ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1737

гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Частно касационно гражданско дело № 20268003101270 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. В. К., лично и чрез особения му представител адв. П. Д. от САК, срещу определение № 449 от 12.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 340/2026 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 23709 от 25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4617/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК следните правни въпроси: „Длъжен ли е съдът при определяне на подсъдността да извърши самостоятелна правна квалификация на твърденията в исковата молба, когато те сочат на нарушение на основни права /чл. 6 ЕКПЧОС/, а не да се ограничи до формалното им отнасяне към чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК?; Допустимо ли е искове за вреди от нарушено право на справедливпроцес и достъп до съд да бъдат квалифицирани изцяло като такива по АПК, без преценка дали се касае за деликтна отговорност на държавата извън административната дейност ?; Съставлява ли съществено процесуално нарушение...