ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1503/25.03.2026 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4854 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 315/10.07.2025 г. по гр. д. № 389/2025 г., с което Окръжен съд – Пазарджик, потвърждавайки решение №65/10.03.2025 г. по гр. д. № 463/2024 г. на Районен съд – Велинград, по иска предвиден в чл. 422 ГПК, е признал за установено, че [община] дължи на Г. Х. Б. лихвоносна главница с разноски за сумата 5 171.27 лв. – адвокатско възнаграждение, определено с решение № 534/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет – Пловдив (чл. 36, ал. 3 ЗА), за което адвокат Б. се е снабдил със заповед за изпълнение № 153/07.03.2024 г. по ч. гр. д. № 281/2024 г. на Районен съд – Велинград (чл. 37 ЗА).

Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно доводите и възраженията на страните? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, като твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, включително установената след решението на СЕС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация Г. Х. Б. възразява,...