ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1721
гр. София, 02.04.2026г.
ВЪРХОВНЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 262 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. А. Ш., подадена чрез процесуален представител адв. П. Г. против решение № 727/29.09.2025г., постановено по в. гр. д. № 1118/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 824/11.04.2025г. постановено по гр. д. № 2446/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от О. А. Ш., гражданка на Р. Ф. [дата на раждане] в реп. М., СССР срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8145 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия по фактура № 8306417043/11.12.2023г., както и сумата от 310.12 лева – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.04.2024г. до окончателното плащане на задължението.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат уважени.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по поддържано в исковата молба възражение за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на енергийното дружество, както и в ПИККЕ, които са част от договорното правоотношение и които обуславят нищожност на корекционната сметка. Поддържа в тази връзка, че крайният потребител има задължение да заплати действително доставената и потребена електроенергия. Счита, че начинът на преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ не е справедлив и не може да се приеме, че точно толкова е потребената електроенергия, доколкото реалното потребление не зависи само от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, а и от други фактори, които не са заложени и не се отчитат при преизчислението. С въведените в ПИКЕЕ правила, изчисленията не дават реално енергийно потребление, а прехвърлят лиска и отговорността върху потребителя с възможност за едностранна корекция, като въвеждат безвиновна отговорност в противоречие с принципите на ЗЗД. В този смисъл счита, че подзаконовите правила са нищожни, нарушават равнопоставеността на страните по делото на основание чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилагат с оглед и задължението на съда да следи служебно материята съгласно § 13а от ДРЗЗП вр. Директива № 93/13 ЕИО.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Електроразпределение юг“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че и двете касационни жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК към всяка, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установени следните факти: ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ къща – дом 10, находящ се в [населено място], м. „Ачмалъци“, с ИТН 4477625 и с кл. № 1010485262. На 27.11.2023г. служители на ответника Б. И. П. и Й. С. П., двамата на длъжност „ел.,монтьор“ са извършили проверка на жилищен обект – ет. 2 на дом 10, находящ се в [населено място], м. „Ачмалъци“, собственост на ищцата, при която констатирали, че електромерът е манипулиран, тъй като е установено шунтиране на вторични токови вериги във вторичен клеморед за фаза „А“, „В“ и „С“, поради което не се е измервала изразходваната електроенергия. Възстановена била нормална схема. Констатациите от проверката обективирали в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 713748/27.11.2023г., съставен в присъствието на свидетеля Г. И. Д. – полицейски служител, поради отсъствие на абоната, респ. негов представител.
Въз основа на съставения констативен протокол дружеството едностранно е коригирало сметката на ищцата в качеството й на потребител за процесния проверен обект с исковата сума от 8145 лв., съставляваща допълнително начислена енергия от 21025 киловат часа поради констатирана грешна схема на свързване на електромера, довело до неизмерване и съответно незаплащане на ползваната за обекта електроенергия, като корекцията е извършена за минал период от 92 дни, считано от 27.08.2023г. до 27.11.2023г. на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. За начислената след извършената корекция за минало време допълнителна сметка, ответното дружество е издало фактура № 8306417043/11.12.2023г. за сумата от 8145 лв., заплатена от ищцата на 27.03.2024г., заедно с лихвата за забавеното й плащане в размер на 301.12 лв.
От заключение на СТЕ приел за установено, че при промяна в свързването, каквато е установена с констативния протокол, електрическият ток не преминава през електромера, т. е. последният не може да отчита потребеното количество ел. енергия, като индикация за настъпилата промяна не е предвидена и не се появява. При автоматичното периодично извършване на записи на потребената ел. енергия е видно, че от 21.05.2023г. записите са с показания нула на дневна и нощна тарифа, като няма данни кога преди тази дата е извършена промяна на електрическата схема на свързване на електромера и кога е прекъснато отчитането на потребената ел. енергия. Възстановяването на функциите по реално измерване на ел. енергията е станало на 27.11.2023г. по време на извършената проверка. Принципно манипулацията може да се направи или на външния клеморед, който служи за различни връзки или в самия електромер, който също има клеморед, като в случая шунтирането, описано в констативния протокол според вещото лице е във външния клеморед. Шунтирането, констатирано с процесния констативен протокол, означава вмъкване на допълнителни елементи – шунтиращи медни проводници между входящите и изходящи клеми на клемореда, като това техническо състояние е неправилно свързване на електромера. За да се извърши описаната манипулация трябва да се отстранят пломбите и капака, но доколкото пломбата технически представлява тел, която се завива нагоре и се пломбира, телта може да се отвори и без да се наруши целостта на пломбата, така, че да не лични външно, че има манипулация. Начислената сума е съобразена с методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а процесният период 27.08.2023г. – 27.11.2023г. е изчислен правилно, като същият включва два месеца по 31 дни и един месец с 30 дни, т. е. общо 92 дни, като също така правилно е изчислено и начисленото допълнително количество енергия от 21025 квч в размер на сумата от 8145 лв. съгласно чл. 56, ал 2 от ПИКЕЕ.
Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание е недоказан по основание. Приел, че по делото е установено качеството на ищцата на потребител на енергийни услуги и краен клиент на ответника и че исковата сума е начислена на основание извършена корекция след констатирана при проверка неправомерна манипулация на електромера, довела до погрешното измерване на ел. енергията. Начислението за плащане от ищцата е на прогнозното консумирано количество ел. енергия, съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и съответстващата му парична стойност съгласно прогнозната му пазарна цена.
Въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ приел за неоснователни възраженията в жалбата, че съставеният констативен протокол е изготвен при допуснати нарушения. Възраженията, че още при самото поставяне на електромера с протокол от 29.08.2022г. той бил монтиран така, че да не отчита ел. енергия, приел за преклудирани като наведени за първи път във въззивната жалба, а освен това отбелязал, че са и недоказани. Изтъкнал, че констатациите в съставения констативен акт са подкрепени и от ангажираните по делото свидетелски показания и експертното заключение, че извършеното вмешателство върху електромера, датиращо от 21.05.2023г. е довело до липса отчитане на потребеното в имота количество ел. енергия. Заключил, че е доказан осъществен достъп до вътрешността на електромера, в резултат на който електромерът не отчитал изобщо консумираната електроенергия.
Посочил, че с приемането на ПИКЕЕ /2019г./ е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Пораждането на това материално субективно право на преизчисляване на количеството електрическа енергия не е обусловено от доказване, че неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно поведение на самия клиент, респ. лицето, което е в договорно правоотношение с енергийното предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа. Отбелязал, че въведената с ПИКЕЕ възможност за коригиране на сметката при неточно измерване и отчитане на доставената ел. енергия, почива на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия изтъкнал, че възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението приел, че не изключва основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия, като въпреки специфичният предмет на договора /доставка на електроенергия/ това обстоятелство не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение и не води до неравноправност, като препратил към правните изводи на първата инстанция.
За установено по категоричен начин по делото приел, че в имота не е било отчитано в цялост изобщо доставеното количество ел. енергия, именно поради неправомерна външна намеса. При тази констатация е възникнало правото на ответника на основание чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ да преизчисли задълженията на ищцата чрез коригиране на количеството ел. енергия при посочената в тази норма методика – приложима в случай на вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което липсват данни за процента неизмерено количество ел. енергия, тъй като се касае за пълна липса на отчитане, т. е. ел. енергия остава неотчетена изцяло. Това обстоятелство приел, че косвено се установява и от липсата на начислени на ищцата суми за заплащане на ел. енергия за исковия период. Заключил, че по делото е установено договорно основание, на което е начислена процесната сума по корекционната сметка по утвърдена методика, поради което основанието начална липса на основание не е налице. Изчислението приел, че е извършено и правилно по размер и период съгласно приложимата в случая норма на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Така извел решаващ правен извод за неоснователност на предявения иск, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.
Касаторът О. А. Ш. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поставя като значими следните въпроси:
1/ При проверка на законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства, имащи значение за решаване на спора?
2/ Въззивният съд дължи ли произнасяне при направено възражение за нищожност на норми от ПИКЕЕ, поради това, че същите представляват неравноправни клаузи, които са послужили за издаване на процесната фактура, с която е начислена за заплащане сума към ответното дружество? Трябва ли да разпредели доказателствена тежест между страните? Длъжен ли е съдът служебно да следи за неравноправни клаузи? Какво нарушение представлява липсата на произнасяне по направено възражение за нищожност на норми от ПИКЕЕ, поради това че същите представляват неравноправни клаузи? Представлява ли неравноправна клауза нормата на чл. 49 и чл. 50 от ПИКЕЕ?
3/ Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите на основание формално съставен констативен протокол и даване право формално потребителят да участва при констатациите от страна на доставчика на ел. енергия – чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ/2019г.? Следва ли да се докаже виновно поведение от страна на потребителя? Следва ли потребителят да носи отговорност за действия, осъществени от доставчика по монтажа на СТИ, след които същото спира да отчита ел. енергия?
По последните две групи въпроси касаторът поддържа и двете специални предпоставки за достъп до касация по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и очевидна неправилност на въззивното решение.
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното:
Повдигнатият от касатора първи въпрос е процесуалноправен за правомощията на въззивния съд с оглед задълженията му по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК относно начина на формиране волята на съда и за задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В принципната му формулировка въпросът е общозначим за всеки гражданскоправен спор и разрешаването му в съответствие с константната практика на ВКС е гарант за законосъобразност на всяко съдебно решение, като постановено при съблюдаване на основните начала на гражданския процес въобще.
В конкретния случай, въпросът е поставен в контекста на оплакванията на касатора – ищец, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви относно доказателствената стойност на констативния протокол от 27.11.2023г.; не е обсъдил свидетелските показания и не е изложил собствени мотиви за значението на заключението на вещото лице, съпроводени от негов анализ и оценка на доказателствата по делото и направени заключения.
Константна е практиката на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, както и да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството; мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.
В решението си въззивният съд в случая не се е отклонил от така установената практика. Обсъдил е доказателствената стойност на съставения при проверката констативен протокол; отговорил е на оплакванията на ищцата, че доводите за допуснати нарушения при извършване на проверката и при съставянето на протокола са неоснователни, опровергани от събраните по делото гласни доказателствени средства, подкрепени и от експертното заключение. Въз основа на извършен самостоятелен анализ на доказателствата по делото, въззивният съд изградил собствени фактически изводи по делото, а въз основа на тях изложил и самостоятелни правни изводи, че исковата сума е дължимо платена от ищцата на ответника на годно договорно правно основание – преизчисление на сметката на клиент след констатирано по надлежния ред неизмерване при контролна проверка. Приел, че преизчислението на сметката на клиента е извършено от дружеството на основание редовно проведена процедура по установяване на вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което е налице пълна липса на отчитане, т. е. ел. енергия е останала неотчетена изцяло. Начислена е сума по приложима методика на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която е изчислена и математически точно. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав, след подробен анализ на всяко доказателство поотделно и съпоставяне в логическата му връзка с останалите. При тези изводи на въззивния съд, поставеният първи въпрос дори и обуславящ решаващата правна воля на съда, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо по него не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съответно приложното поле на касационното обжалване е изключено.
Втората и третата група въпроси се поставят във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по направено възражение за нищожност на нормите на ПИКЕЕ, поради това че са неравноправни клаузи, послужили за начисляване на исковата сума, както и за правото на доставчика едностранно да коригира сметките на потребителите. Във втората част на въпросите е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В практиката на ВКС е разяснено, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба /доставка/, при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД, включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ след влизане в сила на ПИКЕЕ/2019г. е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиента /потребител/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия, като е разяснена правната същност на коригирането; със ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и в приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 от ЗЕ правила съгласно чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ/2019г. е предвидена възможност за оператора на електропреносната мрежа да коригира едностранно сметките на ползвателите във всички случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерени и/или изчислени пренесените количества електрическа енергия в зависимост от конкретните причини за същите; установено е и, че титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, а задължено лице е ползвателят на мрежата. Нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът, в полза на който възниква вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл. 50 от ПИКЕЕ количества електрическа енергия, а нормативно установеното право не следва да бъде мотивирано и обосновано.
Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в действащите ПИКЕЕ. Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки регулация основана на установеност и възмездност в отношенията по доставка и потребяване на електроенергия, при регулирани от държавен орган цени.
От друга страна, съгласно легалното определение в текста на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза е уговорка в договор, която е във вреда на потребител /§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Първият и най – съществен белег на такава уговорка е, че тя се съдържа в договор, т. е. в съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./ са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ – държавен регулаторен орган, който съгласно действащите закони не е доставчик на електрическа енергия, нито е страна в правоотношението по доставка, достъп и пренос на електрическа енергия. Правилата са издадени от компетентния държавен орган – КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно, а не за административно уреждане на отношенията /чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/ с акт от вида и съдържанието на обнародвания. Касае се за общи правила за поведение при регулиране на определени обществени отношения въз основа на изрична законова делегация, чиито издател и неговата изключителна компетентност са разписани в чл. 2 от ЗНА; имат нееднократно действие и съдържат общи правила за поведение, приложими към индивидуално неопределен кръг субекти. Да се приеме, че тези правила са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП би било в пряко нарушение на императивните правила на чл. 1а, чл. 2, и чл. 34, т. 3 от ЗНА, определящи даден акт като нормативен с всички следващи от това последици. Подобен подход при решаване на делото би бил незачитане на нормативната същност на приложимите по спорното правоотношение разпоредби от ПИКЕЕ и тяхното правно действие и е в разрез с основно начало на гражданския процес – принципа на законност, установен в чл. 5 от ГПК. В този смисъл решение № 103/23.09.2022г. по гр. д. № 2535/2021г., III ГО; решение № 47/07.04.2022г. по гр. д. № 2659/2021г. на ВКС, III ГО.
ПИКЕЕ не са клауза от договора между клиента и електроразпределителното дружество, за да могат да бъдат неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а са нормативен акт. Ето защо като не е изследвал дали тези правила са неравноправна клауза или не, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. Като не е изследвал виновно поведение на потребителя и е обосновал право на електроразпределителното дружество едностранно да преизчисли количествата доставена, но неотчетена и неплатена ел. енергия на основание изрично уредени ред и начин на преизчисляване на количеството ел. енергия в действащите ЗЕ, ПИКЕЕ и сключения между страните договор при общи условия, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. По въпросите следователно не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито този по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Позоваването на очевидна неправилност на решението /чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК/ не е обосновано с оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Извън вече изложеното, съдебният състав приема, че въззивният съдебен акт не е в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика.
В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК ответникът по касация има право на разноски. Под формата на юрисконсултско възнаграждение определено по размер съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, разноските следва да се възложат в тежест на касатора.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 727/29.09.2025г., постановено по в. гр. д. № 1118/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О. А. Ш., гражданка на Р. Ф. [дата на раждане] в реп. М., СССР да заплати на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 102.26 евро /200 лева/, представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.