ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1779

Гр.София, 03.04.2026г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №1835 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Т., Е. Р. А., М. М. Б., З. М. К., С. А. Г., А. М. Х., Ф. Р. И., С. Р. Б., А. М. К., С. М. М., Т. С. Б., Ф. С. Б. и А. С. Р., чрез процесуалния си представител адв.Ж. Ч., срещу решение №315/12.12.2024г. по гр. д.№360/2024г. на Смолянския окръжен съд, с която е обезсилено изцяло съдебно решение № 58/07.06.2024г, постановено по гр. д. № 280/2021 г. по описа на РС-Девин, с което е прието за установено по отношение на Ю. С. Т., И. А. Т., А. М. Б., В. М. Б. и М. А. Х., че имот с пл. №***, с площ от 551 кв. м., образуващ УПИ ***, в кв.***по плана на [населено място], утвърден със Заповед № А220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№ ***: северозапад - имот с пл.№ ***, образуващ УПИ ***, североизток-имот с пл. № ***, образуващ УПИ ***, югозапад-р е., идентичен с имот с пл.***, в кв.***по стария ЗРП по плана на [населено място] от 1960г. е придобит по наследство и давностно владение от наследодателя И. Л. Т. / К. Л. Т./ - б. ж. на [населено място], починал на 01.01.1971г., като са осъдени Ю. С. Т. и И. А. Т. да предадат на всички наследници на общия наследодател И. Л. Т. /К. Л. Т./ владението на гореописания имот.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса:

Следва ли въззивният съд да разреши правния спор, с който е бил надлежно сезиран, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните.

По този въпрос се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение №30/13.02.2020г. по гр. д.№2378/2019г. на ВКС, ІV г. о., решение №60176/29.03.2022г. по т. д.№1405/2019г. на ВКС, ІІ т. о., решение №111 /14.03.2012г. по гр. д.№594/2011г. на ВКС, решение №39/03.09.2015г. по гр. д.№6875/2013г. на ВКС, ІV г. о. и решение №271/06.01.2015г. по гр. д.№2853/2014г. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, Ю. С. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Б. И., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части.

Срещу решението е била подадена касационна жалба от А. И. Т., чрез процесуалния си представител адв.С. П..В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно е следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставения от касатора въпрос е с идентично съдържание на този, посочен от другите жалбоподателите.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, Ю. С. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Б. И., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по тази жалба.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искова молба от името на тринадесет ищци, в качеството им на наследници на починалия Ислям Т. , като е поискано съдът да приеме за установено спрямо петимата ответници, че процесният имот е придобит по наследство и давностно владение и са собственици наследниците на общия наследодател И. Т..Поискано е осъждане на първия и втория ответник да предадат на всички наследници на И. Т. държането на гореописания имот.С обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил, че спорният имот е придобит по наследство и давностно владение от наследодателя И. Т., починал през 1971г, като Ю. Т. и И. Т. са осъдени да предадат владението на наследниците на починалия И. Т..

Въз основа на горното въззивният съд е приел, че първонстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и в нарушение на установеното в ГПК диспозитивно начало.В диспозитива на решението е прието за установено, че правото на собственост е придобито от починалия наследодател И. Т. / не от ищците/, който не е страна по делото, като първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от ГПК, като не се съобразил с предмета на делото, очертан в исковата молба.С решението е постановено двама от ответниците да предадат владението на наследниците на починалия И. Т., като не е съобразено, че ответниците А. Б., В. Б. и М. Х. също са наследници на това лице.Допуснатата нередовност обуславя обезсилване на постановеното решение като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.При новото разглеждане първоинстанционния съд следва да прецени дали исковата молба е редовна, като не става ясно какъв точно е петимума на иска и какъв е правния интерес от предявяване на иска по отношение на част от ответниците, които също като ищците са наследници на починалото лице.Първоинстанционният съд следва да прецени дали предявеният иск от ищците Д. Т., И. Т., А. Т. и С.Г. срещу ответника Ю. Т. е допустим за разглеждане, тъй като между тези страните е постановено влязло в сила съдебно решение по гр. дело 169/2018г по описа на РС-Девин. С оглед на това е прието, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Според т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.№1/2013г., ОСГТК когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото.Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.В останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК.Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, тъй като не е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да остави исковата молба без движение когато констатира, че същата е нередовна, което е основание за допускане на въззивното решение до касационно основание по поставените от касаторите въпроси.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №315/12.12.2024г. по гр. д.№360/2024г. на Смолянския окръжен съд

УКАЗВА на касаторите А. И. Т., Е. Р. А., М. М. Б., З. М. К., С. А. Г., А. М. Х., Ф. Р. И., С. Р. Б., А. М. К., С. М. М., Т. С. Б., Ф. С. Б. и А. С. Р. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на общо 36.3/тридесет и шест цяло и тридесет/евро и в същия срок да представят доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

УКАЗВА на касатора А. И. Т. в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 36.3/тридесет и шест цяло и тридесет/евро и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: