ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577

гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖИВАДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3171 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Б., представляван от адв. Г. Г., против онази част от Решение № 236/10.05.2024 г. по в. гр. д. № 169/2024 г. на Окръжен съд – Враца, в която след като е потвърдено Решение № 123/06.04.2023 г. по гр. д. № 923/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Областна дирекция на МВР – Враца иск с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР за заплащане на сумата от 5371. 56 лв. – допълнително възнаграждение за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. - до окончателното изплащане на дълга. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника - АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна с интерес от обжалване и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно въззивният съд приел, че възложителят и изпълнителят по договорите за охрана могат да договарят по-нисък размер на процесното допълнително възнаграждение, без да уведомят служителите на ОД на МВР – Враца и министъра на вътрешните работи за това. Счита, че възнаграждението, предмет на исковата претенция, няма постоянен характер, въпреки че се изплаща ежемесечно, а има характер на поощрение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. „Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да уведоми и запознае служителите си с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение, и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период?“; 2. „Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 ЗМВР и приложенията/анексите към него възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 3. „Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните месечни възнаграждения, и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 4. „Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да участват чрез възражения или обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт?“; 5. „Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решенията си, с които определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. “г“ от РМС 282/94 г., или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения, и ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 6. „Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 3, „Ценово предложение“ към действащите за процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй“,, между АЕЦ „Козлодуй“ и ОДМВР Враца, съответно договор №[ЕИК] от 12.06.2017 г. и договор №[ЕИК] от 20.05.2021 година?“.

Касаторът счита, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като с отговорите по тях ще установят какви са приложимите критерии за изплащането на процесното допълнително възнаграждение и дали същото е с постоянен характер или не.

Насрещната по касационната жалба страна – ОД на МВР Враца, е депозирала отговор на касационната жалба със становище за липсата на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а при условията на евентуалност – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските по делото.

За да отхвърли иска за заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, въззивният съд е установил, че страните по спора са обвързани от валидно служебно правоотношение през процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция” в РУ на АЕЦ - Козлодуй към Областна дирекция на МВР - Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР; за процесния период ищецът е получил допълнително възнаграждение по силата на решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, сключени в изпълнение на същото министерско решение; на основание чл. 92, ал. 1 ЗМВР между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ОД на МВР Враца са сключени договори от 12.06.2017 г. и от 20.05.2021 г. за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“, ведно с приложения, общи условия и типова калкулация на услугата по чл. 92, ал. 3 ЗМВР, в които са посочени видът и периодичността на плащането на допълнителното възнаграждение, както и реда за определяне на размера му – чрез работна група и съобразно вътрешни правила по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, утвърдени със Заповед № АД 1960/16.07.2019 г., Заповед № АД-2630/14.09.2021 г. и Заповед № АД 1566/03.06.2022 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, по отношение на които ОД на МВР Враца е изразила съгласие; във вътрешните правила е разписана процедурата по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, които се изплащат към работната заплата на служителите на МВР, като е предвидено, че допълнителното възнаграждение се заплаща според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране повишаването на качеството.

При тези факти, съобразявайки очертаните в договорите и във вътрешните правила цели, въззивният съд е приел, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието му за дължимост е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, вр. чл. 6, б. “в“ от РМС № 282/ 15.07.1993 г., а именно - поощрение за положен труд за охрана на „АЕЦ Козлодуй“. На следващо място, въззивният съд е приел, че, от една страна, е налице служебно правоотношение между страните по делото, а от друга страна, е налице облигационно правоотношение по договори за охрана между равнопоставени субекти – страни по тези договори, по които възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОД на МВР Враца услуга, като компонент от общата цена по договора за охрана, дължима от възложителя, е и възнаграждението за служителите, осъществяващи тази охрана, което им се заплаща от изпълнителя. Определянето на индивидуалното възнаграждение, което представлява поощрение и няма постоянен, а бонусен характер, поради което и няма точно определен размер, тъй като зависи от трудовото представяне на служителите, е уредено в раздел 6 от Вътрешните правила по РМС № 282/1993 г., утвърдени със заповеди на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД от 16.07.2019 г. и от 14.09.2021 година. Видно от същите, изпълнителят по договора - ОД на МВР Враца - ежемесечно чрез своето подразделение РУ на АЕЦ - Козлодуй е изготвял и предоставял на нарочно определената работна група обобщени доклади и списъци, в които са посочени дължимите на служителите му възнаграждения за изпълнението на договорите чрез осъществяване на охраната, подписани от началника на районното управление, който е присъствал на заседанията на работната група и е подписвал изготвените протоколи. Работната група, съобразявайки направените от началника на РУ на АЕЦ -Козлодуй предложения, е приемала обобщени доклади и е предлагала да се изплатят посочените в тях възнаграждения на служителите на управлението за съответните месеци, като съставените протоколи са утвърждавани от страните по договора. Видно от изготвените списъци на служителите, осъществили охрана на обекта, и обобщените доклади относно определяне размера на допълнителното възнаграждение „поощрение“ по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на МС за процесния период, основа за изчисляването им е минималната работна заплата или определен процент от нея според заеманата длъжност и отработените дни за месеца, като липсва нормативна уредба, която да определя минимална или максимална граница на същото, поради което не е налице пречка размерът и критериите за изчисляването му да се уговарят между субектите на правоотношението по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, сключили договорите за охрана. При тези мотиви и при съобразяване на приетото по делото заключение към съдебно-счетоводната експертиза, според което на ищеца за процесния период е изплатена сума в размер на 8 101,64 лв. при спазване на клаузите на договора за охрана и на вътрешните правила, а именно 60% от МРЗ за заеманата от него длъжност, и според броя отработени дни, въззивният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на разликата до максимално определения размер на допълнителното възнаграждение (70 % от минималната работна заплата), се явява неоснователна.

При тези решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите въпроси, тъй като същите не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – те нямат характер на правни въпроси в смисъла, разяснен с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Формулираните от касатора въпроси не са обуславящи крайните изводи на въззивния съд. За да отхвърли иска, окръжният съд е приел, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР, и основанието му за дължимост е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, вр. чл. 6, б. “в“ от РМС № 282/ 15.07.1993 г., а именно - поощрение за положен труд за охрана на „АЕЦ Козлодуй“; че размерът на същото не е нормативно определен, а начинът за начисляването, както и неговият максимален размер, са разписани в договори за охрана, сключени по реда на чл. 92, ал. 1 ЗМВР, по които ищецът не е страна, и във вътрешни правила, утвърдени от възложителя, и по отношение на които ответникът – изпълнител по договорите за охрана - е дал съгласие, както и че е спазена процедурата, предвидена в тях, при определяне на размера на поощрението и ищецът е получил същото в размера, в който то му се дължи. Въззивният съд не е давал разрешение по въпросите дали органът по назначаването е длъжен или не да уведомява служителите си с критериите, по които се определя и изплаща процесното възнаграждение, респ. имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с тези критерии и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения; дали възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договарят и да въвеждат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР и длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6 от РМС № 282/1993 година. Не е с обуславящ изводите на въззивния съд характер и последният от въпросите, доколкото решаващият съд е приел, че за посочения в исковата молба период на ищеца е изплащано не допълнително възнаграждение, а поощрение за всеки месец, при спазване на клаузите на договора за охрана и на вътрешните правила по Решение на МС № 282/1993 година.

При липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно обсъждането налице ли са допълнителните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обсъжданата част.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на онази част от Решение № 236/10.05.2024 г. по в. гр. д. № 169/2024 г. на Окръжен съд – Враца, в която след като е потвърдено Решение № 123/06.04.2023 г. по гр. д. № 923/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, е отхвърлен предявеният от Б. Б. Б. срещу Областна дирекция на МВР – Враца иск с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР за заплащане на сумата от 5 371. 56 лв. – допълнително възнаграждение за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 година.

ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР - Враца юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.