ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359

[населено място], 04.02.2025 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 2719 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [община] против определение № 2217/25.08.2022г. по ч. гр. д.№ 79/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от страната частна жалба срещу определение № 819/19.10.2021 г. по т. д. № 814/2021г. на Софийски градски съд, в частта му с която е върната подадената от [община] искова молба по предявения срещу ответник „Ю. Б. АД евентуален осъдителен иск за сума от 91 671,71 лева, с правно основание чл. 49 ЗЗД, поради неотстранени нередовности на същата.

Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като излага съображения за фактическата и правна страна на спора по предявения иск, които счита, че надлежно е въвел в процеса : извършено от служителите на „Ю. Б. АД нарушение – неспазена поредност в извършването на платежни операции, предвид изпълнение на последващо / спрямо подаденото от ищеца платежно нареждане от 11.07.2014 г. , за извършване на директен дебит от сметка на „М и М Инженеринг„ ДЗЗД в негова полза, за сумата от 150 000 лева, за което е било налице нужното съгласие на платеца изх. № 800/ 10.07.2014 г. към момента на нареждането / нареждане от страна на платеца, за превеждане на сума от 40 000 лева по друга негова сметка ; възстановена впоследствие от „ М и М Инженеринг„ДЗЗД на [община] сума от 58 328,29 лева, като с предявения иск се претендира разликата между 150 000 лева и 58 328,29 лева или сумата от 91 671,71 лева. От правна страна касаторът се позовава на нарушение на чл. 16 , ал. 3 вр. с чл. 8 , ал. 3 от Наредба № 3 / 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти /отм. /, действаща към момента на конкретната платежна операция, възпроизвеждайки редакциите на разпоредбите. Според жалбоподателя, при наличието на всички предпоставки за извършването на директен дебит, банката – ответник е следвало да изпълни платежното нареждане на ищеца, а не последващото нареждане на платеца, за прехвърляне на сумата от 40 000 лева по друга негова сметка, в нарушение на чл. 16, ал. 3 вр. с чл. 8 от Наредбата . Излагат се и съображения за гаранционната отговорност на банката, за противоправни действия на нейните служители, в аспект на правното основание на иска чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, с цитирана съдебна практика на ВКС .

Ответната страна – „Ю. Б. АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не е постановил определението си в отклонение от практиката на Върховен касационен съд, по поставените въпроси.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

[община] е предявила срещу „Мадара-МС“ ЕООД, „Мадара-МСИ“ ЕООД, „Медитех-Инженеринг“ ЕООД и „Ю. Б. АД искове за заплащане на сумата от 91 671, 71 лв., по които е образувано т. д. № 6210/2014 г. на Софийски градски съд. Изложени са твърдения, че ищецът – община е сключил договор от 04. 10. 2013 г. с консорциум „М и М Инженеринг“ ДЗЗД, респективно с участниците в гражданското дружество - „Мадара-МС“ ЕООД, „Мадара – МСИ“ ЕООД и „Медитех-Инженеринг“ ЕООД / последващо заличен като търговец, считано от 07.07.2021 г. / , за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка, монтаж и пускане в действие на медицинска апаратура по обособени позиции, за нуждите на „МБАЛ Проф. д-р Ал. Герчев“ ЕООД – [населено място]. По време на изпълнение на договора страните се споразумели възложителят [община] да предостави на изпълнителя сумата от 150 000 лева, за което била съставена фактура № 6/13.01.2014г., като след последното разплащане по договора изпълнителят да възстанови дадената сума. В потвърждение на поетия ангажимент обединението представило две съгласия за директен дебит, в полза на общината, по посочената в сключения договор банкова сметка в „Ю. Б. АД. В изпълнение на договора и на основание извършените доставки на 10.07. 2014 г. общината превела на изпълнителя дължимото по договора в окончателен размер, като при плащането били приспаднати преведен аванс и неустойка по договора, но не и заплатените 150 000 лева. С платежно нареждане за директен дебит от 10.07.2014г., при налично съгласие на титуляра на сметката, общината поискала възстановяването на сумата от 150 000 лева от „М и М Инженеринг„ ДЗЗД, като искането било обработено на 11.07.2014 г. Ищецът е твърдял, че на цитираната дата са били налице условията за извършване на директния дебит по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г., но въпреки това служителите на банката не изпълнили исканата операция, а последващо заявена друга, на същата дата, но по-късно - между 14 ч. и 15 ч. – по нареждане от титуляра на сметката, за прехвърляне на сума в друга сметка. Поради това се твърди вреда, в причинност с поведението на служителите на банката - осъществили банковите операции не по реда на постъпване на платежните искания за това, съобразно изискванията на посочената наредба. Общината е поискала ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 91 671, 71 лева, формирана като разлика между пълния размер на подлежащата на възстановяване сума от 150 000 лева и призната за възстановена част от същата - 58 328, 29 лева.

В решение по т. д.№ 1588/19г. на І т. о. на ВКС, с което е потвърдено постановеното по делото въззивно решение, за обезсилване на първоинстанционното и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, е посочено, че / наред с нередовностите на исковата молба по предявените срещу дружествата – ответници искове, по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, които не са предмет на настоящия инстанционен контрол / е налице нередовност на исковата молба и по отношение на предявения срещу ответната банка иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД. Фактическите твърдения за противоправно поведение на нейните служители, според касационния състав, обуславят извод, че фактическите състави, пораждащи спорните права по отношение на ответниците – търговски дружества, и техния предмет, така както са дефинирани с исковата молба и уточненията й, сочат на връзка на обусловеност между исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответните дружества, учредили гражданско дружество, и иска по чл. 49 ЗЗД срещу банката. Това е така, тъй като спорното материално право на ищеца - община за обезщетение за имуществена вреда от противоправното поведение на служителите на банката, съобразно твърденията му, не възниква едновременно с правата му по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответниците, участници в гражданско дружество, а може да се породи само при наличие на задължения на последните за връщане на дадената без основание парична сума. Според касационния състав в исковата молба липсва пълнота на изложението на обстоятелствата, на които се основава иска срещу ответната банка. Доколкото причинената вреда на ищеца от противоправното поведение на служителите на банката се свързва с платената сума от 150 000 лева на останалите ответници и наличието на основание за връщането й от тях, ищецът е следвало да изложи и факти „ как е настъпила твърдяната вреда от посоченото поведение, като се позове напр. на невъзможността за удовлетворяване на вземанията му по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД към участниците в гражданското дружество поради липса на имущество, открито производството по несъстоятелност или др. „ / дословен цитат от решението „ /.

В изпълнение на задължителните за него указания, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, с определение № 744/27.09.2021г., като е указал на [община] , по предявеният евентуален иск срещу „ Ю. Б. АД да изложи твърдения за обстоятелствата, които предпоставят претендираната вреда, като уточни и размера й, като пряка и непоследствена последица от поведението на служителите на банката, така както се твърди същото - в нарушение на чл. 16, ал. 3 вр. с чл. 8 , ал. 3 от горепосочената Наредба , „ при съобразяване, че според описаните в исковата молба факти вреда за ищеца от нарушение на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г. при изп ълнение на процесното нареждане за дебит от разплащателна сметка може да настъпи при съществуващо вземане на ищеца срещу титулярите на сметката, но наред с това и при кумулативно наличие на обстоятелствата – липса на имущество, открито производство по несъстоятелност и др. подобни, които са довели до невъзможност за удовлетворяване на вземането срещу лицата, с права на титуляри на сметката „ / дословен цитат от указанията / .

С молба – уточнение от 08.10.2021 г. ищецът / който първоначално твърди вреда от самия факт на неизпълнение нареждането му за директен дебит и само в допълнение - от изпълнението на последващо по ред нареждане от самия титуляр на сметката – „ М и М Инженеринг“ ДЗЗД / е уточнил, че с последващото, спрямо неговото, нареждане от платеца е преведена сума от 40 000 лева по друга сметка. С превеждането на тази сума се твърди, че за банката е възникнало основание за неизпълнение нареждането на ищеца за директен дебит, поради наличност по сметка на по-малка сума от тази, за която е било дадено съгласие от титуляра на сметката. По същество се излагат повторно поддържаните в хода на производството фактически обстоятелства и правни аргументи за отговорност на банката, но не се навеждат обстоятелства за невъзможност дължимата по начало от ответниците – търговски дружества сума от 91 671,71 лева / разлика между подлежалата на възстановяване сума от 150 000 лева и признатата за частично възстановена сума от 58 328, 29 лева / да бъде събрана от същите, в който смисъл са били дадените с решението по т. д.№ 1588/2019 г. на І т. о. на ВКС указания, надлежно възпроизведени от първоинстанционния съд и предвид което е било постановено и връщане на исковата молба, в частта й по предявения срещу „Ю. Б. АД осъдителен иск.

С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното, като е споделена нередовност на исковата молба, макар и не в съответствие с действителното съдържание на тази нередовност, според указанията на касационната инстанция и мотивите на първоинстанционния съд, като останала неотстранена, въпреки указанията му.

В изложението по чл. 274, ал. 3 ГПК е възпроизведено съдържанието на частната касационна жалба, като са формулирани въпросите: 1/ Действия, с които служителите на банката не изпълняват задълженията си по Наредба № 3/2009 г. /отм./ представляват ли основание за отговорност за увреждане, когато се изразяват в неизпълнение на задължение, произтичащо от акт, от правилата и от характера на възложената работа ? и 2/ Служителите на банката, нарушили указанията или правилата на възложената работа и същата не настъпва, причиняват ли увреждане за клиентите на банката ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК , поради противоречие на въззивното определение с приетото в решения по т. д.№ 3285/2014 г. на ІІ т. о. ВКС , гр. д.№ 4284/2008 г. и гр. д.№ 4885/2015 г. на ІV г. о. ВКС .

Поставените въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с решаващите мотиви на въззивното определение, за нередовност на исковата молба. Формулирани са по начин, който предпоставя отговор по същество, за основателността на иск, основан на фактическо твърдение за причинност на вреда от нарушения на Наредба № 3/2009г. / отм./ от служители на банка, каквато възможна причинност въззивният съд не е отрекъл, но и какъвто еднозначен, универсален отговор не е възможен, извън конкретиката на отделния спор и по начало би бил дължим и възможен в различно от настоящото производство, имащо за предмет преценка за редовността на сезирането на съда. Дадените на ищеца указания от първоинстанционния съд касаят значимата в конкретната хипотеза / предвид обвързаността на обстоятелствата по този, с обстоятелствата и основанието по предявените по чл. 55, ал. 1 ЗЗД искове срещу ответните дружества / релевантност на обстоятелства, от които да следва невъзможност за удовлетворяване на ищеца от действителния носител на задължението за възстановяване на сумата от 91 671,71 лева, доколкото вредата си ищецът съизмерва с размера на дължимото от ответните дружества. Такива обстоятелства ищецът действително не е посочил.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2217/25.08.2022 г. по ч. гр. д.№ 79/2022 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА [община], на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, да заплати на „Ю. Б. АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: