ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307

София, 24.01.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1298 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН] против въззивно решение № 1114 от 27.10.2023 г. по гр. д.№ 1303/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 611/20.03.2023г. по гр. д.№ 5868/2021г. по описа на Бургаски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск за делба срещу „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Н., [улица], ап.***, на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 5780 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг обществен обект и

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 1892 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника „ПК – ПАРТНЕР-07“ЕООД: Г. А. Г., ЕГН: [ЕГН], С. Н. Н., ЕГН: [ЕГН], Н. С. Н., ЕГН: [ЕГН], А. С. Н., ЕГН: [ЕГН], И. Х. Г., ЕГН: [ЕГН] и Х. И. П., ЕГН: [ЕГН].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът е обсъдил едностранчиво събраните доказателства, необосновани са изводите, че са доказани и двата елемента на владението върху наследствената част на ищцата, сега касатор, като поддържа, че не е доказан обективния елемент, а доказателствата отричат и установяване на намерение за своене.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и връзките между отделните доказателства и когато констатира противоречие в показанията на свидетелите на ищцовата и ответната страна да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват; 2. Следва ли въззивният съд да разгледа и реши спора, като се произнесе по всички изложени от страните възражения и доводи в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи, като съблюдава очертаните с въззивната жалба и отговора към нея предели на производството; 3.Как следва да се манифестира упражнявано владение и следва ли манифестирането да се извърши така, че собственикът на имота да може да узнае за упражняваното владение; 4.Поведението на действителния собственик съставлява ли част от фактическия състав на придобивната давност и може ли евентуално пасивното поведение /бездействие/ на собственика на имота да обоснове осъществяване на последиците на придобивната давност върху имота в полза на трето лице; 5.Следва ли мотивите на решението да се подчинят на логическите правила;

Ответникът по касация „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347 оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като по първият въпрос, решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, защото са обсъдени всички събрани доказателства и от тях са формулирани обосновани фактически и правни изводи, обсъдени са доводите на страните, позовава се на това, че добросъвестността на дружеството не е опровергана и се позовава на това, че е трето лице, купило целия имот от част от съсобствениците без да знае, че има и друг съсобственик, който не участва в сделката и в този случай се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС и не трябва да доказва манифектиране на намерение за своене, защото то следва от придобивното основание. Счита, че мотивите на въззивния съд са логично изложени.

Третото лице-помагач на ответното дружество, И. Х. Г. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като счита решението правилно - съответсващо на материалния закон – правилата за придобивната давност и на събраните доказателства и непротиворечащо на съдебната практика.

Останалите трети лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н., А. С. Н. и Х. И. П. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С решение № Е 40 от 09.06.1994 г. на ПК гр. Бургас е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне в землището на [населено място] на наследниците на Г. Г. Д. върху три имота, между които посевна площ от 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, представляваща имот № ***, който идентичен с ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрена 2009 г. С решение № 11-11/26.06.2012 г. на Общински съвет – гр. Бургас е одобрен ПУП, план за регулация и застрояване на местността „Ъ.“ (бивша местност „К.“) по реда на чл. 16 от ЗУТ, с който за ПИ с идентификатор ***се отреждат два нови УПИ – УПИ *** в кв. *** „за обществено ползване“ с площ от 5780 кв. м. и УПИ *** в кв.*** „за спорт и атракции“ с площ от 1892 кв. м. ПУП е приложен и е влязъл в сила на 05.10.2012 г. В одобрената след това КК, УПИ – УПИ *** в кв. ***е заснет като ПИ с идентификатор ***, а УПИ *** в кв. *** е заснет като ПИ с идентификатор ***. Това са двата процесни имота.

Наследници на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1957г. са съпругата му – И. Хр.Д., поч. на 26.12.1967г. и двамата им синове А. Г.Г. и Х. Г.Г.. А. Г. Г. почива през 1967 г. и оставя за свои наследници по закон третите лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н. и А. С. Н.. След смъртта на сина Х. Г. на 13.05.1990г., той е наследен от двете си дъщери – И. Х. Г., И. Хр.П. и от втората си съпруга – Н. Т. Г., която е била жива към момента на реституцията. Тъй като нормата на чл. 9а ЗН е неприложима, те разпределят по равно наследствената му 1/2 ид. ч. на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, т. е. по 1/6 ид. ч. След смъртта на Н. Т. Г. на 20.02.2009 г., тя е наследена от ищцата Д. Й. П..

Тъй като в издадено удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. не е вписана втората съпруга на сина на общия наследодател Х. Г. - Н. Т. Г., тя не е призната и за собственик в издаденият констативен нот. акт № 8, т.ХІ/23.06.1997 г. Легитимирайки се с този нот акт, наследниците на общия наследодател Г. Г. Д. без втората съпруга на сина Х. - Н. Т. Г. продават на „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД с нот. акт № 7/14.05.2008 г. по нот. дело № 249/2008 г. на нотариус А. Д. целия имот № ***с площ 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, за който са отредени процесните два имота.

Ответното дружество е противопоставило възражение за придобивна давност за 1/6 ид. ч. от имота, като добросъвестен владелец. Представя договор за наем на имота от 17.05.2008 г. с П. Л. П. и разписка от 23.11.2013 г. за получена сума от св. Е. в размер на 1000 лв. наем за 10 дка земя от П. Л. П.. Тези доказателства са оспорени от ищцата с твърдения, че са съставени с оглед процеса и не са с достоверна дата. Ищцата е представила доказателства, че на 09.07.2014 г. е уведомена като заинтересовано лице от общината с писмо за изменение на ПУП за посочени имоти в кв.***, м.“К.“, С.. Представила е писмена информация от Общинска служба „Земеделие“ относно това, че имот от 10227 дка, възстановен на наследници на Г. Г. Д. е обработван през периода 2015 г.-2021 г. от ЗКПУ С. /л. 170-171 от делото на РС/. Б. В. Х., /собственик на„ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД/ е заявил ползване на имота със заявление от 31.08.2022г. за предходен период. В същия смисъл – че Земеделска кооперация за производство и услуги „Сарафово“ е използвала имота в периода 2015 г. – 2021 г. е и удостоверение №2/09.01.2023 г., издадено от ЗКПУ С. / л. 188 от делото на РС/. И в двете доказателства не е посочено ползването от кооперацията да е на договорно основание между нея и ЕООД.

От показанията на св.Г. се установява, че, П. говорила с роднините за имота и понеже считала своята част за малка, предложила да го дадат на кооперация, за да го работи за рента. По-късно, когато тя и свидетеля минавали покрай имота виждали, че е обработван и тя предполагала, че кооперацията в С. го обработва. Едва когато решила да дарява имота на внучката си, изпратила съпруга си в СГКК и тогава разбрала, че имотът е продаден.

Свидетелят.Е. дава показания, че след закупуването на имота от дружеството на Б. - „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, той решил да го отдаде под наем, за да се обработва. Свидетелят приел сумата за наема и я предал на собственика, за което била съставена приложената разписка на стр. 159.

Въззивната инстанция е приела, че е доказано намерението за своене с факта на сключване на договора, с който дружеството е купило целия имот. Съдът е приел, че дружеството е било във фактическа власт на имота чрез трето лице – наемателя. Приел е, че договора за наем и разписката са частни документи, които следва да бъдат ценени, съгласно чл. 180 ГПК само относно авторството им и ги е кредитира относно съдържанието им, защото кореспондират на показанията на разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни. Съдът е посочил, че така цени и удостоверението от ЗКПУ „Сарафово“.

Анализирайки така доказателствата, възивната инстанция е направила следните правни изводи: От закупуването през 2008 г. имота е обработван и това е било известно на ищцата и въпреки това нито тя нито нейната майка до смъртта си през 2009 г. са направили каквито и да е опити в продължение на 17 години да се снабдят с титул за собственост на имота за притежаваните от тях идеални части. Това е преценено като поведение, несъобразено с всякаква житейска логика и противоречащо на твърденията в исковата молба. Съдът не е кредитирал показанията на св. Г., че Д. е считала процесните имоти – тогава част от един имот, за съсобствен между нея и останалите наследници на втория съпруг на майка си, като ги е квалифицирал като противоречиви, защото от една страна свидетелят твърдял, че още към 1994г. тя знаела, че имат възстановени имоти (когато майка й е била жива), предложила да бъдат предоставени на кооперацията, за да ги работи срещу рента, но всъщност не очаквала да получава рента. Относно уведомлението на О. Б. от 2014г. до ищцата, съдът е посочил, че то не касае процесните имоти, а тя е посочена в качеството й на заинтересовано лице за изменението на ПУП ПРЗ, на изброените ПИ в кв.*** в землище кв.С., [населено място]. Допълнено е, че липсват каквито и да е извършени от нея фактически или правни действия, присъщи на собственика на един имот. От това е направен извод, че П. не е считала делбените имоти за съсобствени и не е имала каквито и да е претенции към тях, въпреки, че е знаела, че са реституирани, виждала е, че се обработват, но нито майка й, нито тя са демонстрирали собственически права върху части от възстановените имоти. Същевременно съдът е приел за доказано от събраните гласни доказателства, че двата имота са владеят от въззивника-търговец, чрез трети лица, считано от датата на закупуването им през 2008г. Фактът, че не са регистрирани в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОС „Земеделие“, според въззивня съд не оказва влияние на изложените изводи, защото тази регистрация е израз на административно уреден режим на отчетност, но не променя нито собствеността, нито се отразява на упражняваното владение.

С тези мотиви, въззивният съд е приел, че към завеждане на исковата молба Д. П. не се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. от процесните имоти, поради което е отменено решението на РС и вместо това предявеният иск за делба отхвърлен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според тълкуването, дадено в т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретния спор.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по следните два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

Първият въпрос обобщава и преформулира 1-ви, 2-ри и 5-ти въпроси така: Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, преценявайки писмените доказателства и свидетелските показания във взаимната им връзка, при спазване правилата на логиката и когато констатира противоречие в показанията на свидетелите и между тях и писмените доказателства, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират и защо? По този обобщен въпрос, настоящата инстанция констатира противоречие на въззивното решение с решение № 323 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2011 г., I г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г., I г. о. решение № 163 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 405/2023 г., II г. о., ГК и др., с които се приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Преценката на събраните гласни доказателства следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено, условията, при които са възприели тези факти, дали всички или част от свидетелите и дали едновременно или по различно време са възприемали осъществяването на релевантните факти, дали впечатленията им са спорадични или системни. Показанията следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства.

Вторият въпрос, по който се допуска касационно обжалване е: Поведението на действителния собственик съставлява ли част от фактическия състав на придобивната давност, на която се е позовала насрещната страна и може ли евентуално пасивното поведение /бездействие/ на собственика на имота да обоснове осъществяване на последиците на придобивната давност върху имота в полза на трето лице? По този въпрос настоящият състав констатира противоречие на правните изводи на въззивния съд с цитираното от касаторката Решение № 195 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6291/2007 г., II г. о., Решение № 176 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2007 г., I г. о.Решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г., II г. о. и с известните на съда Решение № 4 от 2.II.1995 г. по гр. д. № 552/94 г., IV г. о. Решение № 2035 от 7.V.1980 г. по гр. д. № 559/80 г., I г. о., Решение № 669 от 13.III.1958 г. по гр. д. № 92/58 г., III г. о. и др. Според тези решения, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже активно поведение, установяващо елементите на владението. При придобивна сделка с несобственик е приложима оборимата презумпция на чл. 69 ЗС относно намерението за своене, но обективният елемент на владение – упражняване на фактическа власт върху имота подлежи на доказване. Собственикът не е длъжен да упражнява правото си явно, необезпокоявано и непрекъснато, нито да противопоставя на трети лица намерението си за своене, за да се приеме, че продължава да притежава правото на собственост върху един имот.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1114 от 27.10.2023 г. по гр. д.№ 1303/2023 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН].

Указва на касаторката Д. Й. П. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: