ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222

[населено място], 23.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1173/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Уника“ АД срещу решение №260572/04.04.23г. по в. гр. д.№11055/17г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №144912/13.06.17г. по гр. д.№48888/15г. по описа на Районен съд София, касаторът е осъден на основание чл. 208 КЗ /отм./ да заплати на Д. П. Й. сумата 13 708,51 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, във връзка с настъпило на 16.04.2015г. ПТП, ведно със законната лихва, както и сумата 392,78 лв. лихва за забава за периода от 04.05.2015г. до 14.08.2015г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с решаващия за уважаването на исковете срещу него извод на въззивната инстанция, че е налице основание за ангажиране на отговорността му, считайки, че в производството пред двете инстанции е провел пълно обратно доказване, че повредите по застрахования при него автомобил не са в причинна връзка с ПТП, а отказът му да плати обезщетение е напълно обоснован и законосъобразен. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за всички инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл с решението си „по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд“, а освен това „правният въпрос е от значение както за изхода по конкретното дело, така и за точното прилагане на закона“,тъй като „би допринесъл за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, както и за актуализиране на същата с оглед измененията на законодателството и обществените условия“. Сочи също така, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен, тъй като въззивният съд „не е отчел събраните по делото доказателства, в частност заключенията на вещите лица по съдебните авто-технически експертизи, в тяхната съвкупност, направил е изводите си без задълбочено изследване на делото и представените доказателства. Не е отчел факта, че, съгласно Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за щети, които не са настъпили или са настъпили по друго време или при други обстоятелства, както и с механизъм, различен от този, деклариран от застрахованото лице или негови представители“.

Ответникът по касационната жалба Д. П. Й., в представен чрез процесуалния му представител писмен отговор, е оспорил наличието на основания за допускането на касационен контрол, а по същество поддържа твърдения за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания от касатора правен резултат, съставът на Софийски градски съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица, сключена на 02.09.2014 г. по риск „Пълно каско“ относно процесния лек автомобил със срок на действие от 18,00 ч. на 02.09.2014 г. до 24,00 ч. на 01.09.2015 г. с размер на застрахователната сума 24 832 лв., а за установено от доказателствата по делото – че на 16.04.2015г. е настъпило ПТП с участието на застрахованото при ответника МПС – лек автомобил „Ш. К. , за което е съставен протокол за ПТП.

По спорните между страните въпроси относно механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между него и наличните увреждания по автомобила, която е отречена и извънсъдебно, и в рамките на процеса от ответното застрахователно дружество, въззивният съд е приел наличието на такава за установено от съвкупната преценка на събраните по делото /включително пред въззивната инстанция/ доказателства – писмени, свидетелски показания и заключения на вещи лица. Кредитирал е заключението на единичната повторна АТЕ и заключенията на двете тройни АТЕ /в мнозинството на първата от тях/,изготвени след оглед на място, като въз основа на тях е приел, че причина за ПТП са субективните действия на водача на л. а. „О. А. , който е навлязъл в кръстовището, като е отнел предимството на идващия отдясно л. а. „Ш. К. ; че е налице причинна връзка между настъпилите щети по л. а. „Ш. К. и механизма на ПТП, която е обоснована с оглед ъгъла, под който се пресичат двете улици, мястото на удара, скоростта на движение на двете МПС при сблъсъка, промяната на посоката им на движение вследствие на него и височината на бордюра, върху който л. а. „Ш. К. се е установил в покой. Обосновал се е защо кредитира тях, а не първоначалната единична експертиза и особеното мнение на вещото лице от първата тройна експертиза, като е посочил, че кредитираните от него заключения съответстват и на свидетелските показания на разпитания пред въззивната инстанция свидетел Х. – водач на л. а. „О. А. , както и на липсата на доказателства увреждането да е настъпило по начин, изключващ ангажиране на отговорността на ответника за изплащане на обезщетение по процесния договор за застраховка.

За да определи размера на вредата, съдът е съобразил изискването на чл. 208 ал. 3 КЗ /отм./ вр. чл. 203 ал. 2 КЗ /отм./ и е кредитирал заключението на втората тройна АТЕ по съображения, че в него се съдържа по-обосновано описание на вида и размера на повредите и начина на възстановяването им, като е съобразено и обстоятелството, че към датата на ПТП автомобилът е бил на две години и няколко месеца и се предвижда ремонтът да се извърши във фирмен сервиз на марката, за което по делото е представена и проформа фактура.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновано искането за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК и възприетото с т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В приложеното към ксасационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, разрешението на който да е обусловило обжалвания правен резултат по делото. Същият е изложил само общи твърдения, че разрешените от въззивния съд правни въпроси са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Поради това и с оглед възприетите в посоченото тълкувателно решение на ВКС задължителни постановки, изводът, който се налага, е за необосновано общо основание за допускане на въззивното решение до касация. Наред с липсата на конкретно формулиран правен въпрос, което е достатъчно основание за отказ, касаторът не обосновава и сочените от него допълнителни предпоставки по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Не е обосновано и самостоятелното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението. Константна е практиката на ВКС по прилагането му, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения не обосновават нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, доколкото по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл. 281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд в посочената му част.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответникът по касационната жалба има право на разноски, но тъй като не са представени доказателства за плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260572/04.04.23г. по в. гр. д.№11055/17г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната от Застрахователна компания „Уника“АД част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: