ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113

София, 14.01.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №296/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. Ц., срещу въззивно решение № 5735 от 09.11.2023 г. по в. гр. д. № 794/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 13729 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 31385/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Д. А. Д. сумата 6757,48 лв., представляваща обезщетение за отнето владение на гараж с идентификатор № ......., находящ се в двора на жилищна сграда с адрес [населено място], район „...., [улица], за периода от 19.07.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 г. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на въззивното решение поради допуснати норушения на материалния закон и съществени нарушение на процесуалните правила.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Д. А. Д., [населено място], чрез адвокат В. Х., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен...