ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400

София, 30.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.01.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1513/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г., извършващ търговска дейност като ЕТ „Жорго - Жоро Георгиев“, чрез адв. М., срещу решение N 443 от 26.07.2023г. по в. гр. д.329/2023г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 19 от 17.02.2023 год. по гр. дело № 842/2021 год. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен искът за признаване за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, че ЕТ „Жорго-Жоро Георгиев“, гр. Ботевград е собственик на основание давностно владение в периода от 23.01.2006 год. до датата на предявяване на иска - 17.05.2021 год. на сграда - трафопост с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът да приложи правилото на чл. 161 ГПК, след като едната от страните по спора прави всичко възможно да ограничи събиране на доказателства, не допуска вещото лице до своя архив и не изпълнява задължителни указания на съда за предоставяне на съответните документи и материали, и как се отразява на крайния правен извод такова поведение на страната?

2.След като един обект...