ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537

София, 05.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Е. Д. гр. д. № 1849/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 49 от 16.02.2024 г. по гр. д. № 686/2023 г. на Хасковския окръжен съд, е потвърдено решение № 21/20.07.2023 г. по гр. д. № 10/2023 г. на Районен съд - Ивайловград, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищцата Е. А. М. срещу ответника положителни установителни искове за признаване за установено, че ищцата е собственик на селскостопанска сграда – овчарник с идентификатор ***, с площ от 1 570 кв. м., построена в имот, държавна собственост, с идентификатор *** в землището на [населено място], [община] и на селскостопанска сграда – кошара с идентификатор ***, с площ от 318 кв. м., построена в имот, държавна собственост, с идентификатор *** в землището на [населено място], [община] и е обезсилено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за установяване правото на собственост върху селскостопанска сграда –кошара с идентификатор ***, с площ от 72 кв. м., построена в имот, държавна собственост, с идентификатор *** в землището на [населено място], [община], като производството по делото е прекратено като недопустимо в тази част.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Д. С. като пълномощник на ищцата, в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касация не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от ищцата срещу ответника искове за признаване за установено, че притежава право на собственост върху процесните сгради: овчарник в землището на [населено място] и кошара в землището на [населено място]. В исковата молба са изложени твърдения, че правото на собственост е възникнало на основание наследствено правоприемство от А. И. Ч. и изтекла придобивна давност чрез упражнявано владение от 1995 г.

Ответникът е възразил, че сградите са държавна собственост. Същите са актувани като такива с актове от 1971 г.

По делото е установено, че с протокол от 5.09.1995 г. е извършено „разпределение на имуществото според трудовото участие от заличеното ТКЗС „Ориентал“, [населено място], [община], което се изразява в стойността на представените копюри, като на А. Ч. са продадени „част от долни кошари западно крило – 115 кв. м.“ и „част от горните кошари – 43 кв. м.“, в [населено място].

Във въззивната жалба на Е. А. М. не са направени оплаквания за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд. В нея не се съдържат и доказателствени искания.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че от гласните доказателства не се установява владение върху процесните сгради. Обсъдил е показанията на свидетелката О., от които се установява единствено факта, че бащата на ищцата е имал овце, които е отглеждал в [населено място] и в [населено място]. Чувала е, че има „саи“, но не ги е посещавала. Съдът е посочил, че показанията на свидетелката Е. са противоречиви и непоследователни. В тях са възпроизведени същите факти, като свидетелката не знае дори населените места, в които са били кошарите. Според показанията на свидетелката И. ищцата и баща й са закупили кошари в посочените по-горе населени места.

По отношение на стопанската постройка – кошара, за която решението е обезсилено, са изложени съображения, че в срока за отстраняване нередовностите на исковата молба е бил предявен нов иск за кошарата в [населено място], което е недопустимо.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на касатора е поставен следния процесуалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: „длъжен ли е съдът да отдели спорните от безспорните обстоятелства и съответно да уведоми страните, като даде указания да се предприемат съответните процесуални действия по посочване на относимите за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство, поради допуснато процесуално нарушение“. Сочи се противоречие с решение № 60114/28.10.2021 г. по т. д. № 1751/2020 г. на ВКС, второ т. о. и решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, четвърто г. о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.

Така поставеният въпрос не кореспондира с установените факти по делото. Във въззивната жалба не се съдържа оплакване във връзка с доклада на първоинстанционния съд. Въззивният съд не е приел за спорни факти и обстоятелства, които са били отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване от първоинстанционния съд.

Ако първоинстанционният съд е приел в решението в противоречие с доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че релевантен факт е спорен и е установен и доказан /или не е установен и доказан/ от страната, която носи доказателствената тежест, въззивният съд, при надлежно въведени оплаквания и доводи във въззивната жалба или отговора на въззивната жалба, следва според своето вътрешно убеждение и данните по делото при преценка, че фактът е спорен и се нуждае от доказване, да даде указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство поради допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд - липса на изменение на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

Извод за необходимост от установяване на факт, който първоинстанционният съд е приел за безспорен, може да бъде направен за първи път и от въззивния съд. В този случай въззивната инстанция следва да процедира съгласно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като даде указания относно необходимостта за доказване на релевантните факти и укаже на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими доказателства съобразно доказателствената им тежест. Твърдените от ищеца и признати от ответника факти и обстоятелства, които са обявени от първоинстанционния съд в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство, не подлежат на доказване. Допустимо е впоследствие в хода на исковото производство и предвид основните начала, регламентирани в чл. 7, чл. 10 и чл. 12 ГПК, съдът да обяви тези факти и обстоятелства за спорни и подлежащи на доказване. В този случай съдът е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако страната не е посочила доказателства за установяването му, да даде указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.

Не се разкрива противоречие с цитираното по - горе решение № 60114/28.10.2021 г. по т. д. № 1751/2020 г. на ВКС, второ т. о. За въззивния съд не е възникнало задължение да изменя доклада по чл. 146 ГПК, като посочи, че определен факт не е безспорно установен за съда, както и да указва на ищцата, че не сочи доказателства за него. Същият не е длъжен да дава указания, че събраните гласни доказателства не установяват въведеното придобивно основание.

Не се налага осъвременяване на създадената съдебна практика по поставения въпрос, а същият не е и от значение за развитието на правото, поради което не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обобщение, не се констатират предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.

Ответникът по жалба не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 686/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: