ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. София 15.01.2025 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.02.2024 (четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:
Председател: Владимир Йорданов
Членове: Димитър Димитров
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3390 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 53 688/06.06.2023 година, подадена от Н. Т. Г., срещу решение № 2231/02.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ брачен въззивен състав, постановено по гр. д. № 1082/2023 година.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение 14 582/14.12.2022 година на Софийски районен съд, 86-ти състав, постановено по гр. д. № 767/2022 година, с което е оставено без уважение искането на Н. Т. Г. по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола й от женски на мъжки и за допускане на промяната на имената й на Н. Т. Г..
В подадената от Н. Т. Г. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането й по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола й от женски на мъжки и за допускане на промяната на имената й на Н. Т. Г. да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Насрещните страни по касационната жалба не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Н. Т. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 09.05.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 53 688/06.06.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви за това, че от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане серия УЦ-0 № 581 130/27.01.2004 година се установявало, че Н. Т. Г. била [дата на раждане] в [населено място], за което бил съставен акт за раждане № 40/27.01.2004 година от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община, район „И.“. В удостоверението било посочено, че Г. била от женски пол, носела името Н. Т. Г. и й бил предоставен единен граждански номер, чиято деветата цифра била нечетна и сочела женски пол. На 14.02.2018 година и на 14.02.2022 година от МВР София на Г. били издадени последователно лични карти с горепосочените данни, а на 26.05.2020 година бил издаден и международен паспорт с тези данни. Пред първата съдебна инстанция била представена кратка характеристика на лекарствения продукт „Омнадрен“, който Г. сочела, че приема по своя инициатива. Характеристиката на продукта сочела, че същият съдържал тестостеронов пропионат, тестостеронов фенилпропионат, тестостеронов изокапронат и тестостеронов деканоат с терапевтични показания за заместителна терапия с тестостерон за хипогонадизъм при мъже, при които дефицитът на тестостерон бил потвърден от клинични признаци и биохимични тестове; хипогонадални разстройства при мъже, мъжки климактерични симптоми; отделни видове безплодие, предизвикано от недостиг на тестостерон, който водел до нарушена сперматогенеза и профилактика и лечение на остеопороза при мъже с хипогонадизъм. От лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД гр. София, от 17.03.2020 година се установявало, че нивата на естрадиол и тестостерон при Г. били в референтни стойности за жени. Съгласно резултатите от последващи лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД гр. София, от 08.11.2021 година нивата на естрадиол при жалбоподателката били в референтни стойности за жени, а нивата на тестостерон над референтните стойности за жени и в референтни граници за мъже. Представените пред въззивния съд резултати от лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД гр. София, от 19.12.2022 г. установявали нивата на естрадиол при Г. в референтни стойности за жени, а нивата на тестостерон над референтните стойности за жени и над горната референтна граница за мъже. В изготвеното по заявка на родителите на Г. психологическо становище на Д. П.-Р., психолог, провеждал психотерапия на жалбоподателката в периода след 2014 година, бил направен извод, че е в интерес на Г. било да се валидира транссексуалността, тъй като функционирала емоционално и социално през последните години като младеж, реализиращ се в обществото като момче с името Н. Т. Г.. Психологическото становище било допълнено по заявка на жалбоподателката на 03.01.2022 година с констатации за фрустрация, поради липсата на релевантни документи, съответни на себевъзприятието й. Съгласно представената пред въззивния съд психиатрична консултация, извършена от психиатъра д-р Р. Т. на 24.08.2022 година по желание на жалбоподателката, при същата била констатирана полова дисфория. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установявало, че Г. не била осъждана, по отношение на нея нямало висящи и неприключили производства за престъпление от общ характер, нямало налагани правни ограничения, не били налагани принудителни административни мерки и санкции по ЗБЛД. Н. Т. Г. нямала сключен граждански брак и нямала деца. В показанията си свидетелката Дори Г. Г., майка на жалбоподателката, сочела, че се обръщала към детето си с името Н., тъй като на четиринадесет годишна възраст Г. съобщила, че е транс-момче, отказвала да носи дамски дрехи и да бъдела разпознавана като момиче. Н. Т. Г. възприемала пола си като недостатък на тялото, три години изпълнявала програма на инструктор по фитнес и преминала хормонална терапия след психологични консултации. В училище Г. била възприемана като момче и била известна с името Н.. Свидетелката сочела, че промяната във външния вид след хормоналната терапия и социализацията в учебната среда като лице от мъжки пол спомогнало за справяне с депресията и суицидните мисли при жалбоподателката.
Въззивният съд е посочил, че при така установената фактическа обстановка намирал, че с решение № 15/26.10.2021 година по конституционно дело № 6/2021 година на Конституционния съд било дадено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от КРБ, като бил даден отговор и на въпроса за съответствието на чл. 8 от КЗПЧОС и на чл. 7 от ХОПЕС с възприетото от КРБ обяснение на понятието „пол“, което следвало да се разбира в неговия биологичен смисъл. Изяснено било, че половото самоопределяне можело да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежавало отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не била биологично детерминирана, поради което такава промяна не нямало да бъде в противоречие с вложеното в КРБ на страната разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. По делото не се твърдял и доказвал случай на недетерминирана биологично половата принадлежност при Н. Т. Г., която да била основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданска регистрация. В мотивите на ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. д. № 2/2020 година на ОСГК на ВКС било прието, че правото на ЕС не налагало различен от посочения извод относно понятието за пол, а в решенията си СЕС оставял правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки. Посочено било, че полът се включвал в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 от ЗГР), като при съставянето на акт за раждане се вписвал биологичният пол, определен при раждането. В същото, задължително за въззивния съдебен състав по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, ТР било изведено, че обективното материално право, действащо на територията на РБ, не предвиждало възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че е транссексуален. Изяснено било, че КЗПЧОС не била част от правото на ЕС и не притежавала присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право, а в решенията си ЕСПЧ не бил приемал, че чл. 8 от КЗПЧОС установявал материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава, която е страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не бил установявал нарушение, което да се изразявало в неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на тази Конвенция в националния правен ред не било основание за извод, че нормите й не се нуждаели от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за РБ. Дори да не бъдел възприет последния извод като се споделяло разбирането на Н. Т. Г., че новелата на чл. 8 от КПЧОС била пряко приложима разпоредба във вътрешното право на РБ по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ и гражданите можели да се позоват на тази разпоредба, без да има национална уредба, за да поискат от съда да постанови промяна на пола при транссексуалност то следвало да се държи сметка, че в практиката на ВКС били изведени критериите за основателност на искането за промяна на данните в частта за пола в съставени актове за гражданско състояние, а именно необходимостта смяната на пола да била достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведяла до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. Основателността на искането следвало да била обусловена от доказване на медицински критерий-наличие на състояние на транссексуалност и юридически критерий-сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел и писмени доказателства (резултати от кръвни изследвания), че Г. провеждала самоволно хормонално лечение чрез прием на лекарствен препарат, довел до повишени, спрямо референтните стойности за лица от женски пол, нива на половия хормон тестостерон. Свидетелските показания установявали, че Н. Т. Г. изпълнявала изготвена от инструктор по фитнес програма, целяща промяна на външния вид в посока на желания пол, но липсвали основания да се приеме, че бил налице необратим процес на трансформация на първичните и/или вторични полови белези след прекратяване на хормоналната терапия, основан на зряло, добре обмислено, отговорно взето решение, предвид и крехката възраст, на която бил предприет приема на медикамента. По делото не можело да се направи извод, че мотивацията на Г. за физиологична промяна била достатъчна с оглед продължителността на процеса на трансформация и съпътстващите го трудности. В депозираното по конституционно дело № 6/2021 година на Конституционния съд становище на Дружеството на психолозите в РБ изрично било изяснено, че синхронизирането на биологичните дадености и различното полово самоопределяне налагало ангажиране на множество процедури от медицински и психо-социален и характер, изискващи продължителен процес на обстойно изследване на преживяването за себе си и психичното функциониране, при това-задължително след навършване на пълнолетие. Решението за предприемане на медицински мерки чрез хормонална терапия било взето и постъпки в тази насока били предприети в непълнолетна възраст, което не установявало зряло и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. Представените по делото становища на психолог и психиатър не били от естеството да променят този извод на съда. Липсата на посочените юридически предпоставки за допускане промяна на пола в акта за раждане на Н. Т. Г. създавала опасност смяната на пола да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения, водеща до социално объркване и усложняване на правната регулация и обосновавала неоснователност на отправеното искане за промяна в данните за пола в съставения акт за раждане № 40/27.01.2004 година от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община, район „И.“. Основание за промяна на имената не било налице предвид несъответствието между претендираните имена и удостоверения с акта за раждане пол на въззивника, а името не се явява осмиващо.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. Т. Г. е поискала въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това представлява ли нарушение на чл. 2 от ГПК отказ на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“, с твърдения за транссексуалност, поради липса на законодателство, което я урежда?; за това кои са материално правните предпоставки за уважаване на молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол?; за това необходимо ли е извършване на хирургическа операция за модификация на тялото на транс хората като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол? и за това необходимо ли е транс хората да са започнали хормонална терапия преди да заведат дело за промяна на вписания в акта за раждане пол?. Изложени са съображения за това, че тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
На състава на ІV г. о. на ГПК на ВКС е служебно известно, че с преюдициално запитване отправено на 23.01.2024 година по гр. д. № 698/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебния състав по делото е поискал от СЕС отговор на въпросите: допускат ли установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС), принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?; допускат ли, установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС), принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГК на ВКС), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава-членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното? | Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица-интерсексуалните? Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?; установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива 2004/38/ЕО и чл. 21, §1 ДФЕС (съобразно приетото в решения по дела С-673/16, С-490/20 задължение на държава-членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Р. Б. и допустимо ли е-с оглед правата, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл, съобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола?, като по това искане е образувано дело С-43/2024 година. Тъй като отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело, последното следва да бъде спряно на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр. д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по делото до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр. д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., по което е образувано дело С-43/2024 година на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.