ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71

София, 10.01.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 313 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. А. против въззивно решение № 678 от 22.05.2023 г. по гр. д.№ 1780/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 267102 от 23.12.2021г. по гр. д. № 16243/2019г. Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от касатора против Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от падане на 07.04.2019г. около 18 ч. в дупка в [населено място], на [улица], на пътя при слизане от автобус № 11 на спирка „Г. П. , ведно със законната лихва от 07.04.2019г. Поради отхвърляне на първоначалният иск, не е разгледан евентуалният обратен иск, предявен от Столична община против привлеченото като трето лице-помагач дружество „Пътища и съоръжения“ ЕАД за същата сума.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, защото не са обсъдени доказателствата в съвкупност, не е съобразено, че на [улица]в [населено място] е извършван ремонт и претърпените от ищеца болки и страдания.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Кога възложителят на работата отговаря за вреди от бездействие? Твърди се противоречие с ПП-4-68.

Ответникът по касация С. О. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото не е доказано бездействие на общината, т. е. деликт.

Привлеченото от общината трето лице-помагач „Пътища и съоръжения“ ЕАД оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като дружеството е изпълнявало задълженията си по договора за поддръжка на пътищата и не носи отговорност.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Твърденията на ищеца, че на 07.04.2019г. около 18 ч., при падане, си е счупил дясната глезенна става - външен (латерален) малеолус, диагностицирано първо поради големия оток на крака, като “навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“, а в последствие на 30.04.2019г. диагностицирано като счупване е доказано. Доказано е и, че му била поставена гипсова лонгета за обездвижване, заменена по-късно с постоянен гипс на десния крак, с който преседял за около 45 дни. Установено е, че състоянието е свързано със силни болки, които постепенно отшумели за два месеца. /заключение на СМЕ/

За механизма на увреждането е разпитан св. Ц. - познат на ищеца, който като се прибирал към вкъщи, спрял зад автобус № 11 на спирката на [улица], [населено място], след светофара с [улица]и видял, че при слизане от автобуса, човек паднал и се ударил. Разпознал ищеца, когато слязъл от автомобила и отишъл при него. Ищецът му казал, че много го боли, а кракът му бил червен. На мястото, на което паднал ищецът, имало дупка, дълбока 20 см и с диаметър около 40 см, десният крак на Б. бил все още в дупката. Свидетелят заявил, че живее „там“ и минавал често и към момента на разпита (25.02.2021г.) дупката била закърпена, но представеното от СО удостоверение е установено, че свидетелят няма регистриран адрес в близост до мястото, за което разказва, а настоящият му адрес в [населено място] е на улица, която се намира в кв. О.. Свидетелят С. е дал показания, че през м. 03.2020г. е участвал в проверка на мястото на твърдения инцидент, при която не било констатирано в района на спирката и около нея да има дупки по платното, което е отразено и в протокол от 10.03.2020г.

От заключението на СТЕ е установено, че към датата на огледа от вещото лице – 02.11.2021 г. по асфалтовата настилка пред спирката има видими мрежовидни пукнатини с площ от около 8 кв. м., но не е установено наличие на единични дупки или големи неравности – надлъжни или напречни, както и други деформации със слягане на настилката, няма фуги или незапълнени с асфалт надлъжни ивици до бордюра на улицата. Вещото лице е констатирало, че състоянието на настилката към деня на огледа от него и описания в протокола от 10.03.2020г. е почти идентично. Има видими следи от проведени ремонтни дейности на асфалтовата настилка в горния й износващ слой с дебелина 4 – 6 см, както към 10.03.2020г., така и към момента на огледа на вещото лице, но не може да се определи кога точно са извършени изкърпванията. Може обаче да се приеме, че пътно-стротелните работи са извършени около година и половина по-рано, т. е. преди датата на падането на ищеца. За състоянието на [улица]са съставяни констативни протоколи от „Пътища и съоръжения“ ЕАД и Столична община на 27.02.2019г., 21.03.2019г. и на 17.04.2019г., според които не е имало неравност (дупка) на настилката. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че преди около година и половина са правени някакви изкъртвания на платното, но те не са в близост до бордюра, където спира автобусът, като е категорично, че в зоната на процесното място няма следи от дупки или от извършване на СМР и дейности за запълване на дупки.

Първата инстанция е отхвърлила иска, тъй като не е доказано, че на участъка, където ищецът твърди, че е пропаднал на пътното платно и си е счупил крака, е имало дупка или че такава е запълнена след това, като показанията на св. Ц. не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Въззивната инстанция е приела, че при подробен анализ на доказателствата не се доказва, че полученото от ищеца травматично увреждане – неразместено счупване на лателарния (външен) малеол на дясна глезенна става, е в резултат от падане/пропадане в неравност на пътя - дупка на място, описано от свидетеля, който твърди, че е очевидец на инцидента с ищеца, чийто показания не е кредитирал, като противоречащи на останалите писмени доказателства и заключение на СТЕ. Тъй като доказването на този факт е в тежест на ищеца, съдът е приел, че иска е недоказан и няма основание за ангажиране отговорността на общината, като собственик на пътищата на територията й, съгл. чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС, чл. 8, ал. 3 ЗП, във вр. с пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, поради неизпълнение на задължението й по чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП във вр. с § 1, т. 1, т. 13 и т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 ДРЗДвП. за ремонт и поддържане на пътната настилка без неравности и дупки.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според тълкуването, дадено в т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретния спор.

Формулираният от касатора въпрос не отговаря на тези изисквания, тъй като иска не е отхвърлен защото съдът е приел липса на възлагане, а защото ищецът не е доказал елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – не е доказано, че на пътното платно, където ищеца посочва, че е пропаднал, е имало дупка или неравност на пътя, а не се установява и на посоченото място да е правен ремонт за запълването на такава дупка. Затова не е установено както бездействие на общината, така и причинна връзка между такова поведение на ответника и увреждането на ищеца.

Поради неотносимост на формулирания въпрос към изхода от спора, не е обосновано наведеното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника по касация следва да се присъди претендираното от него юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 678 от 22.05.2023 г. по гр. д.№ 1780/2022 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Б. Д. А..

ОСЪЖДА Б. Д. А., ЕГН [ЕГН] да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: