ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991

гр. София, 01.04.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 02 март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №83/26 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Дженерали застраховане“ АД със седалище [населено място] се обжалва решение №961/30.09.2025 т. по в. гр. д.№ 1418/25 на ОС-Варна, с което е потвърдено решение № 1170/06.04.2025 г., постановено по гр. д. № 8200/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е бил уважен предявеният от М. Ц. Д. срещу „Дженерали застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 13 072,93 лв., частичен иск от общо 14 001,1 6 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесена имуществена вреда, изразяваща се в непогасен остатък от действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „301“, с peг. [рег. номер на МПС] , причинена в резултат на реализирано на 03.02.2024 г. на АМ „Хемус“ км. 413 ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4”, с peг. [рег. номер на МПС] , чиято ГО на водач на МПС е застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат, уредените в чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по жалбата и ищец по иска М. Ц. Д. чрез своя процесуален представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски в размер на 1440 лева-платено адв. в.ие за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл. 280 ал. 3 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Безспорно е установено, че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие между ответника – застраховател и прекия причинител на вредата е съществувало действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ГО на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с peг. [рег. номер на МПС] . Съдът е приел за установено от представения опис по щета и заключенията по назначените първоначална и повторна САТЕ настъпването на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като собственик на процесния увреден л. а. марка „Пежо“, модел „301“. Дължимото и присъдено застрахователно обезщетение – 13 7023,93 лв. е на база заключението и на двете вещи лица, относно наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390 ал. 2 КЗ поради което за обезщетяване на вредата на ищеца следва да се присъди действителната стойност на автомобила, възлизаща на 21 835, 67 лв., формирана от осреднената стойност на пазарните цени на автомобила, дадени от вещите лица, приспадайки изплатеното от застрахователя обезщетение от 7998,40 лв., както и цената, която собственикът би получил при продажба на автомобила за скрап – 411,44 лв., осреднявайки отново стойностите, дадени в двете заключения на САТЕ.

Прието е, че спорът във въззивното производство се съсредоточава върху размера на застрахователното обезщетение на имуществените вреди от процесното застрахователно събитие. Съдът е приел, че при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди релевантна за действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл съд. състав се е позовал на: Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др. относно това, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Според заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза и поясненията, дадени от вещото лице при неговото изслушване в о. с.з. на 09.12.2024 г., общата стойност на щетите по автомобила по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, съгласно справка в поне 30 сервиза на територията на [населено място], като половината от тях притежават европейски сертификат за качество, включващи официални представители и независими сервизи, както и оригинални и резервни части от алтернативни производители, е в размер на 24 121,89 лв. Според в. л. средната пазарна цена на увреденото МПС към датата на ПТП – 03.02.2024 г. е в размер на 21 400 лв. Вещото лице пояснило, че за предлагането и реализирането на евентуално запазените части на л. а. на ищеца е нужно транспортирането на автомобила на място, където да бъде съхранявано в цялост и/или да бъдат демонтирани нужните детайли, които впоследствие да бъдат предлагани в търговски вид, предадени на куриери и след продажбата им се дължи данък. В тази връзка вещото лице е достигнало до извода, че стойността на детайлите от процесния автомобил, които е възможно да не са увредени, след приспадане на описани в експертизата разходи, би се равнявала на 618,98 лв. Експертът по горепосочената експертиза е установил, че лек автомобил „Пежо 301“, рег. е възможно да бъде изкупен за скрап за цена от 427,28 лв., а от Е. И. е предложена цена в размер на 384 лв., ако процесният автомобил се предаде в базата им в [населено място]. По искане на ответника е допуснато провеждането на повторна съдебноавтотехническа експертиза, според заключението на която сумата, необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 301“,от нанесените щети при процесното ПТП, е 24 757,46 лв. За определяне на тази стойност са взети под внимание 30 оферти на сервизи, половината от които притежават сертификат за качество, за оригинални и алтернативни части, както и цена на труд за ремонта. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, съобразно характеристиките на автомобила и извършеното проучване, че действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие е била 22 721,33 лв. Оценката е извършена по метода на амортизираната възстановителна стойност и по сравнителния метод, с подробно описание на начина на извършването им, факторите, които са съобразени и с посочване на източниците, от които са взети оферти на аналогични автомобили, с прилагане на коефициент на овехтяване, с оглед датата на събитието. Според заключението на повторната САТЕ (в отговора на въпрос № 4 от експертизата) монтираните на МПС детайли и компоненти не могат да бъдат реализирани като нови резервни части, поради това, че вече са монтирани, използвани и не са пакетирани в съответната търговска опаковка. Същите могат да бъдат реализирани само като резервни части „втора употреба”. При резервните части „втора употреба”, няма утвърден ценоразпис, реализацията им се извършва в по-дълъг период от време, в който е нужно съхраняване на МПС или останките от него, демонтирането на нужните детайли от него и други. За да се установят детайлите по МПС, които не са увредени е нужно да се извърши подробен оглед на превозното средство, да се извърши разоборудване на част от детайлите и за да се провери тяхната функционалност е възможно да е нужно поставянето на проверяваните детайли в технически изправно МПС. Освен това, за експертизата е невъзможно да се ангажира с твърдението, че всички неописани при извършените огледи детайли са здрави. Стойността на резервни части при реализацията им като „втора употреба” зависи и от степента на търсене на конкретните резервни части и на разпространението на конкретната марка и модел МПС в конкретната конфигурация (година на производство, ниво на оборудване, двигател, скоростна кутия, пазар за който е определен и др.). Вещото лице е констатирало, че процесното увредено МПС би се продало за части втора употреба само след изрично лично договаряне между две страни, поради което тази цена няма как да бъде определена от експертизата, тъй като същата е зависимост от конкретните интереси на договарящите се страни. Ответникът е бил оспорил заключението на вещото лице, като непълно, необосновано и неправилно, но не е отправил искане за допускане на нова повторна експертиза. Съдът е възприел направените от вещото лице. доказателствени изводи досежно разходите за ремонт на увредения автомобил, средната пазарна стойност на процесното МПС към датата на застрахователното събитие, липсата на части, от които да може да бъде реализиран доход за ищеца, както и относно стойност на автомобила за скраб, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, извършило е подробно пазарно проучване и убедително е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата повторна САТЕ. Според съда, следва да се отчете, че заключенията и на двете експертизи – първоначална и повторна САТЕ дават близки стойности на изследваните показатели, което подкрепя извода за достоверност на установените данни – с по-малко от 3% е по-висока стойността на разходите за ремонт на автомобила в повторната САТЕ, действителната му стойност – с 4% по-висока, а цената за скрап – с 2% по-висока. Не може да бъде споделен изводът на вещото лице по първоначалната САТЕ за детайли от автомобила, които е възможно да не са увредени на цена от 618,98 лв., след приспадане на съответни разходи. В обстоятелствената част на експертизата вещото лице е посочил, че не може да се ангажира с точни стойности на запазени части, поради това, че не е наличен единен ценоразпис на резервни части втора употреба, собственика като физическо лице не е оторизиран да извърши демонтиране на детайли и тяхната употреба, нужно е място за съхранение на автомобила за неопределено време, липсата на интерес от изкупуване и пр., но въпреки това е дал стойности на предполагаеми автодетайли, които е възможно да не са засегнати, въпреки липсата на опис на такива и тяхното установяване. В тази връзка вероятни като стойност се явяват и разходите за демонтирането и продажбата на тези предполагаеми запазени части. При тези съображения съдът е счел, че дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като размерът на разходите за необходимия ремонт (24 757,46 лв.) надвишава действителната стойност на увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (22 271,33 лв). Доколкото именно действителната стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето увредено лице при тази задължителна застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищеца не може да надхвърли така установената от експерта действителна стойност на МПС по пазарна цена към момента на застрахователното събитие – 22 271,33 лв. От същата следва да се приспадне остатъчната стойност на автомобила, определена като стойността, за която би се продал в комплект в неремонтирано състояние за скрап или на депо за разглобяване (автоморга) – 438,88 лв., която съставлява имуществена облага за ищеца, т. нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД.Установяването на наличието на запазени части, техния вид, техническата им годност и стойността на съхранените детайли е в доказателствена тежест на застрахователя. В отговора на исковата молба не се съдържат конкретни твърдения досежно запазените части и тяхната стойност. Според кредитираното от въззивния съдебен състав заключение по повторната САТЕ към момента на изготвяне на заключението не е възможно да се установят запазените части.

Следователно, приема съдът, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 21 832,45 лв. – действителната стойност на увредения автомобил, след приспадане на остатъчната му стойност/ стойността му като скрап/ . Безспорно е между страните, че застрахователят е платил доброволно на ищеца сумата от 7998,40 лв., поради което дължимият остатък от застрахователното обезщетение се равнява на сумата от 13 834,05 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало, искова претенция следва да бъде уважена до предявения частичен размер от 13 072,93 лв. от общо 14 001,16 лв.

В изложението на основанията за допускане до касационен контрол като правни въпроси по чл. 280 ал. 1 ГПК: следва ли при определяне на обезщетение за тотална щета да се приспадне стойността на запазените части и при неизвършването на това не се ли достига до неоснователно обогатяване на собственика на увредения автомобил;

По тези въпроси следва да се приеме, че същите се явяват без значение за изхода по конкретния спор, доколкото въззивния съд е изложил и приел на база заключението на автотехническата експертиза и разясненията на експерта в с. з. , че не се доказва наличието на конкретни запазени части на автомобила, които да могат да бъдат остойностени .

Останалите въпроси не са правни, а представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда: относно определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение; за качеството на сервизите, въз основа на чиито оферти в. л. е определило средната пазарна стойност на ремонта на увреденото МПС; за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства. Последният въпрос не е свързан с конкретно посочени процесуални пропуски на съда в тази насока.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото липсва първата обща предпоставка за това: формулиран правен въпрос, относим към разрешаване на конкретния спор.

По отношение на разноските:

Разноски в полза на ответника по КЖ се дължат в размер на направените такива - платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1440 лева с ДДС / 736,26 евро/.С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №961/30.09.2025 т. по в. гр. д.№ 1418/25 на ОС-Варна.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] да заплати на М. Ц. Д. ЕТН [ЕГН] сумата от 736,26 евро / 1440 лева с ДДС / разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.