ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1631

гр. София, 30.03. 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 196 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. Р. против решение № 214/29.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 233/2025 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на ОС – Смолян е отхвърлил като неоснователен предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Съдът е приел, че ищецът е представил разпечатка на хартиен носител от публикация в социалната мрежа Ф., нотариално заверен на 27.11.2023 г.,като нотариусът е удостоверил съдържанието на документ снет от Ф. профила на Detelin Kacharov в 13,05 часа по молба на ищеца по делото. Прието е, че преписът на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не съдържа информацията, която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато документът е представен на електронен носител. След като документът не е представен от ищеца на електронен носител и при липса на такъв профил в социалната мрежа „Ф.“ не може да бъде установено от вещото лице от кои ІР адреси е достъпван профила „ Detelin Kacharov”, респективно кое лице е възможно да е автор на публикацията.

Съдът е приел за недоказано по несъмнен и безспорен начин, че такъв електронен документ действително съществува и че автор на това електронно изявление, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е именно физическото лице, ответник по делото. Посочено е, че след като електронното изявление, въз основа на което е изготвената процесната разпечатка, не се представя, а от назначената експертиза е видно, че профил под името „ Detelin Kacharov” не се открива, не може да се приеме, че представената разпечатка се ползва с формална доказателствена сила, тъй като не е подписана с квалифициран електронен подпис. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице което дава заключение, че връзката на автора на публикацията и профила не може да се идентифицира на 100 % и това е така поради начинът на функциониране на социалната мрежа и липсата на възможност да се направи категоричен извод за авторството на процесната публикация, на която е представена разпечатка по делото. От ангажираните от ищеца гласни доказателства съдът е приел, че също не се установява по безспорен начин, че именно ответникът е автор на публикуваното на 24.10.2023г. в социалната мрежа изявление с клеветнически твърдения отправени към ищеца.

Съдът е приел в заключение, че не се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, че ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно деяние, като на 24.10.2023г. е публикувал в социалната мрежа пост, съдържащ клеветнически твърдения, уронващи престижа и доброто име на ищеца и приписващи му неизвършени от него престъпления. Въз основа на това е прието, че ищецът не е доказал наличието на един от кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД, без който не може да бъде ангажиране отговорността на ответника, а именно извършено от ответника противоправно деяние, което да е в причинна връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Сочи се правен въпрос, каква е доказателствената стойност на съставен препис на хартиен носител, удостоверяващ съдържание на публикация в интернет среда, нотариално удостоверен за верността на преписа, когато не е представен електронния документ.

Преписът на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не съдържа информацията, която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато документът е представен на електронен носител. С оглед спецификите и особеностите на електронния документ, отличаващи го от писмения документ, и доказателствената сила на нотариално удостоверения препис от документ, при извършване от нотариуса на удостоверяването по чл. 591 ГПК разпечатката на електронния документ /възпроизведеният препис/ следва да съдържа и идентифицираща информация за материалния носител и начина, по който е извършено възпроизвеждане на документа, като напр. местонахождение на електронния запис с описание на носителя и др. Такава информация би дала възможност да се гарантира, че достъпът и възпроизвеждането на данните са извършени по начина, по който се е осъществило тяхното първоначално възпроизвеждане. Тъй като електронният документ има динамичен характер, даденото разрешение предоставя възможност на заинтересованата страна да обезпечи установяване на съдържанието на електронен документ към определен релевантен момент, когато електронният документ се намира на носител, който не е под контрола на страната и поради това съдържанието на документа може да бъде променено или документът да бъде изгубен. Това разрешение на въпроса е дадено с посоченото от касатора решение на ІІ т. отд. на ВКС по т. д.№ 123/2023 г.

Разрешението на правния въпрос, поставен от касатора не е разрешен в противоречие с посоченото по-горе решение на ВКС. Съдът е посочил, че след като електронното изявление, въз основа на което е изготвената процесната разпечатка, не се представя, а от назначената експертиза е видно, че профил под името „ Detelin Kacharov” не се открива, не може да се приеме, че представената разпечатка се ползва с формална доказателствена сила, тъй като не е подписана с квалифициран електронен подпис, както и въз основа на оспорването и липсата на категорични доказателства, при условията на пълно и главно доказване е прието, че липсват доказателства за авторството на публикацията, не за липсата на нейното съществуване.

Съдът не е отрекъл възможността да се установи с косвени доказателства, в т. ч. и представения нотариално заверен препис от публикация в социална мрежа и свидетелски показания авторство на публикацията, но с оглед данните по делото е приел, че не е проведено успешно доказването. Във всеки различен случай, приемането за доказано или не на конкретен факт или обстоятелство зависи от данните по делото, като съдът не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС.

В същата насока не е налице и очевидна неправилност на решението, доколкото същата се обосновава от касатора с неприемането на достатъчно убедителни косвени доказателства за авторството на процесната публикация.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 664,68 евро, равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214/29.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 233/2025 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Е. А. Р. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. И. К. сумата 664,68 евро, равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.