателствен материал, който въззивният съд е приел за релевантен и съответно направените правни изводи, относими към предявения деликтен иск. Изложените в касационната жалба доводи какво следва да се приеме с оглед представения доказателствен материал, изискват произнасяне по същество, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК, поради което са неотносими към наличието на основанията по чл. 280 ГПК.

При липсата на основание за допускане на касационно обжалване И. И. А. следва да възстанови на Н. Н. К. и Д. Н. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 766,94 евро, съставляващи равностойност на заплатено възнаграждение от 1500 лв. на адвокат Емилия А..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. А. чрез пълномощника му адвокат С. П. за събиране на доказателства, като касационният съд служебно изиска от Столична община цялата преписка по която е издаден констативен протокол № КС 9200-61 от 26.06.2014 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1688 от 19.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2972 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] адвокат С. Б. П., да заплати на Н. Н. К., ЕГН [ЕГН] и Д. Н. К., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 308, адвокат Емилия А. разноски по повод касационната жалба в размер на 766,94 евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: