ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1571
гр. София, 30.03.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2589/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №843/07.03.2025г. на И. Е. А. и М. Е. Р., чрез адв. В. срещу решение №206/16.12.2024г. по в гр. д. №242/2024г. на Видинския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявените от тях искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени като неоснователни. Според касаторите решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Считат за неправилен и в противоречие със събраните по делото доказателства извод на въззивния съд, че не е налице влязъл в сила регулационен план, поради което не се установява ответницата да владее процесните части от техния имот без основание.
В изложението към касационната жалба, касаторите посочват наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулират следните въпроси:
1.Съставлява ли пречка за собственика за упражняването на неговото право на собственост в неговата цялост, когато трето лице осъществява действия в собствения на ищеца имот и/или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот?“, по който въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с ТР №4/06.11.2017г. по д. дело №4/2015г., решение №27/26.02.2015г. по гр. дело №5427/2014г. на ВКС и решение №383/04.10.2013г. по гр. дело №1058/2011г. на ВКС.
2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните?“, по който се твърди противоречие с т. 1 и т. 2. на ТР №1/09.12.2013г. по т. дело №1/2013г на ОСГТК, решение №197/29.01.2020г. по гр. дело №1047/2019г. на ВКС и решение №60301/17.01.2022г. по гр. дело №479/2021г. на ВКС.
Твърди се и очевидна неправилност на решението - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, произтичаща от обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията им, че както в представените от тях скици, така и в представения нотариален акт изрично е записано, че сметките по регулация са уредени.
Ответницата по касация не е депозирала писмен отговор.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
С решение №489/23.07.2024г. на ВКС е отменено Решение №49 от 22.03.2022г. по в. гр. д. №2/2022г. на ОС - Видин, потвърждаващо първоинстанционното решение на БРС, с което предявените искове са отхвърлени, като делото е върнато на въззивния съд с указания за назначаване на допълнителна СТЕ, която да индивидуализира ясно и точно по местонахождение реалните части от УПИ [№] и УПИ [№] в кв. 16 по плана на [населено място], заключени от изградената ограда между тези имоти и УПИ [№] и регулационните граници между тях като изготви скица, отразяваща регулационните граници по действащия план и местоположението на оградата.
Въззивният съд е приел, че с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност №12, том II, рег. №1127, дело №179 от 24.09.2019г., ищците са признати за собственици на Дворна площ от 545 кв. м., съставляваща УПИ [№] в кв. 16 по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В., ведно с построените в имота сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и навес, както и за собственици на незастроена дворна площ от 465 кв. м., съставляваща УПИ [№] в кв. 16 по регулационния план на [населено място], общ. Ч., обл. В..
Според заключението на СТЕ, назначена в изпълнение на горните указания, дворищната регулация за процесните имоти не е приложена и не са уредени сметките по регулация. По действащия регулационен и кадастрален план на [населено място], П. Е. владее реална част с площ от 20кв. м. от УПИ [№] в кв. 16 /имота на ищците/, а ищците владеят 36кв. м. от нейния имот УПИ [№] в кв. 16. Постройката, намираща се в поземления имот на П. Е. би навлязла в имота на ищците със северния си край при приложен дворищно регулационен план, но по действащите в момента имотни граници същата попада в имота на ответницата и дъждовната вода се оттича в нейни я имот, а не в този на ищците. Според вещото лице при липса на данни за уреждане на сметките по регулация, то двете страни са собственици на поземлени имоти с неуредени сметки по регулация и не владеят части от имота на другия.
Въззивният съд е приел, че при неуредени сметки по регулация и без да е приложен дворищно регулационния план за имотите, ищците не могат да твърдят и да докажат, че част от техния имот се владее от ответницата.
По спорния въпрос дали процесната част от имота се владее или държи от ответника без основание, въззивният съд е съобразил, че двете страни по спора упражняват владение по имотните граници, установени преди 40 години. Изложил е, че на скиците към заключението ясно са посочени имотните граници и къде би следвало да минават границите по регулационния план, но при неуредени сметки по регулация, същият не е приложен и не действа, поради което никоя от страните не може да има претенции към другата. За да бъде приложен регулационният план следва собствениците на имоти да уредят сметките си по регулация и едва тогава може да се очертаят имотите по регулационни линии. Към момента към имота на ответницата са присъединени 20кв. м. от имота на ищците, а към имота на ищците са придадени 36кв. м. от имота на ответницата, но нито една от страните не може да претендира другата да й освободи владението на тези реални части от имотите докато не бъдат уредени сметките по регулация и се приложи кадастралния и регулационен план на [населено място].
В този смисъл и при новите данни, събрани в производството, въззивният съд е счел искът по чл. 108 ЗС за неоснователен и недоказан.
Искът по чл. 109 ЗС също е приет за неоснователен по следните съображения:
Ищците претендират ответницата да бъде осъдена да прекрати действията, с които им пречи да упражнят правото си на собственост и да допусне изграждането на ограда съгласно регулационния план, но по делото не се установява ответницата да е осъществила неоснователно въздействие /действие или бездействие/ и да е създала за ищеца пречки за използването на собствения му имот по – големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Твърдението на ищците е, че ответницата им пречи да упражняват фактическа власт върху собствените им 115 кв. м. като е поставила оградата по-навътре в техния имот. Въззивният съд е посочил, че според допълнителното заключение категорично се установява неоснователността на претенцията на ищците за 115кв. м., тъй като завладяната площ е 20кв. м., но при неуредени сметки по регулация и без да е приложен дворищно регулационния план никоя от страните не може да претендира за части от имота си, които попадат в имота на другия. Изложил е, че не се установява ответницата по някакъв начин да пречи на ищците да ползват имота си така, както е обособен по имотните граници. Построената в имота на ответницата постройка попада в нейния имот по имотни граници, които са действащите към момента граници и дъждовната вода от покрива й се оттича в собствения имот, т. е. не се констатира някакво въздействие върху имота на ищците, което да им пречи да го ползват в пълен обем.
При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи въпрос, тъй като не отговаря на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - по него въззивният съд не развил решаващи мотиви, довели до отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС. Този иск е счетен за неоснователен, тъй като въззивният съд е приел, че процесните 20 кв. ид. части не са собствени на ищците поради неприложена регулация. Съдът е преценил, че оградата минава по точната граница, постройката на ответницата е изградена в собствения имот и по никакъв начин не пречи на владението на ищците върху собствения им съседен имот. Липсва формиран извод за осъществяване на действия от ответника в собствения на ищците имот.
Вторият въпрос досежно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че въззивният съд не е съобразил, че в представените от тях скици, издадени от [община] - № 70/09.09.2019 и №71/19.09.2019 и в нотариален акт №12 от 24.09.2019г., с което са признати са собственици по давност, е посочено, че регулационните сметки са уредени.
За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС, съдът е кредитирал заключението на СТЕ, че дворищната регулация за имотите на страните не е приложена и не са уредени сметките по регулация. В о. с.з. вещото лице е заявило, че четирите скици, приложени по делото /в две от които е посочено, че сметките са уредени, и в 2 – липсва отбелязване/ са от един и същ план, и с една и съща заповед за одобряване от 1948г. Тъй като има разминаване на скиците, вещото лице счита, че няма данни за уредени сметки. Доказателства за уредени сметки са разписките за сумите, които единият собственик плаща на другия, но такива вещото лице не е открило.
В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията в тълкувателно решение №3/1993г. на ОСГК на ВС, в което са разгледани различните хипотези на прилагане на влязъл в сила дворищнорегулационен план - чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред или когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части в хипотезата на чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и 5 ЗТСУ /отм./. Прието е, че дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2ЗТСУ /отм./. Разяснено е, че при действието на ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. Разгледани са различните хипотези на прилагане на плана – чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Последната хипотеза намира опора в разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./. Същата има за цел да съобрази фактическото завземане на придаваемите по регулация части и владението им за период повече от десет години от собственика на парцела, към който те се придават. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
Цитираният тълкувателен акт има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: придадените имоти са били заети по законоустановения ред /чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ/ или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план т. е. ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план.
При наличието на противоречиви данни по делото, и доколкото ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили, че сметките по регулация между собствениците на двата съседни имота са били уредени, изводът на въззивния съд съответства на възприетото в посоченото ТР за липсата на приложен план, одобрен със заповедта от 1948г. и отпадането на регулацията, предвидена с него. В тази насока следва да се прецени и обстоятелството, че и към настоящия момент съществуваща ограда е поставена на мястото на имотната граница от преди тази регулация, т. е. не е било реализирано завземане. Изводът на въззивния съд съответства и на Тълкувателно решение №3/28.03.2011г. по тълк. д. №3/2010г. на ВКС, ОСГК, според което с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Предвид изложеното не се констатира наличието на основанието за допускане до касационното обжалване и по втория поставен въпрос доколкото при изпълнение на своята правораздавателна функция въззивния съд, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, е формирал изводи, съответстващи на константата съдебна практика, свързана с действието и приложението на регулационния план, одобрен през 1948г.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт.
В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №206/16.12.2024г. по в гр. д. №20241300500242/2024г. на Окръжен съд – Видин.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: