ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1768

София, 03.04.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.02.2026 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 4 /2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. П. Т. срещу определение № 588 /05.11.2025 г. по ч. гр. д. № 445 /2025 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1322 /12.09.2025 г. по гр. д. № 85 /2025 г. на Окръжен съд – Плевен, поправено с определение № 1349 /16.09.2025 г. по същото дело, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателя искове и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Плевен.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу определение на въззивния съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е обсъдил подадените от З. Т. искова молба и уточняващи молби и е приел, че ищецът е навел твърдения, че отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст е била неправилно определена поради неправомерни и виновни действия на служителите на РУСО - Плевен, в нарушение на АПК, в резултат на които е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че исковете, предявени от жалбоподателя З. Т. срещу Районно управление „Социално осигуряване“ – [населено място] и ТП на НОИ – [населено място] - при условията на солидарност, са както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между отпуснатата на основание чл. 68, ал. 4 от КСО и изплащана съгласно разпореждането пенсия и действителната лична пенсия за...