ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1741

гр. София, 02.04.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 303/2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., подадена чрез пълномощника адв. Ч. Н., против решение № 76 от 27.01.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 1072/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав. С това решение след потвърждаване на решение № 261149/19.09.2023г. по гр. д.№ 13767/2014г. на СГС, ГО, I-1 състав за допълване на решение от 04.11.2015г. по гр. д. № 13767/2014г. на СГС, ГО, 1-1 състав, са отхвърлени исковете на Т. В. Ш., С. В. Ш.-А., Г. В. Ш., И. П. Г., Н. А. К., Г. К. П., Е. К. П., В. Г. М. и С. Г. М. - правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Г. М. П., предявени против Д. С. А., Г. Й. Й., Г. Н. Ч. и М. М. Д., с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на пълномощно от 12.05.2006г. и с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на сключен въз основа пълномощното договор от 31.05.2006г. за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 7, том V, рег. № 12060, дело №725/2006г.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката преповтаря оплакванията в касационната си жалба и сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните „правни проблеми“: 1. „Прилагането на давностния срок /3 години/, който се изисква от закона при прогласяване на унищожаемите сделки, по отношение на трайна неспособност страната да разбира и ръководи действията си“ и 2. „Прилагането на чл. 26, ал. 1 - добрите нрави по отношение на казуси, образувани на основание чл. 31 ЗЗД“. Поддържа, че по тези проблеми въззивният съд се е произнесъл в противоречие с особеното мнение, изразено по тълкувателно дело № 5/2020г. на ОСГТК на ВКС и с разясненията, дадени в ТР №1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Касаторката отправя искане за спиране на производството по делото за да се образува тълкувателно дело по отношение „касационен контрол на прилагането на 3 годишната давност при унищожаемите сделки, спрямо лица, които не са в състояние перманентно или продължително да разбират и ръководят действията си и следва ли спрямо тези лица да тече каквато и да е давност”.

Ответниците по касационната жалба - Г. Й. Й., Г. Н. Ч. и М. М. Д., чрез адв.Н. Х., излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Ответникът по касационната жалба Д. С. А. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:

Разгледани са искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно от 12.05.2006г., с което първоначалният ищец Г. М. П. упълномощил Д. С. А. да извършва действия на разпореждане с негов имот и с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД-за прогласяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.05.2006г., оформен с нот. акт № 7, том V, рег. № 12060, дело № 725/2006г. на нотариус В. Б..

От фактическа страна въззивният съд установил, че с пълномощно с рег.№ 10431 от 12.05.2006г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, Г. П., като собственик на апартамент № 29 в [населено място] в[жк], [жилищен адрес]., упълномощил Д. А. да извършва всякакви действия на разпореждане с имота, както и да го стопанисва. С договор за покупко-продажба от 31.05.2006г., оформен с нот. акт № 7, том V, рег. № 12060, дело № 725/2006г. на нотариус В.Б., П., действащ чрез пълномощника си Д. А., продал на Г. Й. Й. процесния имот за 41 000 лева. С декларация с нотариална заверка на подписа от 31.05.2006г., с рег.№ 12112 на нотариус В. Б., ищецът П. декларирал, че на същата дата получил от купувача Й. пълния размер на продажната цена за имота-сумата 41 000 лева, предал владението върху него и се задължил да плати всички консумативни разноски. С договор от м. 09.2006г., оформен в нот. акт № 101, том VI, рег. № 5320, дело № 1022/ 2006г. на нотариус Й. Л., Г. Й. и съпругата му Г. Ч.-Й. прехвърлили чрез продажба имота на М. Д.. Въззивният съд обсъдил приложеното чнд № 16719/ 2011г. на СРС, 108 състав, образувано по искане на СПР, на основание чл. 154, ал. 3 от 3акона за здравето за задължително лечение на Г. П., което искане е оставено без уважение. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза ищецът П. страдал от „епилепсия-grand-mal“ припадъци; органично личностово разстройство; психоорганичен синдром; психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; синдром на зависимост към алкохол. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че предвид наличие на заболяването епилепсия от ранно детство с течение на годините и към 2006г. при всички положения П. е имал вече изразена органична промяна на личността с когнитивни нарушения в някаква степен; последващата алкохолна злоупотреба допълнително е утежнила психичното му състояние. Експертът е изразил мнение, че дори през 2006г. да не е имал налудно разстройство, психоорганичната му симптоматика съчетана с употреба на алкохол със сигурност е повлияла на поведението и постъпките му към този момент, като е довела до недооценъчно поведение, а ако се приеме, че след 2011г. органичното налудно шизофреноподобно разстройство е останало и е продължило до неговата смърт, то най-вероятно не е притежавал психични годности да разбира и ръководи постъпките си. След анализ на писмените и гласни доказателства, както и на заключението на СПсихЕ, въззивният съд приел за установено, че упълномощителят по пълномощното от 12.05.2006г.-Г. П. от детска възраст страдал от неврологично заболяване-епилепсия, за което през 2003г. бил освидетелстван; през 2011г. и 2014г. му е поставена диагноза „органично разстройство на личността“ (ЕР на ТЕЛК от 18.01.2011г. и ЕР на ТЕЛК от 28.01.2014г.). През 2016г. е установен и „синдром на алкохолна зависимост“, а през 2011г. в производство по Закона за здравето за настаняване за лечение е диагностициран с органично налудно шизофреноподобно разстройство, представляващо психично разстройство дължащо се на злоупотреба с алкохол при наличие на неврологично заболяване. Съдът приел за установено и наличие на промяна в личността на лицето с когнитивни нарушения и злоупотреба с алкохол, което е довело до извод за недооценъчно поведение.

САС е намерил за неоснователно възражението, че не е разгледана искова претенция по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави. Посочил е, че от изложеното в исковата молба и уточняващите молби не може да се изведе такава правна квалификация на предявения иск. Счел е за основателно направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на иска по чл. 31 ЗЗД, поради изтичане на тригодишния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Изложил е съображения, че тъй като се касае унищожаемост на упълномощителна сделка, давността тече от датата на упражняване на учредената представителна власт, т. е. от сключване на договора на 31.05.2006г. и тъй като исковата молба е подадена на 17.04.2012г, давностният срок е изтекъл и искът е погасен по давност. Независимо от този извод, въззивният съд е изложил и съображения за неоснователност на иска за унищожаване на процесното пълномощно, поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Според апелативния съд изводите на вещото лице за недооценъчно поведение на ищеца, независимо дали е страдал от налудно разстройство през 2006г., както и инвалидизирането му с висок процент на неработоспособност поради епилепсия, не могат да обусловят извод за невъзможност за разумно и съзнателно действие към 2006г., което е потвърдено и от свидетелските показания на свидетелката М. и свидетеля Д., които са придобили лични впечатления от поведението на Г. П. преди и по време на сключване на сделката във връзка със събирането и проверката на документите, огледа на апартамента и водените разговори за цената. Съдът е посочил, че свидетелските показания на свидетелите М. и Н., които са заявили, че Г. П. им споделил, че е бил заведен от някакви хора на море и след като се върнал апартаментът не бил негов, не са непосредствено възприети, а възпроизвеждат казаното им от ищеца, а показанията им, че ищецът не е имал намерение да продава апартамента противоречат на посоченото, че е имал финансови затруднения. Въз основа на изложеното САС е приел, че искът по чл. 31 ЗЗД е неоснователен. Предвид това е счел за неоснователен и иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност договора за продажба като сключен без представителна власт. С тези мотиви съдът е потвърдил решението на СГС, като член от състава на въззивния съд е подписал решението с особено мнение, с което е заел различна позиция по спора.

Върховният касационен съд намира, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. По отношение на първия поставен въпрос относно приложението на тригодишния давностен срок при искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД следва да се посочи, че приложимата към иска по чл. 31 ЗЗД погасителна давност е предмет на изрична правна уредба, съдържаща се в чл. 32 ЗЗД. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие или запрещението е било вдигнато, а в останалите случаи - от деня на сключване на договора. Съдебната практика е категорична в становището си, че правото да се иска унищожаване на упълномощителна сделка по чл. 31 ЗЗД, сключена от дееспособно лице, което към момента на сключването е било в невъзможност да разбира свойството и значението на действията си, възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняването на порочно учредената представителна власт, тоест от сключването на договора-чл. 32, ал. 2 ЗЗД. В случая съставът на САС е достигнал до крайния извод за неоснователност на иска, с който е сезиран-чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като при установените по делото обстоятелства е приложил закона и дадените в практиката на ВКС разрешения относно началото и срокът на погасителната давност при иск за унищожаемост. Предвид това не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Соченото от касаторката противоречие с особеното мнение, изразено по тълкувателно решение не представлява задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, попадаща в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Подписването на решение/определение с особено мнение е изрично предвидена в ГПК възможност (чл. 21, ал. 5 и ал. 6 ГПК), като съдебният акт, постановен с особено мнение има същото действие както всяко друго решение/определение. Волята на мнозинството в този случай формира решаващия извод, който обвързва страните. Тези правила се отнасят и до приемането на тълкувателни решения по реда на чл. 292 ГПК от общите събрания на съдиите от ГК и ТК на ВКС, респ. от ОСГТК на същия. Поради това задължителният за органите на съдебната власт характер на цитираното от касаторката ТР на ОСГТК на ВКС следва от обективираната в него воля на мнозинството на съдиите от тези две колегии, а не от изразените особени мнения.

Неоснователно е искането на жалбоподателката да се спре настоящото производство и да се инициира образуване на тълкувателно дело по отношение на „прилагането на 3 годишната давност при унищожаемите сделки, спрямо лица, които не са в състояние перманентно или продължително да разбират и ръководят действията си и следва ли спрямо тези лица да тече каквато и да е давност”. Съгласно чл. 292 ГПК, състав на касационната инстанция може да спре производството по делото и да предложи на общото събрание да постанови тълкувателно решение, при противоречиво разрешавани въпроси от ВКС. Противоречиво разрешаване на правни въпроси по смисъла на разпоредбата е налице, когато в различни съдебни актове, постановени по реда на ГПК от 2007г., ВКС се произнася като касационна инстанция по правния спор между страните, давайки различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, тоест един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен от състави на ВКС по различен начин (ТР № 2/28.09.2011г. по тълк. дело № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС). В случая липсва основание за иницииране на тълкувателна процедура поради това, че не е налице противоречие в практиката на ВКС по въпроса относно приложението на тригодишния давностен срок по иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Формулираният въпрос 2 не удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Въпреки това трябва да се посочи, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна норма, нито от употребените от него правни понятия, като част от правната квалификация на претендираното право. В случая съдът се е произнесъл въз основа на изложени в исковата молба и уточняващите молби твърдения и с оглед изтъкнатия порок на упълномощителната сделка - недействителност във формата на унищожаемост, е дал правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, действайки изцяло в съответствие с принципа за диспозитивно начало в гражданския процес. Съдът не е бил сезиран с иск за прогласяване нищожността на сделка поради противоречието й с добрите нрави, каквито доводи развива касаторката, поради което и не е дължал произнасяне по подобна претенция. В този смисъл е и приетото в мотивите на цитираното в изложението ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея и когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Диспозитивът на тълкувателното решение, съгласно който съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, се отнася за хипотезите когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка (иск за собственост, иск за изпълнение по чл. 79 ЗЗД и др.).

По изложените съображения, постановеното от Софийския апелативен съд решение не може да се допусне до касационно обжалване.

При този изход на делото и с оглед заявеното в отговора на касационната жалба искане, касаторката дължи на тримата ответници - Г. Й., Г. Ч. и М. Д. сторените в касационното производство разноски - по 1000 лева на всеки от тях, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 21.05.2025г., удостоверяващ и плащането на сумите в брой. Посочените суми в лева следва да бъдат превалутирани в евро при спазване правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 76 от 27.01.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 1072/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав.

ОСЪЖДА С. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място], [жк], вх.*, ет.*, ап.* да плати на Г. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 511,30 евро, на Г. Н. Ч. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], ж. к. *, [жилищен адрес] сумата 511,30 евро и на М. М. Д. с ЕГН [ЕГН] [жк], [жилищен адрес] сумата 511,30 евро-разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: