ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223

гр. София, 23.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров ч. т.д. № 2728 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. И. Н. и А. Д. А. срещу определение № 636 от 02.10.2024 г., постановено от Софийски апелативен съд /САС/ по в. ч.т. д. № 673 описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено определение № 2970 от 01.08.2024 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по т. д. № 1370 по описа на съда за 2024 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателите с вх. № 76340 от 04.07.2024 г. по регистратурата на СГС, по която е образувано първоинстанционното производство, поради недопустимост на предявените искове.

Жалбоподателите възразяват срещу извода на инстанциите по същество, че несъществуващо обстоятелство е налице само и единствено, ако такова е вписано, но не е валидно възникнало, т. е. страда от пороци още при вписването. Отрича се становището на съда, че не е възможно последваща промяна във фактите и обстоятелствата, която да промени съществуването или не на едно обстоятелство, което е напълно валидно възникнало, но вследствие на допълнителни волеизявления в даден последващ момент е престанало да съществува, съответно - въпреки края на съществуването му обаче, то продължава да стои вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър. Според жалбоподателите именно за това съществува нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателите са на мнение, че първите две съдебни инстанции твърде ограничено разглеждат случая и регулиращите го законови норми, позовавайки се единствено...