ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1778

София, 03.04.2026 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 1873/2025 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника Е. А. С., чрез адв. К. Б., срещу решение № 42 от 7. 02. 2025 г. на ОС – Монтана, с което е отменено решение № 398 от 15.12.2023 г., допълнено с постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 111 от 25.04.2024 г., и двете постановени по гр. д. № 1876/2022 г. на Районен съд-гр. Лом, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В.-И., Г. Н. К. и Ц. Н. К. срещу Е. А. С., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че Е. А. С. не е собственик на идеална част от земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място] връх, [община], област Монтана и в землището на [населено място], [община], област Монтана, индивидуализирани в диспозитивите на основното решение и на решението по чл. 250 ГПК. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищците Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В.-И., Г. Н. К. и Ц. Н. К., чрез адв. С. Ц., с който са развити съображения за липса на сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен отрицателен установителен иск за собственост. Ищците обосновават правния си интерес с твърдението, че са собственици на процесните имоти, като са придобили общо 8/9 идеални части на основание наследяване на Т. Г. М. и постановени в полза на наследниците му решение № 377А812. 09. 1995 г. на ПК – гр. Вълчедръм и РПК № 01Я/10. 02. 2000 г. на ПК – с. Якимово, а 1/9 идеална част на останалите наследници на Т. Г. М. – по давност. Твърдят, че ответникът не притежава идеална част от процесните имоти, но твърди нищожност на извършена от ищците през 2005 г., без участието на неговите частни праводатели, доброволна делба на процесните имоти, което поражда за тях интерес да установят със сила на пресъдено нещо, че ответникът не притежава идеална част от правото на собственост върху процесните имоти.

Ответникът е заявил, че е собственик на идеална част от процесните имоти на основание договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, прехвърлителите по който са част от законните наследници на Т. Г. М., по-конкретно – наследниците на Л. К. Г., която е преживяла съпруга наследник на едно от трите деца на общия наследодател –на сина му Ц. Т. Г., заедно с неговите брат и сестра – наследодателите на ищците.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесните имоти са възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на Т. Г. М. с решение № 377А/12. 09. 1995 г. на ПК – гр. Вълчедръм и решение № 01Я/10. 02. 2000 г. на ПК – с. Якимово.

Т. Г. М. е починал на 13. 03. 1984 г. и е оставил за наследници по закон децата си: а/. Г. Т. Г. – починал на 2. 01. 1995 г. и оставил за наследници децата си Ц. Г. Т. и Р. Г. Т. (и двамата ищци); б/. Р. Т. К. – починала на 09. 01. 2015 г. и оставила за наследници дъщеря си М. И. В.-И. и внуците си Г. Н. К. и Ц. Н. К. по право на заместване на починалата през 2004 г. дъщеря Ю. И. К.-К. (и тримата ищци); в/. Ц. Т. Г. - починал на 04. 10. 1984 г. и оставил за наследници съпругата си Л. К. Г., брат си Г. Т. Г. и сестра си Р. Т. К.. Л. К. Г. е починала на 23. 01. 2004 г. и е оставила за законни наследници син от предходен брак - М. С. П., както и внуците си Л. К. П. и С. К. С. – по право на заместване на другия й син от предходен брак К. С. П., починал 1980 г.

На 11. 01. 2005 г., между Р. Г. Т., Ц. Г. Т. и Т. К. Г. (като наследници на Г. Т. Г.) и Р. Т. Г. е сключен договор за доброволна делба на процесните земеделски имоти. В договора не са участвали наследниците на Л. К. Г..

На 7. 03. 2022 г. е сключен договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД между Л. К. П., С. К. С. и М. С. П., като прехвърлители, и ответника Е. А. С., като купувач, с който продавачите прехвърлят на купувача наследството, останало от Т. Г. М. и от Ц. Т. Г., за сумата от 4700 лв.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Договорът за продажба на наследство не е породил придобивно действие в полза на Е. А. С., тъй като прехвърлителите по същия са преки наследници на Л. К. Г., но не и на общия наследодател Т. Г. М. и на сина му Ц. Т. Г., чиито наследства са предмет на договора.

По-конкретно, прието е че с разпоредбата на чл. 212 от ЗЗД се урежда специфичен договор за продажба, с който наследник може да продаде придобито наследство като съвкупност от права и задължения Продавачът трябва да обезпечи само качеството си на наследник. Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и към този момент се определят лицата, призовани към наследяване. Въпреки че реституираните имоти са новооткрито наследство, то времето на откриване на наследството като юридически факт и кръгът наследници, съществувал при откриване на наследството, не се променят - кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. При липса на наследствено правоотношение, облигационният договор по чл. 212 ЗЗД не произвежда транслативен ефект.

Подчертано е, че задължение на продавача по договора по чл. 212 ЗЗД е да установи прякото наследствено правоотношение с починалия, чието имущество като наследство е предмет на договора по чл. 212 от ЗЗД. В случая, към смъртта на Т. Г. М., настъпила на 13. 03. 1984 г., негови преки наследници са били децата му Г. Т., Р. Т. и Ц. Т., а към смъртта на Ц. Т., настъпила на 4. 10. 1984 г., негови преки наследници са били съпругата му Л. К. Г., сестра му Р. Т. и брат му Г. Т.. Прехвърлителите по договора за продажба на наследство не са преки наследници нито на Т. М., нито на Ц. Т.. Те са придобили идеални части от имуществото им, но като наследници на своите наследодатели. Поради липса на пряко наследствено правоотношение между тях и наследодателите Т. М. и Ц. Т., договорът по чл. 212 не е породил прехвърлително действие. Прехвърлителите по договора за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД са могли да се разпоредят само с наследството на прекия им наследодател Л. К. Г.. Транслативният ефект на договора по чл. 212 от ЗЗД обхваща само правата и задълженията, които прехвърлителят е имал като наследник към времеоткриване на наследството.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – за проверка правилността на извода на въззивният съд, че предмет на договора по чл. 212 ЗЗД може да бъде само наследството, получено от прекия наследодател на прехвърлителя, както и съответствието на този извод с практиката на ВКС – напр. решение № 758 от 17. 12. 2025 г. по гр. д. № 3776/2024 г. на ВКС, 1 г. о.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 7. 02. 2025 г. на ОС – Монтана.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Е. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25, 56 евро, като го уведомява, че при неизпълнение в срок на така даденото указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане срока за изпълнение указанията на съда, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му или на докладчика – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: