О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

София 07.01.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.№ 1864 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител В. против въззивно решение № 8 от 30.01.2024г. по в. гр. д. № 471 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260008 от 15.06.2023г. по гр. д. № 480/2017г. на ОС Варна в частта, с която: 1/. Са отхвърлени като неоснователни предявени искове за отнемане в полза на държавата на 15 000лв., иззети с протокол за претърсване и изземане от 13.08.2014г. по ДП № 79/2014г. на ДАНС, 2 500лв., представляваща продажна цена на 250 дяла от капитала на „Д. Т. ООДгр.Варна, 2/. Отхвърлени са исковете за приемане на установено, че на основание чл. 64, т. 2 предл. 3 ЗОПДНПИ/отм./е недействителна по отношение на Държавата сключената между В. С./продавач/ и С. И. /купувач/ възмездна сделка, обективирана в н. а. № ..., т..., рег.№ ..., д.№ ... от ... ... ...г. като сключена с цел прикриване на незаконния произход на имуществото, която сделка е за продажба за сумата от 567.20лв. на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване: лозе в м.“К. т.“, V категория, с площ от 3.001дка, съставляващо имот № ..., като е отхвърлен и евентуалния иск с правно основание чл. 74, вр. чл. 75, ал. 1 и чл. 72 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на паричната равностойност на имота в размер на 3 120лв., представляваща пазарната му стойност към датата на отчуждаване, 3/. Отхвърлени са исковете за приемане на установено, че на основание чл. 64, т. 2 предл. 3 ЗОПДНПИ/отм./е недействителна по отношение на Държавата сключената между В. С./продавач/ и К. П. /купувач/ възмездна сделка, обективирана в н. а. № ..., т..., рег.№ ..., д.№ ... от ... ... ...г. като сключена с цел прикриване на незаконния произход на имуществото, която сделка е за продажба за сумата от 10 000лв. на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване: нива в м.“Т.“, Х категория, с площ от 1.676дка, съставляващо имот № ..., като е отхвърлен и евентуалния иск с правно основание чл. 74 и чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на паричната равностойност на имота в размер на 15 000лв., представляваща пазарната му стойност към датата на отчуждаване, 4/.Отхвърлени са исковете за приемане на установено, че на основание чл. 64, т. 2 изр. 3 ЗОПДНПИ/отм./е недействителна по отношение на Държавата сключената между В. С. /продавач/ и С. И. /купувач/ възмездна сделка, обективирана в н. а. № ..., т..., рег.№ ..., д.№ ... от ... ... ...г., като сключена с цел прикриване на незаконния произход на имуществото, която сделка е за продажба за сумата от 9 900лв. на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], с площ от 3дка, съставляващо имот № ..., с начин на трайно ползване: жилищна територия, VІ категория, м.“Б. т.“, като е отхвърлен и евентуалния иск с правно основание чл. 74 и чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на паричната равностойност на имота в размер на 49 410лв., представляваща пазарната му стойност към датата на отчуждаване и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Било е образувано наказателно производство срещу В. С. и П. Д., обвинени в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 ЗОПДНПИ /отм./ След получено уведомление, Комисията е започнала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като предмет на проверка за В. С. е периода от 23.09.2004г.- 23.09.2014г., а за П. Д. – от 25.11.2005г.-23.11.2015г. /За проверявания период двамата са били във фактическо съжителство от 24.07.2008г. до 30.09.2013г.,а през периода 2004г.-2008г. В.С. е била във фактическо съжителство с Т.Т./. Извършени са справки относно проверяваните лица, съпоставени са приходи и разходи и според Комисията е налице значително несъответствие в имуществото на лицата, поради което е внесла искане за отнемане на конкретно посочено имущество. Образуваното срещу лицата наказателно производство е прекратено с постановление от 27.05.2022г.

Въззивният съд след като подробно е изследвал и описал придобитито от проверяваните лица, през процесния период имущество и е приел, че то включва: налични дружествени дялове в размер на 2 375лв., възмездно придобити и шест броя недвижими имоти на стойност 444 477лв., възмездно придобити и налични два броя МПС – марка БМВ, на стойност 189 595.92лв., намерени и иззети суми от 15 000лв., налични суми по банкови сметки общо 214.59лв., както и установените доходи, приходи и източници на финансиране, които са: от трудови правоотношения 44 975.45лв. за В.С., 2 881.10 за Т.Т., 3 747.56лв за П.Д., социални помощи и обезщетения -18 708.13лв., приходи от продажба на имущество – 22 050лв., от застрахователно обезщетение – 92 864лв., сума от 2 136.50лв., получена по т. д.№ 1843 на ВОС, от дарения от майката на В.С. – 146 000лв., получен през 2010г. приход от 237 500лв. от разпределен дивидент, отчетен счетоводно, за който е заплатен данък, приходи от продажби на недвижими имоти, придобити чрез договори за дарение в размер на 724 597.97лв., усвоени суми по кредитни карти общо 509 022.54лв., парични суми от продажби на недвижими имоти 552 376.94лв., парични суми от продажба на МПС – 138 925лв. Общият размер на доходите, който е приел въззивният съд е 2 494 785.19лв. Съобразявайки заключенията на приетите експертизи, е приел че стойността на направените разходи възлиза на 1 401 306.67лв. /от които разходи за издръжка 93 911лв.,за данъци и такси – 29 431.62лв. от В.С., 334.53 от П.Д. и 19.90 от Т.Т., за пътуване в чужбина - 26 551лв. от В.С. и 7 569 от П.Д., за погасяване на задължения по кредитни карти - 420 211лв., разходи за придобиване на недвижими имоти – 564 383.24лв., разходи за придобиване на МПС – 258 894.41лв./ При съпоставка между приходи и разходи се установява, че приходите надвишават разходите с 1 093 478.52лв., т. е. не е налице несъответствие и предявените искове се явяват неоснователни. Въззивният съд е изходил от принципните постановки, че не съставляват имущество тези парични суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, разходвани са от него, но не са трансформирани в реални активи и не са налични в края на периода /вкл. суми, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания/ и че на отнемане подлежи само налично имущество.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1 т. 1 и ал. 2 ГПК и поставяйки следните въпроси: 1. Допустимо ли е, пред вид разпоредбата на §1, т. 2 ДР на ЗОНПИ, за законен доход да се признават всички получени суми от продажба на имущество или други доходи от имущество, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства? По въпроса твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 2832/2015г. на ІV г. о., гр. д.№ 4789/2021г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 2636/2017г. на ІV г. о., 2. Представянето на нотариални актове за продажба на недвижими имоти достатъчно ли е за обосноваване и доказване на факта на извършени дарения между роднини, включително техния размер и дата? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 4371/2017г. на ІV г. о., гр. д.№ 271/2020г. на ІІІ г. о., 3. Представляват ли разход и следва ли да намерят отражение в анализа за определяне на размера на несъответствието внесените през проверявания период и впоследствие изтеглени парични средства от банкови сметки, за които не е установено преобразуването им в друго имущество? Според касатора е налице противоречие с приетото в мотивите на ТР № 4 от 18.05.2023г. по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС. /По въпроси с №№ 2 и 3 касаторът се позовава и на определения, постановени от ВКС по реда на чл. 288 ГПК, които не следва да се обсъждат, доколкото не съставляват задължителна практика, съгласно т. 3 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя последният си въпрос: 4. Предполага ли приложението на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ липса на оспорване от страна на ищеца на представени от ответника доказателства, които последният е могъл, но не е представил с декларациите по чл. 136, чл. 137 и същите не са събрани по независещи от Комисията причини или е необходимо и достатъчно тези доказателства да са обосновали изцяло или частично крайните изводи на решаващия съд?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. С., чрез процесуалния представител адвокат З., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 500лв.,съобразно представен списък, чието реално извършване установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024г., в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията:

В Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/, приложим съгласно препращането на §5 от ПЗР на Закона са уредени „условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл. 5 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото, „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“.Съгласно чл. 107, ал. 2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т. 3 и то е:“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.“ Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр. решение по гр. д.№ 1900/2023г. на ІV г. о./ Затова, във връзка с първия поставен от касатора въпрос следва да се посочи, че когато съдът установи, че въобще не е налице „значително несъответствие“,той не проверява дали имуществото е придобито със законен доход. По така поставения въпрос противоречие между постановеният въззивен акт и посочената от касатора практика няма, защото за да е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл. 280, ал1, т. 1 ГПК е необходима – съгласно приетото в т. 3 от ТР по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС - идентичност на сега поставеният въпрос с този, на който е даден отговор в посочените решения, а в случая такова няма. Това е така, защото по гр. д.№ 2832/2015г. на ІV г. о. обжалването е допуснато по въпрос за значението на факта, че осъдено за извършено престъпление по чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) лице е възстановило в хода на наказателното производство причинените от деянието имуществени вреди, по гр. д.№ 4789/2021г. на ІІІг. о.– за необходи-мостта от връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото и дали когато проверявано физическо лице установява законен източник на средства за придобиване на имущество през определена година от проверявания период, това обстоятелство само по себе си предпоставя наличие на законни средства за придобиване на имущество и от контролирано от него търговско дружество, а въпросът по гр. д.№ 2636/2017г. на ІV г. о. касае възможността имуществото да е придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество/.

По вторият поставен въпрос, касаещ доказателствените средства за установяване на факта на извършени дарения между роднини, също не се установява наличие на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото посочените от касатора решения също са постановени по различни въпроси. Касационното обжалване по гр. д.№ 4371/2017г. на ІV г. о.е допуснато по два въпроса -за връзката между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобитото имущество и за това - дали за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност е достатъчно да не е установен законен източник на доходите, с които е придобито това имущество. /В случая освен, че липсва идентичност на въпросите, още и случаите са различни, защото нито проверяваните лица са осъдени, нито е установено значително несъответствие за да проверява законността на доходите/. Второто посочено от касатора решение – по гр. д.№ 271/2020г. на ІІІ г. о. - е постановено след като е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради забелязана в мотивите на въззивното решение очевидна грешка в пресмятането при изчисленията.

По третия поставен от касатора въпрос не се установява противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023г. по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: „Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Внесените през проверявания период и впоследствие изтеглени парични средства от банкови сметки, които не са налични, включително и когато не е установено те да са преобразувани в друго имущество, също не представляват „имущество“, защото законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Изрично е посочено в мотивите, че „паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63 ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието“.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 30.01.2024г. по в. гр. д. № 471 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: