ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 547

гр. София, 05.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 1418/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Т. Т. Б. и П. Т. С. чрез адвокат Е. П. касационна жалба с вх.№ 39228 от 20.12.2023 г. срещу решение № 1413 от 17.11.23 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по гр. дело № 1970/2023 г. по описа на същия съд. С него е потвърдено решение № 260001 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 654/2020 г. по описа на Районен съд –Карлово за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу Община Сопот, а след отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от общината ревандикационен иск, Т. Б. и П. С. са осъдени да предадат на Община Сопот владението върху собствения й поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Касаторите считат за необосновани и незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че ответната община е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Този извод бил направен само въз основа на представения акт за частна общинска собственост, който не създава права. Не били обсъдени доводите, че процесният имот не бил нанесен в плана на новообразуваните имоти по предвидения в §4к, ал. 12 и ал. 13 от ПР на ЗСПЗЗ; че липсвали материално-правните предпоставки за придобиването на имота от общината по реда на чл. 19, ЗСПЗЗ.

В изложението към касационната жалба е формулиран процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд...