ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435

гр. София, 03.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20258002100261 по описа за 2025 година

намира следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на подадената от К. Т. на 29.10.24 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по гр. д. №4342/22 г. от 20.04.23 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. С влязлото в сила решение са уважени предявените от К. К. срещу молителката искове по чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за сумите 14 150,76 лв., представляваща левова равностойност на невърната част от главниците по договор за заем от посочените дати, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и 13 548 лв., представляваща договорена възнаградителна лихва за посочените в диспозитива на решението периоди от възникване на дълга до завеждане на иска.

В молбата подробно се излагат обстоятелства за нарушаването на съответните процесуални правила, поради което молителката е била лишена от възможността да участва в делото. Сочи, че за влязлото в сила осъдително решение по гр. д. №4342/22 г. на СГС е узнала на 29.07.24 г., когато получила покана за доброволно изпълнение, ведно с приложен изпълнителен лист, издаден въз основа на решението.

Ответникът по молбата К. К. я оспорва като неоснователна.

ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от сочената в молбата дата на узнаване от молителката на влязлото в сила решение, удостоверена и в приложеното към молбата удостоверение, издадено от ЧСИ Г. Костов/ л. 11/. Затова на осн. чл. 307, ал. 2 ГПК молбата...