Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Д. Г. И. Р. В. П. Л. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Д. Г. по административно дело № 3476 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 12118 от 26.11.2021 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 13127/2020 г., с което е оставено в сила решение № 1668 от 30.09.2020 г. на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, XIII състав, по адм. д. № 3086/2019 г. в отхвърлителната му част, отменено е решението в останалата му част и са отхвърлени изцяло исковете на[Фирма 2] срещу Национална агенция за приходите с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/. Искателят[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С. З. представлявано от управител С. Б., чрез упълномощен адв. Ц. И., с искането за отмяна, с уточнителна молба от 23.12.2022г. и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Ц. И., претендира отмяна на атакуваното съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Излага подробни доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до лищаване от право на участие на страната в процеса, като дружеството е било възпрепятствано да осъществи процесуалната си защита, поради проведени недопустими нови фактически установявания в касационното производство. Подателят на искането се позовава на представено ново писмено доказателство - Допълнително споразумение от 14.01.2011г., към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г., относно което страната е узнала едва след постановяване на атакуваното решение, че според касационния съдебен състав, способите за събиране на всички факти по спора са компрометирани, поради допускане от първостепенния съд на съществени процесуални нарушения, вследствие на което тричленният състав на Върховния административен съд е извел съвсем различни фактически установявания. Искателят заявява искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане на компетентния за това съд.

Ответникът - Националната агенция за приходите /НАП/, с адрес в гр. София, оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт М. М., която в писмен отговор от 27.04.2022г., представен по реда на чл. 242, ал. 3 АПК и с писмено становище от 22.11.2022г. пледира за оставяне без разглеждане молбата за отмяна, тъй като в нея са развити касационни отменителни основания, както и за отхвърлянето й като неоснователна, поради това, че сочените от искателя обстоятелства и доказателства не се включват в пределите на основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, визирани в разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира искането на[Фирма 2] за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО, защото е предявено от страна по делото, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Искането е подадено в преклузивния едногодишен срок, регламентиран в нормите на чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 АПК. Без основание е възражението на ответника за недопустимост на молбата за отмяна, поради излагането в нея на касационни основания за отмяна, тъй като преценката относно съдържащите се в искането за отмяна твърдения, възражения и оплаквания е въпрос на основателност, а не на допустимост на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на искането на[Фирма 2] настоящият съдебен състав счита следното:

Относно твърдението на искателя за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК, петчленният съдебен състав намира, че е неоснователно по следните съображения:

С атакуваното решение № 12118 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 13127/2020 г. тричленният състав на Върховния административен съд /ВАС/ е постановил: ОТМЕНЯ решение № 1668/30.09.2020 г. по адм. дело № 3086/2019 г. по описа на Административния съд - Пловдив /АС - Пловдив/ в частта, в която НАП е осъдена да заплати на[Фирма 2] обезщетение в размер на 54 360, 93 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за административно обжалване, причинена от частично отменения по административен и по съдебен ред ревизионен акт № 261002640/11.02.2011 г., издаден от органи по приходите на ТД - Пловдив на НАП, заедно с лихвата за забава върху тази сума в размер на 9815, 18 лева, изтекла за периода 03.06.2017 г.- 14.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 2531, 82 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от[Фирма 2] срещу НАП искове: за заплащане на обезщетение в размер на 54 360, 93 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за административно обжалване, причинена от частично отменения по административен и по съдебен ред ревизионен акт № 261002640/11.02.2011 г., издаден от органи по приходите на ТД - Пловдив на НАП; за заплащане на обезщетение в размер на 9 815, 18 лева, представляващо изтеклата за периода 03.06.2017 г. - 14.03.2019 г. върху главницата от 54 360, 93 лева лихва за забава, и законната лихва върху главницата от 54 360, 93 лева, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане; ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1668/30.09.2020 г. по адм. дело № 3086/2019 г. по описа на АС - Пловдив в останалата част; ОСЪЖДА[Фирма 2] да заплати на НАП разноски в размер на 312, 50 лева.

Решение № 1668 от 30.09.2020 г., постановено от АС - Пловдив, по адм. дело № 3086/2019 г,. е произнесено в производство, развило се по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по предявени искове от[Фирма 2], с което съдебно решение НАП е ОСЪДЕНА да заплати на[Фирма 2] сумата 54 360, 93 лева, вследствие от частично отменен по административен и по съдебен ред ревизионен акт № 261002640/11.02.2011 г., издаден от органи по приходите в ТД - Пловдив на НАП, представляващи сторените в хода на административното обжалване, приключило с решение № 7494/03.06.2014 г. и решение № 12377/17.10.2014 по адм. дело № 11245/2013 г. по описа на ВАС, осмо отделение, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 9815, 18 лева, за периода от 03.06.2017 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЕНА е претенцията в останалата част в размер на 31538, 72 лв. до пълния й размер от 85 899, 65 лева - главница и мораторна лихва в размер на 61 706, 17 лв. до пълния размер от 71 521, 35 лв.;[Фирма 2] е осъдено да заплати на НАП сумата 118, 47 лв. разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, а НАП е осъдена да заплати на[Фирма 2] сумата от 2531, 82 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е констатирал, че в ревизионен акт № 261002640/11.02.2011 г. установените задължения за ЛЕВ ОЙЛ ЕООД възлизат на: главница - 3 105 200, 03 лв. и лихва за забава - 558 336, 45 лв., а с решение № 323/19.04.2011 г. на директора на Дирекция ОУИ - гр. Пловдив размерът на потвърдените задължения е главница - 3 089 386, 18 лв. и лихва за забава - 554 019, 57 лв. При обжалването по съдебен ред е постановено решение № 1577/09.07.2013 г. на АС - Пловдив по АХД № 1265/2011 г., с което размерът на задълженията е определен така - главница 65 331. 68 лв. и лихва за забава 13 957. 53 лв. С касационно решение № 12377 от 17.10.2014 г. по адм. дело № 11245/2013 г. на ВАС, осмо отделение, окончателният размер на задълженията на[Фирма 2] възлиза на главница - 50 576. 09 лв. и лихва за забава - 11 398. 30 лв. В хода на адм. дело № 3086/2019 г. по описа на АС - Пловдив е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ - основна и допълнителна, според която заплатената сума за адвокатски хонорар за обжалването по административен ред, включващо изготвяне на възражение срещу РД № 1002640/21.12.2010 г. и обжалване и защита срещу РА № 261002640/11.02.2011 г. пред Директора на дирекция ОУИ е в размер на 87 385, 20 лв., съгласно фактура № 1922/14.01.2011 г.; от първоначално определената главница и лихва за забава с РА № 261002640/11.02.2011 г. при обжалването са отменени 3 601 492, 09 лв. - главница и лихви за забава, от което изслушаният експерт е извел заключение, че размерът на дължимото обезщетение по ЗОДОВ следва да възлиза на 98, 3 % от заплатения адвокатски хонорар - 87 385, 20 лв. или за сумата от 85 899, 65 лв. Въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства първостепенният административен съд, пред когото е проведено производството по ЗОДОВ, е приел, че в случая са осъществени кумулативно формулираните от законодателя условия за осъществяване отговорността по чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен ревизионен акт, частично отменен при административно и съдебно оспорване, издаден при и по повод изпълнение на административна дейност, като определящо за квалификацията на иска за вреди по горепосочения ред е обстоятелството, че актът е издаден от административен орган, при извършване на административна дейност. В мотивите на АС - Пловдив е отразено, че не е спорно че ревизионният акт е отменен частично като незаконосъобразен и предмет на изследване е наличието на причинно следствената връзка. Решаващият съдебен състав е приел, че не е предвиден ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред, поради което единственият път за защита е исковото производство по ЗОДОВ, към който ред препраща и текстът на чл. 19, ал. 1 ЗНАП, според който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съгласно ал. 2 на тази разпоредба обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 се иска след тяхната отмяна. Преценено е, че платените разноски за обжалването по административен ред на ревизионния акт представляват за ищеца вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 ЗОДОВ, предвид това, че съобразно ДОПК обжалването на ревизионните актове по административен ред е задължително, като правото на защита и правна помощ е основно конституционно право на гражданите и на юридическите лица. Първоинстанционният съд подробно е анализирал приетия като доказателство Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г., фактура от 14.01.2011 г., банково извлечение и Споразумения от 10.01.2011 г. и от 26.01.2011 г., като е счел, че от тяхното съдържание е установено, че имуществото на дружеството се е намалило със сумата в размер на 87 835, 20 лв. с ДДС, която е реално заплатена като адвокатско възнаграждение, от което е формиран извод, че е налице втората предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение по ЗОДОВ причинена на дружеството вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД № 1002640 от 21.12.2010 г. и жалба срещу РА № Р-261002640 от 11.02.2011 г. Във връзка с третата изискуема предпоставка за заплащане на поисканото обезщетение, административният съд е счел, че също е осъществена, тъй като е доказана пряка и непосредствена причинна връзка, понеже съществува неразделна взаимовръзка между издадените РД и РА и договорената от дружеството адвокатска защита - не би била потърсена адвокатска помощ, ако не бе издаден акт, увреждащ законни права и интереси на правния субект. Ето защо е преценено, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадените РД и РА, тъй като обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични задължения и в случая неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета основна и допълнителна ССЕ, е изведено заключение, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца и същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения РА, защото ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесният РА. Решаващият състав на АС - Пловдив е намалил главницата на поисканото обезщетение до сумата 54 360, 93 лева, като е уважил възраженията на НАП за прекомерност на размера на договорения адвокатски хонорар, за погасени задължения по давност в частта на определените лихви и за невключване на ДДС в изискуемата сума за възстановяване от НАП. Срещу гореописаното съдебно решение на АС - Пловдив са подадени две касационни жалби - от НАП и от Л. О. ЕООД и касационният съдебен състав, след като подробно е обсъдил касационната жалба на НАП я е уважил изцяло, а касационната жалба на ЛЕВ ОЙЛ ЕООД не е обсъждана, предвид становището на тричленния съдебен състав на ВАС за липса на основание за присъждане в полза на дружеството на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на атакуваното сега съдебно решение № 12118 от 26.11.2021 г., постановено по адм. д. № 13127/2020 г. по описа на ВАС е отразено, че не е доказано наличието на имуществена вреда, понесена от[Фирма 2] (като правоприемник на Лев ойл ЕООД), която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения срещу ЛЕВ ОЙЛ ЕООД РА № 261002640/11.02.2011 г., защото Договорът за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 г., сключен между ЛЕВ ОЙЛ ЕООД и Адвокатско дружество Райчинова и съдружници, споразумението между[Фирма 2] и Ес Ди Петролиум ЕООД и преводът на сумата 87 385, 20 лева от Ес Ди Петролиум ЕООД са извършени преди издаването на ревизионния акт. Освен това касационният съдебен състав е счел, че горепосоченият Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 г. е представен в ксерокопие, в което има заличаване на отделни части от текста на договора, поради което съдът е следвало да го изключи от доказателствата по делото, което променя направения в първоинстанционното решение материалноправен извод, че ищецът е понесъл имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения ревизионен акт. Също така тричленният състав на ВАС е преценил, че отговорността за вреди на НАП не се установява и с оглед на факта, че договореното адвокатското възнаграждение не е платено от ищеца, а от Ес Ди Петролиум ЕООД, като е посочено, че Споразумението между двете свързани дружества от 10.01.2011 г. погрешно е интерпретирано като такова за прихващане, от което е изведено заключение, че в случая не е установено основанието, на което Ес Ди Петролиум ЕООД е изпълнило чуждо задължение. За пълнота на касационната проверка е отбелязано, че споразумението между ЛЕВ ОЙЛ ЕООД и Ес Ди Петролиум ЕООД не е удостоверителен, а диспозитивен документ, който изхожда от подписалите го лица, поради което административният съд не е следвало да провежда производство по оспорване по чл. 193 ГПК, както и недопустимо е разпитал като свидетели управителя и упълномощения адвокат на ЛЕВ ОЙЛ ЕООД.

Недоволно от окончателното решение на трето отделение на ВАС, постановено в касационното производство по адм. д. № 13127/2020 г., ЛЕВ ОЙЛ ЕООД го оспорва по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбите на чл. 237 и чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Отмяната по реда на Глава четиринадесета, раздел I АПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, тя не е обжалване, тъй като се развива след като атакуваното съдебно решение е влязло в сила и съдебният процес вече е приключил. Затова отмяната на влязло в сила решение не е фаза, стадий на съдебно - административния, съответно исковия процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство, което не обхваща всички неправилни съдебни актове и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, само когато се дължи на изчерпателно посочени в чл. 239 АПК причини. По отношение на правното основание за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 5 АПК петчленният съдебен състав намира, че в случая не е налице. Това е така, защото по силата на горепосочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Относно гореописаното правно основание за отмяна правната теория и съдебната практика са единодушни, че обхваща няколко различни групи нарушения на процесуалните правила, които са обединени от това, че всички те водят до лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на съответната страна, която е била конституирана като такава по делото. В искането за отмяна, с което е сезиран петчленния съдебен състав, е развита тезата, че при произнасяне на атакуваното решение касационният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че тричленният съдебен състав на ВАС при постановяване на решение № 12118 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 13127/2020 г., в противоречие с императивната норма на чл. 220 АПК е нарушил забраната за нови фактически установявания, които биха могли да бъдат допустими само по изключение в хипотезата на чл. 227, ал. 2 АПК, когато делото е веднъж връщано за ново разглеждане на първата инстанция, но в настоящия случай делото не е връщано. Подателят на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение изразява становище, че касационният съдебен състав при постановяване на атакуваното решение е нарушил и принципът, провъзгласен в чл. 131 АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК, за двуинстанционност на съдебното производство, който регламентира две различни и независими съдебни инстанции да разгледат и решат спора по същество, като се произнесат по допустимостта и основателността на иска, но този принцип допуска само първата съдебна инстанция да установи фактите и обстоятелствата, към които следва да се приложи правото. С оглед на това именно в първата съдебна инстанция се установяват всички относими факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото по същество и то при спазване принципа на служебно начало на съдебното производство, изискващ надлежно разпределение на доказателствената тежест и своевременно даване на указания от съда към страната, както и даване на възможност за доказателствени искания. Касационният съдебен състав няма правомощия да установява нови фактически положения, а проверява единствено правилността на решението на първата инстанция спрямо установените от нея и пред нея факти и обстоятелства, като в касационното производство съдът е обвързан от фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, доколкото това е инстанция, в която съдът се произнася по приложението на закона спрямо онези фактически положения, приети за установени от първата инстанция, в която инстанция са събирани доказателствата и са установени фактите по спора. Искателят счита, че в конкретната хипотеза касационният съдебен състав е приел, че способите за събиране на фактите по спора са компрометирани чрез допускане от страна на първостепенния съд на съществени процесуални нарушения, обезсилил ги е и е направил други, съвсем различни фактически установявания, което е сторил едва с касационното решение, което е мотивирал с правни изводи, формирани въз основа на нови фактически установявания, осъществени за първи път от касационната инстанция, за които дружеството е било лишено от възможност за оспорване или доказване на противното. В искането за отмяна на[Фирма 2] е посочено, че решаващият състав на трето отделение на ВАС в нарушение на процесуалните правила, регламентиращи правомощията на касационния съдебен състав, не е върнал делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд със задължителни указания, както изисква чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, въпреки че е счел, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушени на съдопроизводствените правила, понеже е следвало да изключи от доказателствата по делото Договора за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01,2011 г., сключен между ЛЕВ ОЙЛ ЕООД и Адвокатско дружество Райчинова и съдружници; не е следвало да открива производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на Споразумение от 10.01.2011 г., сключено между ЛЕВ ОЙЛ ЕООД и Ес Ди Петролиум ЕООД; не е следвало да разпитва в качеството на свидетел управителя на[Фирма 2]; не е следвало да разпитва в качеството на свидетел адвокатът, който е бил пълномощник на ищеца. Оттук искателят извежда заключение, че е бил лишен от възможност да участва по делото, поради което претендира отмяна на влязлото в сила касационно решение, за да може да му се осигури на реална възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции, както изисква разпоредбата на чл.131 АПК. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза и счита, че искателят подробно и аргументирано обосновава искането си с лишаването му от възможност за осъществяване на процесуална защита в касационното производство. Това основание обаче не е включено в приложното поле на чл. 239, т. 5 АПК, защото визираният нормативен текст изисква страната да е лишена от възможност ДА УЧАСТВА В ДЕЛОТО. Ако законодателят е искал да предвиди като правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт основание като лишаване от право на процесуална защита е щял да го регламентира именно по този начин, което обаче не е така. Би могло de lege ferenda да се обсъди и впоследствие да се регламентира и горепосоченото правно основание за отмяна, но действащият сега АПК не визира такова правно основание. Според настоящия съдебен състав твърдяното от искателя съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо лишаване страната от право на процесуална защита, не е идентично с регламентираното в чл. 239, т. 5 АПК лишаване на страната от право на участие в процеса. Касае се за нарушения с различен смисъл и интензитет, които не се припокриват. Лимитативно посочените в чл. 239 АПК правни основания за отмяна съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на касационното съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели за това, поради което основанията са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия. В случая не е спорно обстоятелството, че дружеството - искател е надлежно призовано и представлявано в касационното производство от редовно упълномощен адвокат, който е взел активно участие в касационния процес, като лично е участвал в откритото съдебно заседание, в което е пледирал по съществото на спора, както и е изготвил и представил по делото подробни писмени бележки. Ето защо петчленният съдебен състав на ВАС счита, че в конкретната хипотеза въпреки сочените от искателя многобройни съществени нарушения на съдопроизводствените правила, те не установяват наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. В този смисъл е формираната константна съдебна практика - решения по адм. д. № 8726/2021г., по адм. д. № 16373/2010г., по адм. д. № 120/2010г., по адм. д. № 1841/2009г. и др., постановени от петчленни състави на ВАС в производства по отмяна с релевирано правно основание - чл. 239, т. 5 АПК.

По отношение на посоченото от искателя второ правно основание за отмяна на атакувания съдебен акт - чл. 239, т. 1 АПК, решаващият петчленен съдебен състав счита, че в случая е осъществено и същото съставлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 12118 от 26.11.2021 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 13127/2020 г. Това е така, защото искателят се позовава на представено в настоящото производство ново доказателство - Допълнително споразумение от 14.01.2011г. към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г., сключено между ЛЕВ ОЙЛ ЕООД и Адвокатско дружество Райчинова и съдружници. Съгласно горепосоченото основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, той подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, когато непълнотата във фактическия или доказателствения материал се разкрива след като съдебното решение е влязло в сила и тя не се дължи на небрежност на страната, която се позовава на новото обстоятелство или доказателство. Визираното правно основание брани искателя срещу такава неправилност на съдебния акт, която се дължи на невиновна или обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство следва да е не само ново, но и да е от съществено значение за изхода на правния спор и би могло да доведе до промяна в правната преценка на решаващия съд, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства се разбират факти от действителността, относно които законът придава спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Безспорно изискуемите факти следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, поради което не е съобразени и обсъждани от съда при постановяване на окончателното решение. Новите обстоятелства или доказателства не трябва да са новосъздадени - да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, по което е произнесено влязлото в сила съдебно решение. Следва да се има предвид, че е без правно значение кога точно се е осъществил новооткритият факт - дали преди завеждане на делото и преди предявяване на иска, пред първата или пред касационната инстанция, защото решаващо е да е бил налице тогава, когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той е можел да бъде посочен или представен от страната и съответно да е взет предвид при постановяване на окончателния съдебен акт. Петчленният съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза всички гореописани условия са налице и представеното от искателя ново доказателство съответства на законовите изисквания. От съдържанието на приетото в настоящото производство ново доказателство е видно, че с него ЛЕВ ОЙЛ ЕООД и Адвокатско дружество Райчинова и съдружници са се съгласили, че дължимото възнаграждение от възложителя на адв. д. в размер на 72821 лв. без ДДС за обжалването по административен ред, ще бъде заплатено при невъзможност за плащане от възложителя, от трето лице, различно от възложителя чрез банков превод на посочената в договора банкова сметка. Освен това страните по допълнителното споразумение са се договорили, че адвокатското дружество е съгласно да приеме плащането по договора и фактура № 1922/14.01.2011г. от възложителя или от трето лице, вместо възложителя, като надлежно заплатено. Представянето на гореописаното ново доказателство не се дължи на пасивност или на небрежност на искателя и неговия процесуален представител, тъй като обстоятелствата във връзка със заплащането от страна на Ес Ди Петролиум ЕООД на задължението на ЛЕВ ОЙЛ ЕООД не са били оспорени при разглеждането на делото пред първостепенния съд и едва в окончателното си решение касационният съд е изключил от доказателствения материал събраните дотогава писмени и гласни доказателства, установяващи наличие на договореност за погасяване на задължението за заплащане на дължимия адвокатски хонорар за административното обжалване на отменения ревизионен акт № 261002640/11.02.2011 г. от друго лице, различно от възложителя ЛЕВ ОЙЛ ЕООД, а именно: Ес Ди Петролиум ЕООД. Доколкото в конкретната хипотеза страната е била поставена в процесуална изненада и в невъзможност да представи визираното доказателство, поради извършените нови фактически установявания в касационното производство, петчленният съдебен състав счита, че депозираното в настоящото производство Допълнително споразумение от 14.01.2011г. към Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г., е от съществено значение за правилното решаване на казуса, за установяване на изискуемата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинно-следствена връзка и за изхода на правния спор. Ето защо горепосоченото доказателство има характер на ново доказателство по смисъла на приложимия нормативен текст на чл. 239, т. 1 АПК и съставлява отменително основание, което в случая изисква отмяна на атакуваното съдебно решение. Това обстоятелство налага след отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 12118 от 26.11.2021 г., постановено от трето отделение на ВАС, изпращане делото на първостепенния административен съд за ново произнасяне, тъй като спорът по фактите се развива и разрешава само при първоинстанционното разглеждане на делото, предвид забраната за нови фактически установявания, регламентирана в императивната разпоредба на чл. 220 АПК, като в хода на това производство следва да се обсъди и съобрази представеното от дружеството - искател ново доказателство.

По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора - частична основателност и частична неоснователност на искането за отмяна на атакуваното съдебно решение, претенциите за присъждане на разноски се оставят без уважение.

На основание на горното и на чл. 244, ал. 1 и ал. 2, изречение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия - петчленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12118 от 26.11.2021 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 13127/2020 г. по искане за отмяна на влязло в сила решение, подадено от[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С. З. на основание чл. 239, т. 1 АПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав от Административен съд - Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ искането на[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. С. З. за отмяна на влязло в сила решение № 12118 от 26.11.2021 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 13127/2020 г., предявено на основание чл. 239, т. 5 АПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ