ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
София, 22.01.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2721 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С., чрез адв. Д. П. против решение № 18/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 466/2023 г. на Окръжен съд Сливен, с което като е потвърдено решение № 279/15.06.2023 г. на Районен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 2723/2022 г., касаторът е осъден да заплати на В. Г. Г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 7 500 лв.- заплатена на отпаднало основание – едностранно развален от поръчващия договор за дентално лечение, осъществено в периода м. 09.2019 г. – м. 04.2020 г.
Поради неточно и некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с дентално лечение, осъществено в периода м. 09.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – на нормите на чл. 80, чл. 86, чл. 88 и чл. 90 Закон за здравето, чл. 52 и чл. 45 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – на нормите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителна и казуална съдебна практика на ВС и ВКС, конкретно посочена в изложението, следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените по делото правопораждащи факти; 2/ Следва ли съдът да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка в случаите, когато не са налице категорични данни и доказателства по делото за наличие на такава, както и в случаите когато има данни, че е проведено последващо лечение от други специалисти, но няма данни какво точно лечение е проведено;
3/ В случай, че по делото има данни за провеждане на последващи лечения от други специалисти, следва ли съдът по служебен ред да събере доказателства за действителната фактическа обстановка и в частност доказателства за това какво лечение е проведено, от кой специалист, в какъв период и в какъв обем; 4/ При липса на категорични данни по делото какво лечение е проведено на пациента след процесното такова, следвало ли е съдът да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, която да установи какво лечение е провеждано, от кои лекари и в какъв обем и период;
5/ Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните искания и в частност относно искането за спиране на делото; 6/ Когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от страна релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва ли да изиска от страната, навела твърденията, да уточни и съответно да представи доказателства за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство в досъдебната фаза или съдебната фаза, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание;
7/ Следва ли съдът задължително да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК; 8/ При наличие на данни за извършено престъпление, следва ли съдът по свой почин да сезира прокуратурата;
9/ Следва ли съдът да следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора и 10/ При определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства по делото и следва ли да посочи конкретно кои твърдени неимуществени вреди са доказани и кои не и следва ли съдът да вземе предвид, че част от претендираните такива са присъщи на провежданото лечение и са нормална и очаквана негова последица. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, довели до неправилния му извод за наличие на вреда и причинно-следствена връзка между проведеното лечение и претърпените вреди.
Насрещната страна В. Г. Г., чрез адв.М. Г., в отговор на касационната жалба излага подробни доводи за липса на посочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Претендира заплащане на сторените за касационната инстанция разноски.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че същото е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Намерил е за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, предвидени в чл. 141 – 146 ГПК, както и на тези по допускане и събиране на доказателствени средства, поискани от страните. Изложил е, че фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд съобразно събраните по делото доказателства, които са ценени поотделно и в тяхната съвкупност и са кредитирани съобразно придадената им от закона доказателствена сила. За безспорни между страните въззивният съд е приел следните факти и обстоятелства: възникнали между страните правоотношения по повод кореново лечение и манипулации на горни и долни зъби и поставяне на протези, по възлагане на ищцата.
Дейностите са осъществени в периода м. 09.2019 г. – м. 02.2020 г. от ответника, за които е заплатено възнаграждение от ищцата в размер на 7 500 лв.; през м. март и м. май 2022 г. ищцата е хоспитализирана в МБАЛ „Д-р И. С.“, [населено място] и е претърпяла оперативни процедури на долните зъби; на 25.03.2022 г. на ответника е връчена покана за връщане на платената от ищцата сума от 7 500 лв. и за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. За спорни между страните, въззивният съд е приел следните въпроси: дали изпълнението на дейностите е съответно на уговореното; налице ли е лошо изпълнение; налице ли са съществени недостатъци, които да правят резултата негоден за предназначението му; дали твърдените вреди са в причинна връзка с действията на ответника по повод изпълнение на договорните му задължения и налице ли са условия за ангажиране на имуществената му отговорност. При съобразяване на събраните по делото доказателствени средства и най-вече на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, обясненията на вещите лица в откритото съдебно заседание, както и на факта, че по делото липсва медицинска документация, която да удостоверява зъбния статус на ищцата преди и след лечението. Въззивният съд е достигнал до следните фактически констатации. Предмет на изпълнението по договора между страните е извършване на кореново лечение и протетично лечение за възстановяване на увредена дъвкателна функция чрез протетични конструкции-мост и лява протеза; от изпълнителя е предложен план за лечение, с който ответницата се е съгласила, като е постигната договорка за параметрите на лечебните дейности и тяхната цена. Н. мостова протеза, възстановяваща 6 зъба при три мостоносителя, като тази конструкция е предвидена да задържа моделно-лята протеза на горна челюст, ендоскопско лечение на долни зъби, изпълнението на който план предвижда девитализиране на 8 зъба, 7 от които на долна челюст, срещу цена от 7 500 лв.; от тези дейности ответникът е изпълнил девитализирането и лечението на осемте зъба, изработването и залепянето на несменяемата мостова протеза, изработване на лята протеза и поставянето й през м. 02.2020 г.. По-късно /в неустановен момент/ е започнало разрушаване на неподвижната мостова конструкция, като към датата на прегледа от вещите лица – 28.03.2022 г. се наблюдава кохезивно отчупване на керамичната структура. При зъб 13 с нарушаване на режещия ръб, кохезивно отчупване на керамиката в близост до режещия ръб на зъб 11, отчупване на керамичната структура от адхезивен тип в близост до палатиналната шийка на короната с оголване на металната основа на зъб 23. При зъби 43 и 42 – екструзия на каналопълнежни материи над допустимото, при зъби 41 и 42 периапикален възпалителен процес, настъпило възпалително усложнение след проведено ендоскопско лечение /умъртвяване/ на долните 6 фронтални зъби, по повод на което ищцата е хоспитализирана на 25.03.2022 г. и е проведена оперативна интервенция; втора хоспитализация на 22.05.2022 г. по повод на възпалително усложнение във връзка със зъб 47 и провеждане на нова оперативна интервенция. Ищцата не е имала нормална захапка нито преди, нито след проведеното лечение, като към момента на прегледа от вещите лица дъвкателната функция не е възстановена. Констатациите на експертите са следните: протезната конструкция на горната челюст не е правилно планирана от страна на изпълнителя, тъй като неснемаемата мостова протеза е предвидена да задържа моделно-лята протеза. Но малкият брой мостоносители и моделно-лятата протеза предпоставят по принцип повишен риск от възникване на небалансирани сили и претоварване на конструкцията в частта на горните фронтални зъби, което е довело до счупване на керамиката от кохезивен и адхезивен тип. А освен това планираната конструкция е и нерационална, тъй като не предпоставя успех, респективно разумна устойчивост и възстановяване на дъвкателната функция. Което налага изводът, че проведеното протетично лечение не е довело до възстановяване на увредената дъвкателна функция и следователно - не е постигнато договореното между страните възстановяване с протетичните конструкции - мост и моделно лята протеза; по повод на установената от вещите лица форма на екструзия, последните са посочили, че добрата медицинска практика изисква пациентът да бъде информиран за възникването на това положение. Ответникът има задължение да наблюдава пациента и да насрочи часове за посещения, тъй като му е професионално известно, че във времето може да се развият проблеми във връзка с тази екструзия, но това не е направено. След проведеното кореново лечение на долните шест фронтални зъба е настъпило възпалително усложнение, което е довело до хоспитализиране на ищцата на 25.03.3022 г., както и на 22.05.2022 г., като оперативните интервенции са били за отстраняване на чужди материи – такива, използвани за запълване на зъбите. Последните са в причинно-следствена връзка с настъпилото възпаление като ефект на възникнало усложнение на ендодонтското лечение, т. е. екструзията е станала при лечението, като е напълно възможно реализиране на усложнението да настъпи след две години. Описаните факти сочат, че освен лошото изпълнение на протезата, са настъпили и допълнителни увреждания и усложнения при лечението. Довели до пълната невъзможност за ползването както на неподвижната, така и на подвижната протетична конструкция, т. е. до невъзможност за ползване на изработеното, поради състояние, несъвместимо с функционалното му предназначение и следователно договореният резултат не е постигнат. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е стигнал до следните правни изводи: сключеният между страните договор има основните елементи на договор за изработка с предмет извършване на дентални медицински услуги, т. е. включва дейности със специфичен характер, поради което следва да се вземат предвид нормите на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и Кодекса за професионална етика, с които са установени основните принципи на правото на медицинска помощ, а именно: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Правото на пациента да избере най-доброто лечение за себе си, както и свързаното с това право задължение на лекарите по дентална медицина предварително да информират пациента за здравословното му състояние. Необходимите изследвания, предлаганото лечение, всички разумни алтернативи, очакваните резултати, ако лечението бъде проведено и ако не бъде проведено. Ответникът е изпълнил уговорените дентални медицински услуги, а ищцата е приела работата и е заплатила уговореното възнаграждение. Наличие на скрити недостатъци на изпълнената работа, проявили се след м. 02.2020 г. в резултат на лошото планиране на конструкцията на горната челюст - реализирано отчупване на керамичната структура на няколко места и други, проявили се през м. март 2022 г. вследствие на лошо проведеното ендодонтско лечение на долните шест фронтални зъба и изразяващи се в настъпило възпалително усложнение – периапикален периодонтит, наложило двукратно хоспитализиране и провеждане на оперативни процедури по отстраняване на чужди материи. Приел е, че е налице лошо изпълнение на едната част от договорените услуги – ендодонтско лечение, както и пълна невъзможност за използване на изработените протези по предназначение, като тези изводи са изведени от въззивния съд при съобразяване с конкретния предмет на договора, начина на изпълнение на отделните компонентни, предназначението им да функционират в цялост и взаимна им свързаност, предполагаща нормално използване на изработеното. При съобразяване на момента на проявяване на скритите недостатъци, е приел, че шестмесечният срок за възражения по чл. 265, ал. 3 ЗЗД е започнал да тече от средата на м. 03.2022 г., в който срок ищцата чрез връчване на 25.03.2022 г. на покана до ответника, е развалила договора, поради това че изработеното е негодно за договорното и и обикновеното му предназначение и е поискала връщане на даденото по разваления договор. По тези съображения, въззивният съд е приел, че предявения от ищцата иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД е доказан и основателен.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане – лошо изпълнено ендодонтско лечение и погрешно клинично решение. Състоящо се в лошо планирано протетично лечение, чиято противоправност се изразява в нарушение на нормите на ЗЗ, ЗЛЗ относно добрата медицинска грижа и на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗСОЛЛДМ; настъпили неимуществени вреди под формата на телесни и душевни страдания за продължителен период - около две години. Ищцата е изживяла трайни и интензивни болки и сериозен дискомфорт / в които не се включват тези, които са естествено съпътстващи процеса на лечение – кървене на венци, травмиране на участъците около третираните зъби и др. подобни/, както поради първоначалното начупване на горната протеза, така и по време на възпалителния процес и оперативната намеса. Като и към момента е установена нарушена дъвкателна функция и негативни преживявания, свързани с чувства на тъга, възмущение, несигурност и тревожност поради неестетичен външен вид. Причинна връзка между тези вреди и противоправното поведение на ответника, като презумпцията за вина не е опровергана от последния. Във връзка с релевираните в жалбата възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е посочил, че по делото не са установени обстоятелства, които да сочат, че ищцата със своите действия е допринесла за настъпването или увеличаването на претърпените от нея вреди. При съобразяване на конкретно установените по делото обстоятелства, имащи значение при определяне размера на неимуществените вред – вида и характера на увреждането, формата и степента на страданията, тяхната продължителност и прогнозите за развитие, въззивният съд е приел, че сумата от 10 000 лв. представлява справедлива компенсация на претърпените от ищцата страдания в резултат на причинените й от ответника неимуществени вреди.
При така изложените в обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи, настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, като съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Първите четири въпроса нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват фактически въпроси, обусловени от несъгласието на касатора с възприетата от въззивния съд фактческата обстановка по спора и преценката на събраните по делото доказателства. Така формулираните въпроси представляват оплаквания на касатора по съществото на спора, а именно за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се интерпретира фактическата обстановка, установена от въззивния съд и се правят правни изводи, различни от тези на съда. Установената от въззивния съд фактическа обстановка обаче не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Позоваването на необосноваността има значение във фазата по допускане на касационно обжалване само при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквито в конкретния случай не се разкриват.
Въпросите /от 5-ти до 9-ти вкл./, касаещи приложението на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно предпоставките, при които съдът е длъжен да спре производството по делото на това основание, също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като те са без значение за настоящото производство. При разглеждане на настоящия спор не са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изхода на спора. Съгласно константната практиката на ВКС престъпните обстоятелства са от значение за изхода на делото, когато самото престъпление е елемент от фактическия състав за възникване на гражданското право, предмет на делото. В конкретния случай образуваното досъдебно производство е за документна измама по чл. 212, ал. 2 НК - съставяне на документи с невярно съдържание от лекар в МБАЛ „Д-р И. С.“ АД, чрез които е създадена възможност болницата да получи суми от НЗОК за неизвършени дейности за проведено лечение по КП 137, като установяването на тези обстоятелства, няма никакво значение за изхода на настоящия спор, чиито предмет е иск за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Въззивният съд изрично е посочил, че фактът, че в представените две епикризи са описани неясно извършените манипулации и е посочена клинична пътека, неотговаряща на хода на заболяването, по никакъв начин не променят изводите, че възпалителното усложнение при ищцата – периапикален периодонтит е в причинна връзка с проведеното от ответника ендодонтско лечение, при което е настъпило усложнение. Тези изводи са направени въз основа на кредитираното от него заключение на комплексната медицинска експертиза, според която и двете оперативни процедури през м. 03 и м. 05.2022 г. са били за отстраняване на чужди материи, използвани за запълване на зъбите и са в причинно–следствена връзка с настъпилото възпаление като ефект на възникнало усложнение на ендодонтско лечение, както и че е напълно възможно реализирането на усложнението /костното възпаление/ да настъпи 2 години след проведеното лечение.
Последният въпрос, макар и да покрива общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 123/2020 г. на III г. о. При определяне размера на неимуществените вреди, въззивният съд е съобразил всички обстоятелства относно вида и характера на вредите /телесни и душевни страдания/, тяхната продължителност и интензитет, както и прогнозите за развитие - за възстановяване на дъвкателната функция, е необходимо планиране на ново лечение и изработване на нови, различни конструкции.
Противно на доводите на касатора, обжалваното решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифициране състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо „тежко нарушение на материалния закон, на процесуалния закон или явна необоснованост“. Според трайната практика на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или съдът да е допуснал явна необоснованост на акта си като следствие от грубо нарушение на правилата на формалната логика, като тези хипотези следва да са установими непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства, доводите на страните и осъществените процесуални действия. В конкретния случай, от съдържанието на въззивното решение, не се установява допуснато от съда „тежко нарушение“ на процесуалния закон в посочения по-горе смисъл – нарушение на основни правила на съдопроизводствения ред.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице релевираните в изложението основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на спора на насрещната страна по жалбата следва да се присъдят своевременно поисканите с отговора разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които са в размер на 800,00лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 18/17.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 466/2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА Е. С., [дата на раждане] в Гърция, със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. М. и адв.П., да заплати на В. Г. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, кант. 303 – адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800,00 лв.-разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: