О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1610
София 30.03.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
Д. П.
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4911 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от ЧСИ И. Т. Ч., чрез процесуалният представител адвокат Т. и от Ц. Х. И. от [населено място] против въззивно решение № 593 от 9.05.2020г. по в. гр. д. № 172 по описа за 2025г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено решение № 260367 от 19.06.2024г. по гр. д. № 897/2020г. на СГС в установителната му част спрямо С. Р. М. като трето лице помагач на страната на ЧСИ И. Т. Ч., отменено е посоченото решение в частта, с която е осъден ЧСИ И. Т. Ч. да заплати на Ц. Х. И. сумата от 34 203.62лв., обезщетение за имуществени вреди, в резултат на противоправо поведение на ответника, изразяващо се в незаконосъобразни действия по изп. д.№ 2016783040037, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020г., 14 080лв., законна лихва за периода от 4.08.20216г. до 25.08.2020г. и за присъдените разноски и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени и е потвърдено решение № 260367 от 19.06.2024г. по гр. д. № 897/2020г. на СГС в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 441 ГПК в размер на 15 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на осъществени незаконосъобразни действия по изп. д.№ 2016783040037, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020г. и са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД и С. Т. К., като трети лица помагачи на страната на ЧСИ И. Т. Ч..
Към касационната жалба на ЧСИ И. Т. Ч. не е приложено нарочно изложение, а в касационната жалба единствените специални основания на които се позовава касатора са очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК и недопустимост на въззивния акт относно частта, в която е обезсилено решението на първата инстанция. Очевидната неправилност е обоснована с липса на основания за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ, а вероятната недопустимост с липса на жалба от третото лице помагач и произнасяне по непредявен иск. Независимо, че твърди противоречие на въззивния акт с съдебна практика, не са поставени конкретни въпроси, във връзка с които да е възможно да се провери дали е налице специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ц. Х. И., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
В подаденото към касационната жалба на Ц. Х. И. изложение, тя се позовава на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните два въпроса: 1. При постановяване на акта си длъжен ли е въззивният съд да установи всички правопораждащи спорното право юридически факти, като изгради правните си изводи съобразно приетите и неоспорени от страните доказателства, събрани в хода на производството? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе относно наличието на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, причинили претендираната имуществена вреда при осъществяване на незаконъсобразно принудително изпълнение, свързани с невъзможността на длъжника да упражни правото си на защита? Позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решения, постановени по гр. д.№ 474/2009г. на ІV г. о., гр. д.№ 1445/2009г. на ІV гр. о., гр. д.№1124/2010г. на ІІІ г. о.
Срещу така подадената касационна жалба са постъпили два отговора от С. Р. М. и от ЧСИ И. Т. Ч., чрез процесуалния представител адвокат Т., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Ответниците развиват и доводи, касаещи съществото на спора, като считат въззивния акт за правилен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:
Въззивният съд е приел за безспорни следните факти: И. Ч., в качеството си на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ е образувал изп. д.№ 377/2016г. въз основа на подадена от С. К. молба, чрез процесуалния му представител адвокат М. и приложен изпълнителен лист от 17.06.2016г., издаден по реда на чл. 417 ГПК. На 29.07.2016г. е бил наложен запор върху сметките на длъжника Ц. Х. И., въз основа на който на 4.08.2016г.„У. К. Б. АД е превела по сметка на ЧСИ сумата по изпълнителния лист в размер на 34 203.62лв. Удостовереното връчване на поканата за доброволно изпълнение на адрес в [населено място], различен от регистрирания настоящия и постоянен адрес в [населено място] на длъжника е от 14.09.2016г./повече от месец след изпълнението След направено от длъжника възражение, издадената заповед за изпълнение е била обезсилена на 26.05.2017г. В изготвената по делото съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Ц. Х. И. е посочено, че тя на 3.01.2017г. е узнала, че „с измама“ сумата е изтеглена от сметките й, което е предизвикало продължителна смесено тревожно-депресивна реакция, характеризираща се с преживелищни /трайно потиснато настроение, тревожност, безпокойство, напрегнатост, лабилност на емоцията/ и психоматични симптоми /намалена енергия, нарушение на съня/. Прието е, че нейното персиращото състояние /с преживявания на засягане, несправедливо ощетяване, песимистични интрепретации на бъдещето, нежелание за общуване и социално оттегляне/ е довело до емоционално изчерпване, дистрес и нарушено психосоциално функциониране. Повторната комлексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза потвърждава, че изтеглянето на спестяванията е довело до остър емоционален стрес у ищцата и развитие на тревожно-депресивно състояние с променлива интензивност, съответно на динамиката на ситуацията, в която се е намирала. Особено влошено е било нейното психологическо състояние през 2017г., 2019г. и 2022г. При тези факти, въззивният съд е преценил предявения иск за имуществени вреди за неоснователен поради липса на изискуемата се съгласно чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 441 ГПК предпоставки за отговорност – вина и вреда. Решаващите мотиви са, че частният съдебен изпълнител е изпълнил въз основа на надлежен титул – издаден изпълнителен лист, за който той не е компетентен да проверява дали обективираното в него притезания съществува. Налице е изпълнение в полза на легитимирано лице. Ако е налице принудително събиране в изпълняемо на предполагаемо, но несъществуващо право е налице неоснователно обогатяване. Причинена от съдебния изпълнител вреда няма, защото длъжникът може да претендира вземането си от неоснователно обогатилото се лице /налице е трансформация на вземането с оглед титуляра на задължението, а не намален актив/. Претенцията за неимуществени вреди е уважена с довод, че законът ангажира съдебния изпълнител да гарантира, че упражнява предоставената му от закона власт съобразно установената процедура, изискваща спазване на изискването за предоставяне на възможност за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение не може да се упражнява принуда. Въззивният съд е приел, че за да осигури процесуално законосъобразно изпълнение, частният съдебен изпълнител е следвало да се увери, че гаранциите за защита на легитимния интерес на длъжника за осигурени, а това не е направено, защото длъжникът не е бил надлежно уведомен. Уведомяването за образуваното изпълнително производство и наличието на срок за доброволно изпълнение е в нарушение на изискванията на чл. 46, ал. 4 и чл. 47, ал. 5 ГПК.Налице са предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 441 ГПК, а основателността на претендирания размер на обезщетение за установените реално причинени неимушесвении вредите е установен със заключенията на приетите по делото експертизи. Въззивният съд е обезсилил като недопустим постановения акт досежно осъждането на адвокат С. М. с довод, произтичащ от нормата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, че осъществените действия от чуждо име /той е действал от името и за сметка на своя повереник С. К./ пораждат правни последици непосредствено в патримониума на представлявания.
Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по подадената от ЧСИ И. Т. Ч. касационна жалба не следва да се допуска касационно обжалване. Постановеният въззивен акт не е недопустим в частта, в която е обезсилено решението на първата инстанция досежно адвокат М., доколкото за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на иска съдът следи служебно, а участието в процеса на страна без наличие на интерес от иска е недопустимо. Липсата на поставен нарочен въпрос изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д. № 1/2009г. н ОСГТК на ВКС – „посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба“. Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява.
Касационно обжалване следва да се допусне по поставеният от касаторката Ц. Х. И. първи въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе относно наличието на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, причинили претендираната имуществена вреда. Същият отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, който присъжда неимуществени вреди заради осъществено незаконъсобразно принудително изпълнение, произтичащо от неосигурена възможност на длъжника да упражни правото си на защита, но не присъжда имуществени. Освен това е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие на посочената от касатора практика /решение по гр. д.№ 474/2009г. на ІV г. о./ съгласно която „частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането“.
Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса с определение № 261703 от 5.10.2020г. по гр. д.№ 8972/2020г. н СГС.
Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 593 от 9.05.2020г. по в. гр. д. № 172 по описа за 2025г. на Апелативен съд София по подадената от Ц. Х. И. касационна жалба.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: