ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1655

София 31.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1756/2025 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. представлявана от гл. експерт - юрисконсулт Цв. М., срещу решение № 5910 от 31.10.2024 г. по въззивно гр. д. № 3051/2022 г. на Софийския градски съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, от процесуално легитимирана страна и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането й по реда на чл. 288 ГПК.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е присъдил обезщетение за пропуснати ползи, без да е доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца. В изложение към жалбата се позовава на противоречие със задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК, по въпроса: „Следва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани със сигурност, както и да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“. Моли за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на претенцията като недоказана.

От ответника по касация „Нимрот“ ООД, чрез адв. Ер. Б., е постъпил писмен отговор, който е подаден извън срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалвания съдебен акт е потвърдено решението от 17.01.2022 г. по гр. д. № 50718/2019 г. на Софийския районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на „Нимрот“ ООД сумата 13 782,73 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения на дружеството недвижим имот – помещение в трафопост, находящ се в [населено място],[жк]до бл. 64 в кв. 94, с разгъната застроена площ 87 кв. м., за периода от 30.09.2014 г. до 15.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че дружеството - ищец е собственик на недвижимия имот. С договор от 15.09.2012 г. е отдало под наем имота на друго дружество за срок от 2 години, считано от 15.10.2012 г., срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 500 лв. Предвидено е било продължаването на срока на наемното правоотношение да става чрез анекс за още една година, освен в случаите, когато не бъде прекратен писмено от страните преди изтичането на първоначалния наемен период. На 30.09.2014 г. във връзка с образувано досъдебно производство е извършено претърсване и изземване в обекта. Поради наличието на веществени доказателства, които поради размерите си не могат да бъдат приложени към делото, на управителя на ищцовото дружество били предадени на отговорно пазене един брой ключ за входна врата на имота, ведно с намиращите се в него машини, и същият бил задължен да не извършва действия на разпореждане и да съхранява описаните вещи до приключване на наказателното производство. С постановление от 19.01.2016 г. на Апелативна специализирана прокуратура по жалба от управителя на ищцовото дружество е разпоредено на органите на досъдебното производство да предприемат незабавни действия по освобождаване на помещението, собственост на „Нимрот“ ООД, от намиращите се в него веществени доказателства и осигуряване достъп на собственика до него. На 15.02.2016 г. бил осигурен достъп до помещението на управителя на дружеството - наемател.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от действията на разследващите органи. Приел е, че процесуалното действие по запечатване на имота е било изначално незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 110, ал. 4 НПК, която предвижда, че веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган, не може да служи като основание за запечатване на частни помещения и лишаване на правоимащите лица от владение и достъп до тях. В случая приобщени като доказателства по досъдебното производство са били само машините, които са се намирали в процесното помещение, но не и самото помещение. Оттук е направил извод, че дружеството - ищец незаконосъобразно е било лишено от възможността да упражнява правото си на собственост върху имота и да събира гражданските плодове от него.

Съдът е посочил, че пропуснатите ползи като вид имуществени вреди се състоят в неполучено сигурно увеличение на имуществото на увреденото лице, като установяването на тези вреди е в тежест на ищеца. В тази връзка съдебният състав е съобразил, че основната дейност на дружеството - ищец е свързана с отдаване под наем на собствен недвижим имот, а от представения по делото договор за наем от 09.10.2012 г., неоспорен от ответника, се установява, че същото е предоставило за възмездно ползване имота на трето за производството юридическо лице. Договорената наемна цена възлиза в размер на 500 лева месечно, като сделката е сключена за срок от 2 години, считано от 15.10.2012 г. с възможност за подновяване за всяка следваща година по силата на допълнително писмено споразумение между страните. Приел е, че доколкото по делото не са събрани доказателства страните по договора за наем да са имали намерение да прекратят наемното правоотношение след изтичане срока на договора, то ако не е било противоправното поведение на разследващите органи, които са преустановили свободния достъп до помещението, ищецът със сигурност би реализирал доходи от предоставянето му за възмездно ползване съобразно определения размер в изслушаната съдебно-техническа експертиза по делото.

При така изложените съображения настоящият състав на ВКС, намира, че не е налице поддържаното противоречие с ТР № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС по поставения материалноправен въпрос. По смисъла на приетото тълкуване на закона, пропуснатата полза е всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта. Дали пропусната полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая е установено съществуването на действителни наемни правоотношения между ищеца и трето лице по повод процесния недвижим имот, а както и че същите са преустановени именно по повод незаконосъобразните действия на ответника След като отдаването под наем на недвижимия имот е станало обективно невъзможно със запечатването му от органите на досъдебното производство, то не може да се изисква от ищеца да представи изрични писмени доказателства, че сключеният от него срочен договор за наем е щял да бъде продължен за нов срок от страните с допълнително споразумение, алтернативно за неопределен срок по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това изводите на решаващия съдебен състав при конкретно установените в разглежданата хипотеза факти и обстоятелства не разкриват поддържаното противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5910 от 31.10.2024 г. по в. гр. д. № 3051/2022 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: