ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1738

гр. София, 02.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 567 от 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. О. К., чрез адв. Г. К., срещу определение № 2895 от 04.11.2025г., постановено по в. ч. гр. д. № 2773/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 13957 от 21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8203/2025 г. по описа на Софийски градски съд, за връщане на основание чл. 130 ГПК на искова молба с вх. № 87152/17.07.2025 г. и прекратяване на производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ „Допустим ли е иск за установяване на произход от бащата, когато административната процедура по чл. 65, ал. 2 СК не може да бъде завършена поради неоказано съдействие от майката (не получава книжата, изпратени от администрацията на общината)?“; 2/ „Допустим ли е иск за установяване на произход от бащата, когато администрацията на общината отказва да приеме заявлението на бащата за припознаване на дете, ако то не е подписано и от майката?“; 3/ „Допустим ли е иск за установяване на произход от бащата да се основава на чл. 8 КЗПЧОС, гарантиращ правото на справедлив съдебен процес?“; 4/ „Длъжен ли е националният съд да...