О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1733

Гр. София, 02.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3611/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

В срока по ал. 1 е постъпила молба от ответниците П. П. и А. П. за допълване на определението на ВКС по настоящото дело от 9.02.26 г. с присъждане на сторените от двамата адвокатски разноски за прекратеното производство. Към отговора на касационната жалба са представени договор за правна защита и съдействие с уговорено и платено възнаграждение от молителите на упълномощения от тях адв. В. Ц. в размер на 1800 лв. с включен ДДС.

Ответникът по молбата НАП, чрез публичен изпълнител Ю. П. я оспорва като неоснователна. Намира, че въпреки погрешните указания на въззивния съд за обжалваемост на решението му, не е следвало да се образува касационно производство, тъй като въззивното решение не подлежи на обжалване. Освен това представителят на молителите като ответници по жалба, не е изпълнил предмета на договора за правна защита и съдействие, а именно изготвяне на отговор на касационната жалба и участие в образуваното производство по жалбата.

ВКС намира молбата за допустима – подадена е в законния срок, за допълване на определение на ВКС за прекратяване на производството, с което съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, своевременно поискани с отговора на жалбата.

Молбата е и отчасти основателна – в приложения към отговора договор за правна помощ е удостоверено извършването на разноските/заплащането им/, след подаване на касационната жалба от НАП и преди образуване на делото пред ВКС. Затова те се дължат на молителите/ответници по жалба/ при прекратяване на производството – чл. 78, ал. 3 ГПК. Основателно е...