Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
София, 05.02.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: В. М.
Емилия Донкова
при участието на секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гражданско дело № 2404 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по молба на А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 50015/2023 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, Второ г. о., с което е отменено въззивно решение № 23 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение на Варненския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1842 кв. м., находящ се в с. о. “К.“, район „М.“, [населено място], в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, за който имот по ПУП-ПРЗ за с. о. „К.“, [населено място], одобрен с решение № 2483-5 по протокол № 33/26.10.2005 г. на ОбС-Варна, е отреден УПИ *, кв. 20 с площ 1698 кв. м. при съседи: УПИ *, улица м/у осови т. 56, 106, пътека, УПИ *, * и друга пътека, предвиждане за нискоетажно застрояване, между съсобственици и при следните квоти: 2/30 ид. ч. за Т. Д. Я., 2/30 ид. ч. за Веселка Г. Х. и 2/30 ид. ч. за Д. Т. Д., 6/30 ид. част за М. К. В., 4/30 ид. ч. за А. Д. К., 1/30 ид. ч. за Д. М. К. и 1/30 ид. ч. за А. М. К., 6/30 ид. ч. в СИО за А. З. А. и Т. П. А., и 6/30 ид. ч. в СИО за Х. К. Х. и К. С. Х.. Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на съделителите Х. К. Х. и К. С. Х., а именно лицата Н. Г. К. и К. Г. У.-Х. (правоприемници на починалото първоначално трето лице-помагач Д. П. С.).
В молбата се релевира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че е налице влязло в сила решение № 3789/16.07.2014 г. по гр. д. № 5886/2013 г. на Варненския районен съд, което противоречи на постановеното по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, с което обосновават наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието за отмяна е мотивирано със следните обстоятелства: в цитираното по-горе решение на Варненския районен съд е възприето, че молителите се легитимират като собственици на реална част от 1 000 кв. м. от делбения недвижим имот по силата на действителни правни сделки: дарения от 1979 г. и 1988 г. и покупко-продажба от 1991 г., а в решението, чиято отмяна се иска съдът е приел, че тези сделки са нищожни поради невъзможен предмет, като е приложил спрямо тях правилата на правната конверсия. Постановени са противоречиви решения между същите страни относно наличието на съсобственост върху делбения имот, респективно по отношение участниците и квотите им в нея.
В писмени бележки молителите изразяват становище за основателност на молбата.
Ответницата по молбата М. К. В. взема становище за основателност на молбата.
От ответниците по молбата Х. К. Х. и К. С. Х. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за нейната процесуална допустимост и за неоснователността й по същество.
Писмен отговор е постъпил и от ответниците по молбата А. З. А. и Т. П. А., в който е изразено становище за основателност на молбата за отмяна. В писмени бележки е изразено същото становище.
В съдебно заседание ответниците по молбата Т. Д. Я., Веселка Г. Х. и Д. Т. Д., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на молбата.
Третите лица-помагачи не вземат становище.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 3999/11.09.2024 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
1.С влязло в сила решение по гр. д. № 5886/2013 г. на Варненския районен съд са отхвърлени предявените от М. К. В., Д. М. К., А. М. К. и А. Д. К. против А. К. Я., А. З. А., Х. К. Х., К. С. Х. и Т. П. А. искове с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че към изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-64 от 16.05.2008 г., ищците са били собственици на имот с граници: имоти № *, № *, № * и № *, а в останалата си част попадащ в имот № *, на основание дарение от 1979 г. за М. В., и по наследяване - за останалите ищци, както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната грешка, изразяваща се в това, че в границите на ПИ с идентификатор *** по приетия със заповедта кадастрален план на [населено място], район “М.”, м. “К., не е нанесена източната граница на собствения на ищците имот.
Решението е постановено след като с решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на ВКС, първо г. о., първоначално постановеното по делото въззивно решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 157, т.VІІІ, дело № 3333/10.10.1979 г., Б. С. Ч. дарил на своята сестра М. К. В. едно лозе от 1000 кв. м. в м. ”К.” в землището на В., в зона за курортни нужди, при съседи: Е. Х. В., Г. К., А. А. Г. и М. Б.. С нотариален акт № 64, т.ХІІ, дело № 3945/07.10.1988 г. същият дарил на А. К. Я. – също негова сестра, недвижим имот от 1000 кв. м., представляващ овощна градина в землището на [населено място], м. “К.”, зона за курортни и здравни нужди, при съседи: Т. М., А. П., М. Б. и П. П.. С нотариален акт № 198, т.ХVІІІ, дело № 5946/03.09.1991 г. Б. Ч. дарил на Д. П. С. 500 кв. м. овощна градина в землището на [населено място], м. ”К.”, в зона за земеделско ползване, при граници: от изток - Т. М., от юг - Г. К., от запад - А. К., от север - П. Г.. През 1991 г. М. К. В. продала на наследодателя на останалите ищци - М. Д. К., 500 кв. м. идеални части от собственото си лозе, А. К. Я. продала на ответниците А. и Т. З. 1/2 ид. част от овощната градина, а през 2005 г. Д. С. продала на ответниците Х. и К. Х. закупените от нея 500 кв. м. ид. части.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че за територията, в която се намира процесния имот № *, м. ”К.”, има изработени кадастрални планове от 1968 г., от 1988 г., от 1998 г., и план на новообразуваните имоти, интегриран в кадастралната карта на район “М.”. По кадастралния план от 1968 г., при действието на който е извършено дарението в полза на М. В., имотът е заснет с пл. № * и има площ 1 697 кв. м., като дарената реална част е ситуирана в западната му част. През 1988 г. Б. Ч. е дарил на сестра си А. Я. овощна градина с площ 1000 кв. м., представляваща източната реална част от имот пл. № *. По кадастралния план, одобрен през 1988 г., целият имот пл. № * е с площ 1 732 кв. м., т. е. площта му е по - малко от сбора от площите на отчуждените чрез двата договора за дарение реални части.
В отменителното решение са изложени съображения, че при това положение и тъй като в договора за дарение от 1979 г. не е определена източната граница на дарената реална част, от съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор относно кадастралната границата между придобитите от тях имоти е било да се установи кога е изградена фактическата граница /ограда/ между тях, обособяваща двете реални части - дали е съществувала към момента на извършване на разпоредителната сделка в полза на А. Я. или е изградена по - късно по взаимно съгласие на страните, и дали тя е съществувала към момента на одобряване на кадастралния план от 1998 г. Посочено е, че като е отказал да допусне събирането на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства при наведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението.
След връщане на делото за ново разглеждане е постановено решение № 249/26.02.2016 г. по гр. д. № 3334/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Същото не е допуснато до касационно обжалване с определение № 354/10.10.2016 г. по гр. д. № 2643/2016 г. на ВКС, Второ г. о. Постановеното въззивно решение № 9/5.01.2017 г., с което е отказано допускането на очевидна фактическа грешка и тълкуване, също не е допуснато до касационно обжалване с определение № 584/8.12.2017 г. по гр. д. № 1902/2017 г. на ВКС, Първо г. о.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд са събрани гласни доказателства в изпълнение на дадените указания на касационната инстанция.
Въззивният съд е приел, че през 1991 г., когато М. В. е продала на наследодателя на останалите ищци - М. Д. К., 500 кв. м. идеални части от собственото си лозе, не е имало материализирана ограда. В мотивите са изложени съображения, че страните не са ползвали фактически реалните части, придобити с договорите. Давността не е разглеждана като придобивно основание за правата им, като е счетено, че като такова основание са били въведени само сделките.
2. Решение № 50015/2023 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, Второ г. о., е постановено по иск за делба, предявен от А. К. Я. (починала в производството пред Варненския окръжен съд и заместена от законните си наследници Т. Д. Я., Веселка Г. Х. и Д. Т. Д.) срещу М. К. В., А. Д. К., Д. М. К., А. М. К., А. З. А., Т. П. А., Х. К. Х. и К. С. Х., за делба на поземлен имот с идентификатор по КК № *** с площ от 1842 кв. м., в с. о. “К.“, [населено място].
В мотивите са изложени съображения, че правото на собственост/съсобственост на М. В. и К. по правна сделка за реална част от 1000 кв. м. в западната част на имота, е било отречено с влязлото в сила и разгледано по-горе решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Посочено е, че това решение съгласно чл. 299 ГПК обвързва страните и по делбеното дело, защото те съвпадат с тези по гр. д. № 5886/2013 г. на Варненския районен съд, но не е пречка да се разгледат правата им по конверсия на правна сделка. Предмет на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е правото на собственост на ищеца, поради което решението по него няма сила на пресъдено нещо за правата на ответниците по него, в частност на Х., и не отрича правото им на съсобственост върху процесния имот. Фактите по делото сочат на недвусмислено изявена воля от приобретателите по тези три сделки (а и на последващите приобретатели от тях), да запазят последиците от придобитите от тях по силата на правните сделки права върху имота. В случая трите разпоредителни сделки, с които Б. Ч. е прехвърлил на сестрите си и на Д. С. реални части, не са били годни да произведат вещно действие. Двете дарения към сестрите му се явяват нищожни поради невъзможен предмет - описаната във всеки от двата нотариални акта реална част по съседи не може да се разположи върху очертанията на имота, тъй като експертите са изяснили, че посочените съседи са на целия имот. Третата сделка /за продажба на 500 кв. м./ е нищожна поради невъзможност по чл. 72 ЗН да се прехвърли валидно с нея площ от земеделска земя под 1 дка. Обоснован е извод, че поведението на приобретателите М. В., А. Я. и Д. С., а и това на прехвърлителя Ч., сочат на желание да се запази вещно-прехвърлителното действие на сделките, и след като с тях не е било възможно да бъдат прехвърлени реални части от имота на Ч., то са били прехвърлени идеални части, съответстващи на съотношението между продадените реални части и площта на имота, посочени в трите нотариални акта от 1979 г.,1988 г. и 1991 г., т. е. 1000/2500, 1000/2500 и 500/2500, или 2/5 ид. ч. за М. В., 2/5 ид. ч. за А. Я. и 1/5 ид. ч. за Д. С.. Това съотношение съответства на изразената воля на прехвърлителя да се разпореди с имота си именно по начин, че даренията на двете му сестри да не изчерпват изцяло целия имот, а от него да е останала част, равна на половината от тази, дарена на всяка от сестрите му. Без значение така се явява площта на имота на Ч., както е била отразявана в кадастралните планове, съществуващи към момента на всяка от тези три сделки, и след това по КК и по ПЗР, които посочени размери са и под 2000 кв. м. В обобщение е прието, че следва да се допусне делба на процесния имот. Посочени са дяловете на съделителите, определени според придобитите по правни сделки от тях или наследодателите им идеални части, при прилагане спрямо сделките на правна конверсия. Разгледано е евентуалното придобивно основание, въведено от първоначалната ищца А. Я. за придобиване по давност на дела на Х., доколкото е прието, че праводателят им, респ. те самите, притежават идеална част от имота по сделка при прилагане на правна конверсия. Същото е счетено за недоказано.
За да се уважи молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо противоречиво разрешаване на идентичен по страни и предмет правен спор, като решенията по двете дела, които разкриват обективно и субективно тъждество, следва да са влезли в сила в противоположен смисъл. С т. 5 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Това ще рече, че обективно тъждество на производствата има не само при индентитет на основанието и петитума на исковете, по които са образувани, но и когато разрешаването на спора по единия иск имплицитно се съдържа в произнасянето по другия, въпреки различието в спорния предмет между тях, т. е. предметът на едното дело се включва в другото. Такава хипотеза е налице по отношение на поддържаното от молителите противоречие между решението по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, Второ г. о., от една страна, и решението по гр. д. № 5886/2013 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 3334/2015 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с гр. д. № 2643/2016 г. на ВКС, Второ г. о., от друга страна. На първо място - налице е съвпадение между страните по двете групи дела. Не е разрешен по различен начин обаче въпросът за собствеността, включен в предмета на делата. С решението на Варненския районен съд не е прието за установено, както твърдят молителите, че те и ответницата по молбата В. са собственици на самостоятелен имот с площ 1 000 кв. м., представляващ реална част от делбения имот, а исковете по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР/ са отхвърлени. Видно от мотивите на въззивното решение по гр. д. № 3334/2015 г. на Варненския окръжен съд, страните не са ползвали фактически реалните части от имота, придобити с договорите, което би довело до извод за индивидуална собственост върху същите. В решението на ВКС е признато наличието на съсобственост между страните, след прилагане на правна конверсия за сделките, които са счетени за нищожни.
Доводите на молителите, както и на ответниците В. и А., всъщност представляват оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска и които не могат да обосноват извод за наличието на заявеното основание за отмяна.
Следователно, не са налице влезли в сила решения, с които е формирано пресъдено нещо между същите страни за същия спор - спора за собственост, противоречащо на друго съдебно решение.
С оглед изхода на делото молителите трябва да заплатят на ответниците по молбата Т. Д. Я., Веселка Г. Х. и Д. Т. Д. направените разноски в производството за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 750 лв. Останалите ответници по молба не са заявили претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 50015/2023 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, Второ г. о., с което е отменено въззивно решение № 23 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение на Варненския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1842 кв. м., находящ се в с. о. “К.“, район „М.“, [населено място], в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, за който имот по ПУП-ПРЗ за с. о. „К.“, [населено място], одобрен с решение № 2483-5 по протокол № 33/26.10.2005 г. на ОбС-Варна, е отреден УПИ *, кв. 20 с площ 1698 кв. м. при съседи: УПИ *, улица м/у осови т. 56, 106, пътека, УПИ *, * и друга пътека, предвиждане за нискоетажно застрояване, между съсобственици и при следните квоти: 2/30 ид. ч. за Т. Д. Я., 2/30 ид. ч. за В. Г. Х. и 2/30 ид. ч. за Д. Т. Д., 6/30 ид. част за М. К. В., 4/30 ид. ч. за А. Д. К., 1/30 ид. ч. за Д. М. К. и 1/30 ид. ч. за А. М. К., 6/30 ид. ч. в СИО за А. З. А. и Т. П. А., и 6/30 ид. ч. в СИО за Х. К. Х. и К. С. Х..
Осъжда А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Б. Х., да заплатят на Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Н. Т., сумата 750 лв. - разноски в производството.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: