ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999

гр.София, 01.04.2026г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на девети март, през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 398 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Р. И. от [населено място], обл.Враца, чрез адв.С. Ч., срещу решение № 118/28.10.2025г. по възз. т.д.№ 138/20215г. на Апелативен съд - В. Т.

Според касатора размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен, като несъобразен спрямо нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, икономическата конюнктура в страната, общественото възприемане на справедливостта на отделния етап от развитие на обшеството и определен при рязко отдалечаване от присъжданите от другите съдилищата застрахователни обезщетения при подобни обстоятелства. Поддържа, че не са отчетени нарастването на средната месечна работна заплата за периода от 2005г. до 2021г. по официални данни на НСИ, няколкократното увеличаване от 2010г. на минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Според касатора въззивният съд не е оценил в пълна степен получените от него сериозни телесни увреждания, извършените две оперативни интервенции, втората - по-голяма и по-тежка, състояща се в имплантиране на изкуствена тазобедрена става, продължителния болничен престой, последвалото лечение в домашни и амбулаторни условия, ползването на помощни средства, без никакво натоварване за срок от 1 месец, с последващо частично натоварване с две помощни средства и приема на антикоагуланти за 20 дни. Намира, че не кореспондират на свидетелските показания и приложената допълнително медицинска документация изводите, че няма данни за усложнения, за удължаване на нормалния оздравителен процес или за наличие на остатъчни явления и възстановителният процес е приключил в рамките на 5-6 месеца. Според касатора решаващият състав не е съобразил тежкото му физическо и психическо състояние непосредствено след ПТП, изпитваните сериозни физически и психически болки и страдания в периода на възстановяване и тяхната продължителност. Поддържа да не е съобразено в достатъчна степен, че случилото се е оставило тежък отпечатък върху живота му, който се променил цялостно. Релевира и оплакване, че е неправилно оставено без уважение доказателственото му искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза. По тези съображения искането е за отмяна на решението в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 40 000лв. до 80 000лв. и за постановяване на друго, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 – очевидна неправилност, е въведено основанието по по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономичесак обстановка и инфлационните процеси? Касаторът намира, че даденото по него разрешение в противоречие с решение № 83/06.07.2009г. по т. д.№ 795/2008г., II т. о. и решение № 1/26.03.2012г. по т. д.№ 299/2011, II т. о.

2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, интензитета на търпените болки и страдания, констатираното влошено психологически и емоционално състояние? Касаторът се позовава по този въпрос на ППВС № 4/1968г., решение № 149/02.05.2011г. по гр. д.№ 574/2010г., III г. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д.№ 60/2012г., II т. о., решение № 749/05.12.2008г. по т. д.№ 387/2008г., II т. о. и решение № 350/17.10.2011г. по гр. д.№ 1382/2010г., IV г. о.

3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? По този въпрос касаторът посочва решение № 1/27.03.2012г. по гр. д.№ 1106/2010г., IV г. о.

4. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време? Посочва решение № 214/18 от 08.01.2010г. по гр. д.№ 3921/2017г., IV г. о.

5. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а, когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока? Цитирани са решение № 15/30.01.2015г. по гр. д.№ 4604/2014г., IV г. о., решение № 212/01.02.2012г. по т. д.№ 1106/2010г., II т. о. и решение № 24/28.10.2010г. по гр. д.№ 4744/2008г., II г. о.

6. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания доводи във въззивната жалба? Касаторът намира даденото разрешение в отклонение от решение № 94/28.03.2014г. по гр. д.№ 2623/2013г., IV г. о., решение № 906/30.12.2004г. по гр. д.№ 1106/2003г., II г. о. и др.

7. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?

8. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното факти счита за установени и кои намира за недоказани?

По последните два въпроса касаторът се позовава бланкетно на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът Застрахователна компания „Л. И. АД, чрез адв. Н. М. адв.И. М., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Съставът на I т. о., въз основа на данните по делото и доводите на страната, приема следното:

По спорния във въззивното производство въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на претърпените от ищеца травматични увреждания при ПТП на 26.03.2021г. въззивният състав е съобразил вида и тежестта на полученото увреждане – изкълчване на лявата тазобедрена става и фрактура на главата на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак; проведените две оперативни интервенции, една от които по-тежка, състояща се в имплантиране на изкуствена тазобедрена става, и общия период на възстановяване от около 5-6 месеца; това, че е изпитвал по-силни по интензитет и обем страдания непосредствено след получаване на травмите и след оперативните интервенции; неудобствата и нуждата от чужда помощ за обслужване по време болничния престой и след това, когато ищецът е бил на легло, ограниченията в придвижването и в социалните контакти и невъзможността да работи. Отчел е, че инцидентът е имал негативно отражение върху емоционалното и психическо състояние на ищеца . Съобразил е социално-икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Същевременно е приел, че не са установени усложнения от травмата - в периода на лечение и възстановяване, а и след това, както и, че липсват ограничения в движението на крака или болки, извън обичайните при промяна на времето, оздравителният период е в рамките на обичайния за подобни счупвания и към настоящия момент ищецът е възстановен от получената травма. В тази връзка е изтъкнал, че установяването на усложнения и остатъчни ограничения, извън обичайните, е в доказателствената тежест е за ищеца, а той не се е явил пред вещото лице за преглед, при който здравословното му състояние към момента би могло да бъде установено по достоверен начин, не са представени медицински документи, установяващи проведена навременна рехабилитация по предписание на лекар, която би имала значение за продължителността на оздравителния период и за степента на възстановяване от травмата. В тази връзка не е кредитирал, като изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото, показанията на свидетелката Н. И. по отношение на продължителността на оздравителния процес и за проведеното лечение при психолог. По всички тези съображения съставът на апелативния съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на 40 000лв.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По първите четири въпроса, които са свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, несъмнено е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тях е обосновано и въведеното допълнително основание за допускане на обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от формираната съдебна практика на касационния съд, посочената от касатора и служебно известна, вкл. задължителна.

Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните. Тъй като касаторът е освободен от предварително внасяне на ДТ, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, делото следва да се докладва на Председателя на I ТО на ВКС за насрочване.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 118/28.10.2025г. по възз. т.д.№ 138/2025г. на Апелативен съд - В. Т. в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 42/16.04.2025г., поправено с решение № 43/17.04.2025г., постановени по т. д.№ 164/2021г. на Окръжен съд - Плевен, за отхвърляне на иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000лв. до 80 000лв., ведно със законната лихва от 28.04.2021г. до окончателното изаплащане.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: